Решение № 15524 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3401/2014 г.

Решение № 15524 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3401/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурително практика" /"ОДОП"/ гр. София срещу решение № 348/20.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3061/2013 г. по описа на АС София-град /АССГ/, с което е отменен акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1261432/26.10.2012 г. на орган на приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 167/28.01.2013 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта му на определените лихви за забава и преписката е върната на органа по приходите, издал обжалвания АПВ № 1261432/26.10.2012 г. за произнасяне по искането за прихващане или възстановяване в частта му на определянето на размера на лихвата за забава, подадено от "Ей Би Строй" ЕООД при спазване на задължителните указания по прилагането на материалния закон в частта му на определените лихви за забава и началната дата на определяне на лихвите. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, достигнал е до незаконосъобразни изводи, в резултат на което е постановил неправилно решение. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ей Би Строй" ЕООД, оспорва основателността на жалбата, за което се излагат подробни съображения от процесуалния представител адв. Борисов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания АПВ органът по приходите при ТД на НАП София е направил извод, че на търговското дружество следва да се възстанови ДДС общо в размер на 59 526.61 лв. на осн. чл. 129, ал. 1 от ДОПК, представляващ остатък от започнала процедура през м. 05.2010 г., като върху така посочената главница е начислена лихва за забава в размер на 10 065.65 лв. определена за периода от 9.03.2011 г. (датата на ревизионен акт № 2001009538/9.03.2011 г.) до 26.10.2012 г. (датата на издаване на обжалвания АПВ) на осн. чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. От фактическа страна безспорно е било установено следното: Сума от 65 143.50 лв., представляваща ДДС за възстановяване, е била заявена от дружеството със СД по ЗДДС от 14.07.2010 г. за д. п. 06.2010 г. С издаване на РА № 2021200236 от 09.04.2012 г. е приключило ревизионно производство срещу дружеството, за д. периоди м. 04, м. 05 и м. 06.2010 г. с резултат ДДС за внасяне в размер на 1 583.73 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 303.06 лв. и ДДС за възстановяване за м. 05 и м. 06.2010 г. в общ размер на 59 526.31 лв. Сума от 89 133.34 лв., представляваща ДДС за възстановяване, е била заявена от дружеството със СД по ЗДДС от 13.10.2010 г. за д. п. м. 09.2010 г. С издаване на РА № 0100-1101352 от 06.04.2011 г. и РА № 2021111704/20.03.2012 г. е приключило ревизионно производство срещу дружеството, за д. периоди м. 07, м. 08 и м. 09.2010 г. с резултат ДДС за възстановяване в общ размер на 17 741.42 лв. С обжалвания АПВ е възстанови ДДС общо в размер на 59 526.61 лв. на осн. чл. 129, ал. 1 от ДОПК, представляващ остатък от започнала процедура през м. 05.2010 г., като върху така посочената главница е начислена лихва за забава в размер на 10 065.65 лв. определена за периода от 9.03.2011 г. (датата на ревизионен акт № 2001009538/9.03.2011 г.) до 26.10.2012 г. (датата на издаване на обжалвания АПВ). При пълно изяснена фактическа обстановка спорът пред първоинстанционния съд е бил правен. С оглед направените оплаквания в жалбата, спорът пред касационната инстанция също се явява правен. Основният спорен въпрос е дължи ли се лихва за забава върху сумата от 59 526.31 лв., представляваща ДДС за възстановяване за периода от 14.08.2011 г. до 19.03.2011 г. от която дата органите по приходите с обжалвания АПВ са начислили законна лихва върху ДДС за възстановяване. Спорен е и втория въпрос дължи ли се лихва върху сумата от 17 741.42 лв., представляваща ДДС за възстановяване за периода от изтичането на 30-дневния срок от подаване на СД (13.10.2010 г.) до извършеното прихващане на 6.04.2011 г. от органите по приходите с обжалвания АПВ. Тезата на касатора е, че липсва пълна идентичност в посочените в кл. 80 на двете справки декларации суми за възстановяване и тези, установени в резултат на проведени ревизионни производства. Т. е на лицето се дължи възстановяване на данък в размер, значително по-малък от декларирания от лицето в подадените от него справки декларации. Поради това липсва основание лихвата за забава да бъде обвързана с подадените справки-декларации, респ. с изтичането на 30-дневния срок от датите на подаване на същите. Съдът е приел, че спор относно фактите не е налице. Приел е за приложима материалноправната разпоредба на чл. 92, ал. 10 ЗДДС. Съдът е приел, че органите по приходите неправилно не са съобразили чл. 92, ал. 10 ЗДДС за възстановяване на дължимите лихви от датата, на която е следвало да бъде възстановен дължимия данък, а именно от датата определена по реда на чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС- 30-дневен срок от датата на подаване на справката декларация. Неправилно според съда органите по приходите са приели друга начална дата за определяне на дължимата лихва за забава, като са мотивирали решението си с липсата на приключила процедура по приспадане на ДДС с начало м. 04.2010 г. Решението на съда е законосъобразно. Неоснователни са касационните оплаквания. На първо място съдът правилно е установил приложимия материален закон. На следващо място съдът правилно е тълкувал приложимия материален закон, в съответствие с правилата за това, включително и в съответствие с духа на закона, основните принципи и принципа на общностното право за пропорционалност. По отношение на лихвата за забава е налице специална разпоредба, тази на чл. 92, ал. 10 ЗДДС. Уредбата е за дължимост на лихва за забава върху подлежащ на възстановяване ДДС, както е в процесния случай, възстановен по-късно поради отпаднало основание, независимо от проведеното ревизионно производство и спирането му. Да се приеме обратното би означавало да се нарушат основни правни принципи - принципа на пропорционалност. Недопустимо е да се стигне до там, че данъчният субект, заявил за възстановяване данък, който му се следва, както впоследствие, но значително по-късно във времето е прието и установено от данъчната администрация, да понесе загуби във вид на пропуснати ползи от по-късно възстановения му данък. Лихвата се дължи поради действията на данъчната администрация, в резултат на които подлежащият на възстановяване данък не е възстановен в законовия срок - 30-дневен от подаване на СД. Ето защо законът допуска да не се възстанови данъка докато тече надлежно образувано ревизионно производство, но не допуска невъзстановяване на данъка, ведно с лихвата върху него като обезщетение за пропуснати ползи, след приключване на административното производство, с резултат, установяващ, подлежащ на възстановяване, заявен по СД. Принцип в правото е, че забавата, стига за нея да няма вина и кредитора, се санкционира с изтичане и заплащане на лихви. Това е принцип и на общностното право, спазван трайно в практиката на СЕО. Приложимата в процесния случай разпоредба на чл. 92, ал. 10 следва да бъде тълкувана по начин, по-който да не се достига до противоречие с общностни принципи. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. 2-ро ДОПК. Изводите на първоинстанционния съд са в горния смисъл и се споделят от касационната инстанция. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона, постановил е обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и липсата, както на заявена претенция за присъждане на разноски, така и на данни за направени разноски от страна на ответника по касация, разноски в касационното производство не се присъждат. Водим от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение,