Решение № 479 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1828/2008 г.

Решение № 479 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1828/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) "Х" А., гр. С. е подало касационна жалба срещу решението по гр. д. № 247/2006 г. на Окръжен съд - Бургас. Ответниците А. Л., Л. Л., двамата от с. Ч., М. Г. от гр. Б., Д. М. и "Б" Е., последните двама от гр. С., считат жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. При касационната проверка се установи следното: Бургаският районен съд с решение по гр. д. № 952/2002 г. е отхвърлил иска на "Х" А. да се приеме за установено по отношение на ответниците, правото на собственост на дружеството върху недвижим имот - нива с площ 2.466 дка, намираща се в м. "А", землището на с. Ч., представляваща имот № 0* по картата на землището. Решението е оставено в сила от Бургаският окръжен съд с въззивно решение от 30.11.2007 г. по гр. д. № 247/2006 г. Установителният иск, предявен от "Х" А. по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), се основава на твърдението на ищеца, че е придобил спорния имот ч. приватизационна сделка - продажба от държавата, собственик на земята на къмпинг "Ч", в който терен попада имота. С исковата молба е заявено, че ответниците физически лица не са придобили правото на собственост върху имота по решение от 29.06.1999 г. на П. комисия в гр. С., тъй-като възстановяването е в нарушение на ЗСПЗЗ. Теренът няма характер на земеделска земя, защото повече от 30 години се ползва за курортни нужди и в него са построени сгради и други курортни съоръжения. Въззивният съд е направил всестранен анализ на доказателствата по делото и изложил убедителни съображения, обосновани със закона, че твърдяното придобиване на собствеността върху имота от ищеца ч. приватизационна продажба от държавата, не е налице. Наред с тези законосъобразни изводи на въззивния съд, следва да се има предвид, че при безспорния по делото факт на възстановяване на имота на ответниците по реда на ЗСПЗЗ, което обуславя правният интерес на дружеството и допустимостта на предявеният от него установителен иск, решаващо значение за спора има преценката за законосъобразност на решението на поземлената администрация за възстановяване на собствеността на земеделската земя в реални граници. Това е така, защото ЗСПЗЗ е специален закон и с възстановяването на собствеността при точно спазване на неговите разпоредби, отпадат правата на третите лица, на които земите са били продадени или предоставени от държавни органи - чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Валидното възстановяване на собствеността на правоимащите лица изисква, те да са притежавали земята преди образуване на ТКЗС и да не съществуват пречки за възстановяването на земята в реални граници. По делото е установено и не се спори, че спорният имот представлява земята, принадлежала на наследодателя на ответниците А до включването й в ТКЗС. Твърдяното от ищеца обстоятелство, че теренът няма характер на земеделска земя поради използването му за курортни нужди, е без правно значение, тъй-като реституцията по ЗСПЗЗ се отнася за земеделските земи, притежавани преди тяхното коопериране и не е обвързана от предназначението и начина на ползване на земята към настоящия момент. Не е доказано по делото да съществуват пречки за реалното възстановяване на собствеността на ответниците, съгласно чл. 10, ал. 7 или чл. 10б ЗСПЗЗ - върху терена да е построена сграда или осъществено друго мероприятие, което не позволява реално възстановяване на собствеността. От приложената скица № 527/20.07.2001 г. на възстановения имот № 0* е видно, че се касае за незастроен имот. Същото е установено и от заключението на вещото лице инж. М. Г., прието в с. з. на 19.05.2003 г. от районния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд