Решение № 16621 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4722/2011 г.

Решение № 16621 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4722/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Пъргавина" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, чрез законния си представител Шевик Хамди и пълномощника си адв. Цв. Игнатов, срещу решение № 415/22.02.2011 г. постановено по адм. д. № 3363 по описа за 2010 г. на Административен съд гр. Варна (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № 181002050/23.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 724/24.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба. се излагат подробни доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението или алтернативно делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Жалбоподателят твърди, че са нарушени правата му в хода на съдебното обжалване, като неправилно не са допуснати доказателствените му искания. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 181002050/23.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 724/24.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Пъргавина" ООД е определен допълнително корпоративен данък в размер на 4 193,28 лв. за периода 2007 - 2009 г. и лихви в общ размер на 798,04 лв. За да постанови обжалваното решение АС е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Ревизията на "Пъргавина" ООД обхваща задължения за корпоративен данък за периода 1.11.2007 - 31.12.2008 г. и данък върху добавената стойност за периода 4.03.2008 - 31.12.2009 г. Актът е издаден от старши инспектор Диана Димитрова Иванова, която е участвала в ревизионното производство, но това не обуславя нарушение на процедурата, доколкото, в разпоредбата на чл. 119 от ДОПК не се съдържа забрана лице, което е участвало в производството да издаде РА. По същество на спора съдът е приел, че за 2007 г. жалбоподателят е отчел разходи за гориво по сметка 650, като за 1 495,47 л гориво на обща стойност 3 140,49 лв. няма налични първични счетоводни документи, поради което законосъобразно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО разходът не е признат и на основание чл. 22, т. 1, вр. чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО е преобразуван финансовият резултат в посока на увеличение. През 2008 г. жалбоподателят е осчетоводил по сметка 601 разходи за резервни части за МПС по фактури, издадени от турски търговци на обща стойност 30 560,25 лв., като разходът не е признат и на същото основание е преобразуван финансовият резултат на дружеството. През 2009 г. жалбоподателят е отчел разход на горива по сметка 302/1, като за 4 535 л гориво на обща стойност 8 232,40 лв., за който няма налични фактури за покупки, поради което и на същото основание разходът не е признат и е преобразуван финансовият резултат. За осчетоводените по сметка 625 разходи за резервни части за МПС по фактури, издадени от турски търговци на обща стойност 26 806,59 лв. е прието, че същите не са доказани и на същото основание разходът не е признат и е преобразуван финансовият резултат в посока на увеличение. От правна страна досежно отчетените разходи на горива, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. и е приел, че жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест не е представил в хода на обжалването първични счетоводни документи за закупеното гориво. Нарушен е принципът по чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството за осъществяване на счетоводството при спазване на принципа за документална обоснованост, който изисква всяка стопанска операция да бъде документирана със счетоводен документ. В тази насока е приел че представените приходно-касови ордери не са първични счетоводни документи, тъй като не са носители на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.. На следващо място съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2007, 2008 и 2009 г. с отчетените разходи за ремонт на автомобили. Обсъдили е представените хода на административното производство и приети по делото фактури, от които е видно, че са извършени ремонти на МПС С ДК № Т хх хх ХТ, Т хххх КТ, Т хххх ХТ, Т хххх ХТ, както и представената и приета по делото справка, изходяща от жалбоподателя от която е видно, че посочените 4 броя превозни средства са предоставени за временно и възмездно ползване на ЕТ "Пъргавина - Шевик Хамди". От справка за движението на МПС, изходяща от ОД на МВР гр. Русе съдът е приел за установено, че са налице данни само за два от автомобилите - автобус Т ххх х ХТ и Т хх хх ХТ78, като датите на пребиваване на територията на Република Турция на тези автомобили не съответстват на датите на извършените ремонти, отразени във фактурите. Представената справка обобщава информация от всички ГКПП на територията на страната за влизането и излизането на МПС с българска регистрация. Приетите в хода на съдебното производство 3 бр. папки, съдържащи пътни листи и отчети с оглед доказвана движението на автомобилите и извършените ремонтни работи в Република Турция, съдът е приел, че не кореспондират с данните от справката за движението на МПС, която представлява официален свидетелстващ документ с обвързваща съда доказателствена сила. При липса на други доказателства, установяващи действително направеният разход за ремонт на автомобили, съдът е приел, че органът по приходите законосъобразно е увеличил финансовият резултат на дружеството. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. На първо място е безспорно установено, че за процесните количества гориво, за които са отчетени разходите липсват първични счетоводни документи за закупуване. В тази насока правилно съдът е приел, че приходно-касовите ордери не са първични счетоводни документи, тъй като не са носители на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, като дори да се приеме, че са първични счетоводни документи, те не притежават задължителните реквизити по чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за счетоводството, тъй като не установяват основанието и предмета на стопанските операции и издателя. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и разходът, законосъобразно не е признат, като на основание чл. 22, т. 1, вр. чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО е преобразуван финансовият резултат в посока на увеличение. В частта относно увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2007, 2008 и 2009 г. с отчетените разходи за ремонт на автомобили, съдът подробно е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност представените в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства и е достигнал до правилно приложение на материалния закон. Правилно в съответствие със съдопроизводствените правила съдът е приел, че от приетата по делото справка за движението на МПС, изходяща от ОД на МВР гр. Русе се установя, че са налице данни само за два от посочените от касатора автомобили, а именно - автобус Т ххх х ХТ и Т хх хх ХТ78, и датите на пребиваване на територията на Република Турция не съответстват на датите на извършените ремонти, отразени във фактурите. Представената справка обобщава информация от всички ГКПП на територията на страната за влизането и излизането на МПС с българска регистрация и е официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила. В тази насока е неоснователен довода за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно съдът е отказал събиране на допълнителна информация от НС "Гранична полиция" досежно факта на преминаване на всички МПС, които са собственост на търговеца през държавната граница на Р. Турция, за период различен от посочения във фактурата, тъй като не е свързано с предмета на спора, който включва процесните периоди. От представената официална справка се установява, че за автобус рег. № Т 0580 КТ няма въведени данни за задгранични пътувания за периода от 1.07.2008 г. до 31.07.2008 г. и от 1.10.2009 г. до 31.10.2009 г., а от представената по делото фактура № 043020 от 8.10.2009 г. за същия автобус се установява, че е извършен ремонт на каросерия - труд след катастрофа, като до 31.10.2009 г. няма данни автобуса да е влязъл на територията на Р. България, поради което е неоснователен довода, че неправилно от това и останалите несъответствия съдът е приел, че преминаването през държавната граница, ремонта на автомобила, фактурирането, плащането и завръщането през държавната граница се случват едновременно. С оглед на изложеното правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и разходът, законосъобразно не е признат, като на основание чл. 22, т. 1, вр. чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО е преобразуван финансовият резултат в посока на увеличение. С оглед на изложеното и при липса на наведените в касационната жалба основания, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК