Решение № 8958 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1064/2014 г.

Решение № 8958 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1064/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Южен централен район, чрез юрк. Анастасия Георгиева, срещу решение № 715 от 18 декември 2013 г., постановено по адм. д. № 790/2013 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което са отменени заповед № ДК-02-ЮЦР-373/14 ноември 2012 г. и заповед № ДК-02-ЮЦР-374/14 ноември 2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото е постъпило и писмето становище от началника на РДНСК Южен централен район, чрез юрк. Димитър Грозданов, с което се иска изменение на решението в частта му за разноските, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответниците Стоян Василев Илинов и Василка Методиена Илинова, чрез пълномощника си адв. Татяна Захова, намират за неоснователна касационната жалба. Подробн съображения за това излагат в представен по делото писмен отговор. Претендират заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е частично неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на Стоян Василев Илинов и Василка Методиена Илинова срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-373/14 ноември 2012 г. и заповед № ДК-02-ЮЦР-374/14 ноември 2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с които е наредено премахването на незаконни строежи, съответно - стъклена оранжерия и надстройка на гараж, находящи се в УПИ II-579, кв. 58 по плана на с. Синитово, област Пазарджик. Съдът е приел, че и двата незаконни строежа са търпими по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което е отменил оспорените пред него заповеди. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. Установено е по делото, че и двета строежа - предмет на оспорените две заповеди, са изградени без необходимите на това строителни книжа, което ги прави незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Незаконните строежи подлежат на премахване със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая - чл. 225, ал. 1 от ЗУТ (в приложимата редакция - изм. ДВ, бр. 65/2003 г.). Административният орган е длъжен преди издаването на заповедите за премахване да извърши проверка дали съответния строеж е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като посочената норма е с императивен характер и забранява премахването на неказонни строеж при наличието на предвидените с нея предпоставки. В случая преди издаването на оспорените заповеди началникът на РДНСК Южен централен район не е извършил проверка за наличието на търпимост на строежите и не е изложил съображенията си за това. Такава проверка - за наличието на предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид времето на извършване на строежите и дадените в решение № 12724 от 03 октомври 2013 г., постановено по адм. д. № 9095/2013 г. по описа на Варховния административен съд, второ отделение, е извършил административният съд. Последният, въз основа на заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, обоснованое приел, че и двата процесни строежа следва да бъдат определени като търпими по силата на посочената правна норма. Установено е също така, че и двата строежа отговарят на кумулативните предпоставки на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ - изградени са преди 07 април 1987 г., допустими са по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им. В тази насока административният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят напълно от касационната инстанция. Решението на съда е законосъобразно, тъй като и двете заповеди на началника на РДНСК Южен централен район са издадени в нарушение на материалния закон. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания оспореното решение ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените пред настоящата инстанциия разноски в размер на 300 лева, представлящи адвокатско възнаграждение. Направеното от пълномощника на касатора с представеното от него писмено становище искане за намаляване на присъдените с оспореното решение на Илинови разноски, не може да бъде разгледана от касационната инстанция. Процесуално предпоставка за обжалваемостта на акта относно разноските е изчерпването на отзивния ред за изменението му - чл. 248, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ГПК. Този ред в случая не е осъществен, поради което писменото становище ще следва да бъде изпратено на административния съд по подсъдност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,