Решение № 26 от 31.3.2021 г. на ВАС по адм. д. № 39/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на В. П. П. срещу решение 44-II-14/30.06.2020 г. на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ). С обжалваното решение на ДКСИ е отхвърлена жалбата на В. П. П. срещу отказ за достъп до класифицирана информация 337 от 03.06.2020 г. до ниво на класификация "Секретно", издаден от заместник председател на Държавната агенция "Национална сигурност", на основание чл. 11, ал. 2, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 6 и 8 във връзка с чл. 41, т. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за защита на класифицираната информация, като неоснователна.

Касационният жалбоподател излага доводи, основани на визираните правни основания в акта, с който се отказва достъп до класифицирана информация и решението на ДКСИ, с което е отхвърлена първоначалната му жалба, че противно на приетото от административния орган е предоставил добросъвестно цялата информация, която му е била известна за целите на проучването и не е укривал съзнателно данни, които са от значение за преценката за неговата надеждност от гледна точка на сигурността. Счита, че неправилно е прието от ДКСИ, че са налице обективни и достоверни данни, въз основа на които е определен като ненадежден за опазване на тайна. Прави оплаквания за това, че ДКСИ е отказала да му предостави достъп до доказателствата и мотивите на обжалваното решение 44-II-14/30.06.2020 г., както и до материалите и документите по преписката, въз основа на които ДАНС му е отказала достъп до класифицирана информация до ниво на класификация "Секретно". Намира, че това обстоятелство е довело до ограничаване на правото му на защита, т.к. е бил лишен от възможността да поиска и представи доказателства, релевантни към оспорения административен акт. Изказва подробни възражения по решението на ДКСИ, които са формулирани под условие поради непознаване на мотивите на административния орган и иска събиране на доказателства в подкрепа на доводите си в касационната жалба за неправилност на административния акт. След запознаване с материалите по административната преписка, в хода на съдебното производство касационният жалбоподател поддържа, че данните в справките на ДАНС, на които се позовава ДКСИ, не почиват на доказателства и изводите на комисията за ненадеждност са необосновани. Счита, че са неистинни твърденията за възпрепятстване от негова страна на дейностите по проекта за 3D сеизмично проучване на Чиренската структура, като представя пред съда писмени доказателства за работата си по проекта. Оспорва като невярна и непроверена информацията, че е използвал служебния си телефон през периода от месец октомври 2019 г. до 24.04.2020 г. в нощните часове от 03,00 - 06,00 часа около или в сградата на "Булгартрансгаз" ЕАД с цел неправомерно придобиване на информация и предоставянето й на трети лица. Повдига възражения срещу изводите на административния орган, свързани с неговото финансово и имуществено състояние, както и относно твърденията, че е дисциплинарно наказван в работата си, че е парадирал с качеството си на служител на втори договор към ДАНС, че разполага с неправомерно събиран архив от документи и има нерегламентирани контакти и зависимости от лица, с които се намира в служебни и лични взаимоотношения. Намира за незаконосъобразно и в противоречие с нормативната уредба обсъждането на имущественото състояние на пълнолетната си дъщеря и съпруга й. Сочи, че за времето, през което е заемал длъжността "вътрешен одитор" в "Булгартрансгаз" ЕАД не е работил с класифицирана информация и няма причина да бъде включен в списъка на длъжностите, за които е необходимо притежаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба и писмени бележки иска да се отмени обжалваното решение на ДКСИ.

Ответникът по касационната жалба - Държавната комисия по сигурността на информацията, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения, развити в пледоария по същество и писмени бележки.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

В. П. П. заема длъжността "вътрешен одитор" в "Булгартрансгаз" ЕАД. Издадено му е разрешение за достъп до класифицирана информация 103461 за достъп до ниво "Секретно", валидно до 22.03.2020 година. Във връзка с изтичане на срока на действие на същото е инициирана процедура по писмено искане на ръководителя на организационната единица за провеждане на разширено проучване на лицето, на основание чл. 48, ал. 1 ЗЗКИ.

С отказ за достъп до класифицирана информация 337, издаден от заместник председателя на ДАНС, на основание чл. 11, ал. 2, т. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗЗКИ В. П. не получава достъп до класифицирана информация до ниво на класификация "Секретно" и на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗКИ във вр. чл. 40, ал. 1, т. 6 и 8 във вр. чл. 41, т. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗКИ се отказва издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация.

С писмо рег. С-8349/04.06.2020 г. В. П. е уведомен за постановения отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво "Секретно" и правните основания за същия, както и за възможността да го обжалва пред ДКСИ, ведно с приложено копие от акта.

Жалбоподателят е обжалвал пред ДКСИ издаденият отказ от ДАНС, като е поискал да се запознае той и упълномощения от него адвокат с материалите по административната преписка, както и да представи доказателства с оглед фактическите и правни обстоятелства, мотивирали постановения акт. Към жалбата е приложил описаните в нея писмени доказателства.

С обжалваното решение 44-II-14/30.06.2020 г. ДКСИ е отхвърлила жалбата на В. П. срещу отказ за достъп до класифицирана информация 337 от 03.06.2020 г. до ниво на класификация "Секретно", издаден от заместник председател на Държавна агенция "Национална сигурност", на основание чл. 11, ал. 2, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 6 и 8 във връзка с чл. 41, т. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗКИ като неоснователна.

В решението комисията е изложила становищата на страните по спора и е описала следната фактическа обстановка:

При извършеното от ДАНС разширено проучване за надеждност на В. П. е установено следното:

1. Придобита е информация, че В. П. извършва дейности извън неговите правомощия, като е създал собствен архив от нерегламентирано събрана, съхранявана и обработвана информация чрез използване на служебното си положение като вътрешен одитор. Събираната информация е с разнообразен характер и касае процеси, проекти, обществени поръчки, лични данни на служители на дружеството и трети лица. Като доказателствен източник е посочено писмо рег. RB202001-001-03/C-6-5980 от 18.03.2020 г. и доклад рег. С-6655 от 27.04.2020 година.

1. Установено е, че В. П. насочва вниманието си към придобиване на класифицирана информация, както и информация от търговски характер, значима за дейността на дружеството, което създава предпоставки за нерегламентиран достъп и обуславя риск от увреждане на интересите на страната в областта на енергийната, вътрешна и външна политика, съгласно писмо рег. RB202001-001-03/С-6-10621 от 01.06.2020 година.

ДКСИ приема, че анализът на придобитата информация по реда на Закона за електронните съобщения за телефонния номер на В. П. в периода 23.10.2019 г. - 23.04.2020 г. сочи, че са налице движения, засечени на клетката, обхващаща сградата на "Булгартрансгаз" ЕАД, в извън работно време, в нощните часове. Мобилната клетка покрива района само на сградата на "Булгартрансгаз" ЕАД. По време на нощните движения мобилният телефон е на работен режим, т.е. генерира трафик на данни. Непосредствено след установения трафик, първите разговори за деня на В. П. са основно с лица, собственици на фирми с предмет на дейност в сферата на енергетиката, което е индикация за вероятност от осъществяване на нерегламентирани действия, засягащи дейността на дружеството. Засечени са също контакти на лицето със служител на МВР и с лице, което е аналитик компютърни комуникации, които създават съмнения за ползване на професионални услуги за нерегламентирано придобиване и обработване на данни, видно от справка рег. RB202001-01-03/С-6-10700 от 02.06.2020 година. ДКСИ е изискала допълнителна информация за трафичните данни за телефонния номер, ползван от лицето, като ДАНС с писмо рег. С-9562/26.06.2020 г. е отговорила, че информацията е унищожена поради изтичане на законоустановения срок с протокол от 18.06.2020 година.

1. Установено е, че използвайки служебното си положение В. П. оказва протекции на частно търговско дружество - ДЗЗД "ЕСМ Инженеринг", което е изпълнител по договор за обществена поръчка на "Булгартрансгаз" ЕАД на стойност 450 000лв. Дейностите са свързани с отчуждаването на земи, свързани с разширяването на Газохранилище "Чирен". Налице са съществени съмнения, че чрез юридическото лице се осъществяват редица незаконни действия по усвояване на финансови средства в големи размери, като пряка роля в процесите има В. П.. Посочени са контактите му с В. Х., който има отношение към дейността на ДЗЗД "ЕСМ Инженеринг". Комисията приема, че от справки рег. RB202001-001-03/С-6-9271 от 08.05.2020 г., рег. С-6854 от 04.05.2020 г., RB202001-01-03/С-6-10700 от 02.06.2020 г., писма рег. RB202001-001-03/Д-6-690 от 05.02.2020 г. и RB202001-001-03/Д-6-1136 ог 26.02.2020 г. се установява, че В. П., използвайки служебното си положение обезпечава корпоративни интереси на частни търговски дружества. Приема, че подържаните близки отношения със служителката В. Н., която е служебно ангажирана с пътувания в други държави и осъществява интензивни лични контакти с чужди граждани, с вероятна принадлежност към чужди специални служби, са насочващ фактор към личността му и съответно интерес към него на чужди специални служби. Това от своя страна би довело до непредвидими за страната рискове.

1. Комисията обсъжда проведеното интервю с В. П., на основание чл. 50, ал. 1 ЗЗКИ, и приема, че същият не отговаря коректно на въпроса за контактите си или прави опит да прикрие информация, предвид факта, че същата противоречи на данните, засечени от мобилния му телефон, придобити по реда на Закона за електронните съобщения. От тях е известно, че провежда чести разговори с лица, собственици и управляващи на фирми, изпълняващи договори по обществени поръчки на "Булгартрансгаз" ЕАД, съгласно справка рег. RB202001-001-03/С-6-10621 от 01.06.2020 година. В интервюто В. П. сочи, че провежда разговори с тях само в случаите на изрично разпореждане на изпълнителния директор, без да завързва приятелства и да продължава контактите извън разпорежданията.

1. В хода на проверката за надеждност е извършена такава и относно имотното състояние на В. П.. Обсъдени са данните от интервюто и е прието, че анализът на проверките сочи, че В. П. покрива семейните разходи с доходи, различни от тези, получавани от "Булгартрансгаз" ЕАД, които не могат да бъдат проследени поради това, че не са преминавали през банковата система на Р България, съгласно писмо рег. B202001-001-03/С-6-10621 от 01.06.2020 година.

ДКСИ приема, че изложените фактически обстоятелства в пунктове 1 - 6 (номерацията е за яснота на настоящото изложение) се установяват от данните по административната преписка и обосновават извод за ненадеждност на жалбоподателя както от гледна точка на сигурността, така и от тази на опазване на тайната. Комисията достига до следните правни изводи:

Обжалваният отказ на ДАНС е издаден от компетентния административен орган, съгласно чл. 9 във вр. чл. 10, ал. 2 ЗДАНС и заповед 3-1816 от 03.07.2017 г., с която председателят на ДАНС е оправомощил заместник председателя да изпълнява функциите по чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2, т. 1 и 2 и ал. 3 ЗЗКИ. Поради това комисията отхвърля като неоснователни доводите на В. П. за нищожност на оспорения отказ. Приема, че актът отговаря на изискванията за форма и съдържание, които са предвидени в специалните разпоредби на ЗЗКИ и Правилника за приложение на ЗЗКИ - чл. 58 ЗЗКИ и Приложение 13 към чл. 145, ал. 2 ППЗЗКИ. В акта са посочени основанията за отказ, като мотиви не са изложени, съгласно правилото на чл. 57, ал. 3 ЗЗКИ.

Комисията приема, че при издаване на оспорения отказ са спазени административнопроизводствените правила, установени със специалните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за приложение на ЗЗКИ. Законът за защита на класифицираната информация не изисква и не налага задължение проучваното лице да се запознае с приобщените от органа факти и данни, въз основа на които е прието, че е ненадеждно. Проучващият орган е предприел необходимите действия за изясняване на фактите и обстоятелствата, поставящи под съмнение надеждността на жалбоподателя. Резултатите от тях са обективирани в писмени документи, въз основа на които е издаден обжалваният отказ.

Комисията отхвърля като неоснователни възраженията на В. П. относно достоверността на фактите и данните, доказващи неговата ненадеждност и намира, че след анализ на същите следва да ги кредитира изцяло. Приема, че приложените по административната преписка документи са официални документи, издадени от съответните длъжностни лица от ДАНС в кръга на службата им, в установената форма. Доказателствената им сила се определя от закона, поради което удостоверените с тях факти са се осъществили както са посочени, докато не бъдат опровергани чрез доказване на тяхната невярност. Придобитата информация е годно доказателствено средство по см. на чл. 39 АПК, от която ДКСИ черпи необходимите данни за ненадеждност на жалбоподателя. Подчертава, че ДАНС, в качеството на специализиран орган за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност, притежава изключителна компетентност да извърши преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 41, т. 1 ЗЗКИ, като от приобщените доказателства се стига до обоснован извод, че жалбоподателят съзнателно, целенасочено и системно злоупотребява със служебното си положение. ДКСИ извежда заключението, че при идентифицирани от страна на ДАНС сериозни основания да се предполага, че едно лице съставлява заплаха за общественото и националната сигурност, е налице основание да се откаже достъп до класифицирана информация. Констатациите на проучващия орган формират фактическите основания въз основа на които е направена крайната оценка за ненадеждност на жалбоподателя.

