Решение № 5689 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2631/2016 г.
ВАСПетчленен състав13.05.2016 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на кмета на район Централен при [община] за отмяна на влязлото в сила решение № 11478/02.11.2015 г. по адм. д. № 5629/2015 г. на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 436 от 10.03.2015 г., постановено по адм. д. № 2434/2014 г. по описа на Административен съд - П. и вместо него е обявена за нищожна заповед № РД-14-574/18.07.2014 г. на и. д. кмет на район Централен при [община], с посочени правни основания чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5689 от 13.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2631/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпило е искане от кмета на район Централен при [община], представляван от юрк. К. С., за отмяна на влязло в сила решение № 11478/02.11.2015 г. по адм. д. № 5629/2015 г. на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено решение № 436 от 10.03.2015 г., постановено по адм. д. № 2434/2014 г. по описа на Административен съд - П. и вместо него е обявена за нищожна заповед № РД-14-574/18.07.2014 г. на и. д. кмет на район Централен при [община], с посочени правни основания чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК (неправилно посочени от молителя, като чл. 239, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от АПК). Твърди, че т. 17 от заповед № 13ОА556/05.03.2013 г. на кмета на [община] не е преценена от състава на Върховен административен съд, поради което неправилно е прието, че липсва компетентност за издаване на заповедта за премахване на незаконен строеж. Излага още, че към момента е налице висящ спор пред ВАС по адм. д. № 1248/2016 г. между същите страни с предмет в първоинстанционното производство заповед № РД-15-477/03.07.2015 г. на кмета на район Централен при [община], в което производство съдебният състав ще трябва да прецени компетентността на административния орган въз основа на заповед № 13ОА556/05.03.2013 г. на кмета на [община], и по-конкретно на т. 17 от нея. В съдебно заседание молителят не се явява и не се представлява. Ответницата по делото К. К. А. не се явява, не се представлява и не е взела становище по искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Върховният административен съд в настоящия състав обсъди изложеното в искането за отмяна на влязло в сила решение и го намира за процесуално допустимо, подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, а разгледано по същество, за неоснователно. Искането по т. 1 не е развито в подаденото молбата за отмяна с вх. № 1724/28.01.2016 г. на АС - П., не се сочат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, каквито при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Сочената заповед № 13ОА556/05.03.2013 г. на кмета на [община] е в кориците на делото и е обсъдена в решението, чиято отмяна се иска, от тричленния състав на Върховния административен съд. Молителят твърди, че не е преценена от касационната инстанция т. 17 от посочената заповед, относно компетентността на и. д. кмет на район Централен при [община] да издава заповеди за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), което по същността му е оплакване за неправилност на влязлото в сила решение. Позоваването на специалното основание по чл. 209, т. 3 от АПК с аргументи, които характеризират касационно производство, не е възможно при положение, че редът за касационен контрол е изчерпан. Отмяната е извънреден способ за защита срещу порочни влезли в сила съдебни решения. Анализът на лимитативно изброените основания по чл. 239 от АПК сочи, че по този ред не могат да бъдат отстранени всички видове пороци на решението, а само тези от тях, които водят до неговата неправилност, но само на основанията в шестте точки на цитираната по-горе норма. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че в заповед № 13ОА556/05.03.2013 г. на кмета на [община], не фигурира т. 17, на която се позовава в искането за отмяна на влязло в сила решение молителят. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Процесното искане е за отмяна на влязлото в сила решение № 11478/02.11.2015 г. по адм. д. № 5629/2015 г. на ВАС, с което е отменено решение № 436 от 10.03.2015 г., постановено по адм. д. № 2434/2014 г. по описа на Административен съд - П. и вместо него е обявена за нищожна заповед № РД-14-574/18.07.2014 г. на и. д. кмет на район Централен при [община] с твърдение, че би могло да противоречи на решението, с което ВАС ще се произнесе по адм. д. № 1248/2016 г., по което страните са същите и предмет на първоинстанционното производство е била заповед № РД-15-477/03.07.2015 г. на кмета на район Централен при [община]. За да е налице правно основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по т. 4 на чл. 239 от АПК, следва да е налице тъждество по отношение на предмета и страните на решенията, за които се твърди, че си противоречат. Освен изложеното и решението, на което се позовава молителят следва да е влязло в сила. При служебно извършена проверка в деловодната система на Върховния административен съд се установи, че адм. д. № 1248/2016 г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.09.2016 г., от което може да се направи извод, че производството е висящо и липсва влязло в сила решение, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска на основание чл. 239, т. 4 от АПК. Само на това основание искането по чл. 239, т. 4 от АПК се явява неоснователно, поради което не следва да се коментират другите предпоставки касаещи тъждество на страните и предмета на делата. В разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. От съдържанието на разпоредбата се налага изводът, че нарушението на съответните правила, както и обусловеното от това лишаване на страната от възможност да участва в делото, или да бъде надлежно представлявана, или да се яви по делото лично или чрез повереник, следва да е допуснато в съдебното производство, по което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се претендира. Това тълкуване се налага и от правната същност и предназначението на производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове - да се възобнови висящността на съдебното производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, който е порочен поради наличието на някое от изчерпателно предвидените основания. Производството за отмяна не представлява инстанционно производство, в него не се обсъжда наличието на основания за неправилност на съдебния акт, посочени в чл. 209 от АПК. В процесния случай пълномощникът на искателя твърди най-общо, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила и то се състои в неизследване на т. 17 от заповед № 13ОА556/05.03.2013 г. на кмета на [община], която е единственото доказателство за материалната компетентност на районния кмет да издава заповеди по реда на чл. 225а от ЗУТ. Изложено е още, че е нарушено правото на страната за пълна и обективна оценка на доказателствата, като не съществува способ за участие в производството, по който да се защити така направеният пропуск във фазата при решаване на делото в закрито заседание. Тези доводи представляват по своето естество доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и могат да бъдат обсъждани само в инстанционното съдебно производство. Настоящият състав не установи да е допуснато нарушение на процесуалните правила, в резултат на което да е било ограничено правото на участие или на защита на кмета на район Централен при [община]. В процеса пред касационната инстанция административният орган е бил редовно призован за насроченото на 19.10.2015 г. открито съдебно заседание, но не се явил, нито е бил представляван. По изложените съображения настоящият петчленен състав счита, че не са налице хипотезите на чл. 239, т. 5 от АПК, при които е допустима отмяна на влезли в сила съдебни актове. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,