Решение № 12068 от 29.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Каменова, от гр. Златоград, подадена чрез адвокат С. Димова срещу решение 76 от 29.03.2022 г. по адм. дело 38/2022 г. на Административен съд Смолян. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно поддържаните доводи в жалбата се иска отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на административния акт. Ответникът-директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен Институт- Смолян чрез старши юрисконсулт А. Чапкънова-Петкова изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение 76 от 29.03.2022 г. по адм. дело 38/2022 г., Административен съд Смолян е оставил без уважение жалбата на М. Каменова против решение 2153-20-4-/21.01.2022 г. на началник отдел Административен в ТП на НОИ Смолян, с което е оставено в сила писмено предписание ЗД-1-20-01039890/25.11.2021 г., и е присъдил разноски. С последното е наредено да се заличат данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на Каменова за периода 05.03.2021 до 30.09.2021г., с вид осигурен 13, декларация образец 1. Съдът е приел, че лицето не е извършвало трудова дейност и не е имало качеството на осигурено лице по смисъла на Кодекс за социалното осигуряване (КСО) и поради това постановеният административен акт е законосъобразен. Решението е правилно. От доказателствата по делото е установено, че М. Каменова е била регистрирана като земеделски производител на 05.03.2021 г. за стопанската 2020 2021 г. На 30.10.2020 г. между нея и В. Колев е бил сключен договор за отдаване под наем две ниви с обща площ 2,729 декара в землище на [населено място], общ Златоград. Видно от анкетната карта за регистрация на земеделски стопанин с вх. 1070 от 05.03.2021г. лицето е заявило само намерение да засади с картофи 0,2729 ха. Не са налице данни свързани с промяна на декларираните обстоятелства. Последвало е дарение, обективирано в протокол от 17.12.2021 г. на стола на СУ Свети Княз Борис I [населено място] за 120 кг. картофи от Каменова. От ТП на НОИ Смолян е била изискана информация за задгранични пътувания на лицето и е било установено, че на 18.03.2021 г. М. Каменова е напуснала Република България през ГКПП Аерогара София. Извършена е експертиза на вещо лице и същото е установило, че за планинските райони с надморска височина до 800 метра, срокът за засаждане на картофи е най-благоприятен от края на м. март до средата на м. април. Също така е било посочено технологичният процес на обработка на дадената култура. Във връзка с това са издадени задължителни предписания ЗД-01-20-01039890/25.11.2021 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Смолян на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, за заличаване на данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за Каменова за периода 05.03.2021 до 30.09.2021г., с вид осигурен 13, декларация образец 1. Недоволна от издадения акт Каменова е обжалвала пред горестоящия административен орган и началник на отдел Административен, определен съгласно заповед 1015-20-7/19.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ Смолян, е издал решение с което е оставил в сила задължителните предписания. С оглед на така установеното от фактическа страна правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по § 1, т. 5 от ДР на КСО. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващо се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. В чл. 1, ал. 1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО, вкл. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая от данните по делото е видно, че в периода на засяването на селскостопанската култура, М. Каменова не е била на територията на Република България. Следователно лицето трябва реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена за продажба и при наличието на надлежна регистрация. Регистрацията като такъв и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 4 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Елемент от фактическия му състав е и реалното осъществяване на тази дейност съгласно легалното определение за земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО като физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска продукция с цел продажба. Липсата на упражняване на посочената по-горе трудова дейност от страна на жалбоподателката в качеството й на земеделски производител от момента на регистрирането й като такава, я изключва от приложното поле на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т.3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,