Комисията подробно обсъжда доводите и възраженията на жалбоподателя и приема, че не е ограничено правото му да представи или поиска събиране на относими доказателства за неговата надеждност. Сочи, че никакви конкретни доказателства в тази насока не са приложени от оспорващия. Отхвърля като неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е имал възможност да се запознае с приобщените по административната преписка доказателства и да участва в заседанието на ДКСИ, т.к. би се създала реална опасност да достигне до знанието му информация, пряко засягаща националната сигурност на страната.

Комисията намира, че оспореният отказ е материално законосъобразен. Едно от правните основания за издаване на отказа е ненадеждност на лицето от гледна точка на сигурността в хипотезата на чл. 41, т. 1 ЗЗКИ - осъществяване на дейност, насочена срещу интересите на Р България. Другото основание за отказ е, че лицето е ненадеждно от гледна точка на опазване на тайната по см. на чл. 40, ал. 1, т. 8 във вр. чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗЗКИ - лицето укрива информация или дава невярна информация за целите на проучването. Установените обстоятелства доказват обвързаност и злоупотреба със служебно положение от В. П. с цел постигане на лична облага. С това се доказва по категоричен начин ненадеждността му от гледна точка на опазването на тайната и по-конкретно за наличието на факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на проучваното лице - чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗЗКИ. Възможността за изнудването на В. П. е безспорна с оглед установените неправомерни действия и нерегламентирани контакти с лицата, подробно изброени в справка рег. RB202001-01-03/С-6-10700 от 02.06.2020 година. ДКСИ приема, че жалбоподателят, изнасяйки информация относно дейността на дружеството, поставя в опасност същата, което е от значение за националната сигурност. Обосновава извод, че В. П. се е поставил в услуга и зависимост от корпоративни структури. Сочи, че за извод за ненадеждност на лицето е достатъчно да бъде установено дори само подозрение, че се занимава с дейност, която вреди на сигурността на държавата. Поради това комисията намира, че обжалваният отказ е постановен в съответствие с материалния закон. Излага също мотиви, че отказът е в съответствие с целта на закона за предотвратяване на вреди за националната система за защита на класифицираната информация.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че обжалваното решение на ДКСИ е валидно и допустимо, т.к. е издадено от компетентен орган, в писмена форма и на основание законовите разпоредби на чл. 65 и сл. ЗЗКИ, но е незаконосъобразно поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до материална незаконосъобразност и необоснованост на акта. Съображенията за това са следните:

По допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение на ДКСИ:

Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Условията за издаване, отнемане и прекратяване и отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация се съдържат в Глава пета на Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за прилагане на ЗЗКИ. На касаторът е отказан достъп до класифицирана информация на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗКИ. Съгласно чл. 57, ал. 3 и 4 ЗЗКИ, отказът за издаване на разрешение за класифицирана информация не се мотивира, посочва се само правното основание, като проучваното лице се уведомява за отказа в писмена форма и му се издава препис от акта. Разпоредбите относно провеждане на проучването, издаване на акта и изискванията за форма и съдържание, на които следва да отговаря, са специални спрямо общите административнопроизводствени правила. Отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация подлежи на обжалване пред ДКСИ в 7-дневен срок от уведомяване на лицето. Производството по обжалване на постановения отказ пред ДКСИ е уредено пестеливо в чл. 62 - 68 ЗЗКИ. Прегледът на нормативната уредба показва, че процесуалният ред е аналогичен на производството по оспорване на административните актове по административен ред, предвиден в Глава шеста на АПК. Независимо че ДАНС не е подведомствен на ДКСИ, в производството по оспорване на актовете по чл. 57, ал. 1 ЗЗКИ ДКСИ осъществява контрол за законосъобразност върху актовете, аналогичен на контрола за законосъобразност, упражняван от горестоящия административен орган. Ето защо при липсата на изрични процесуални разпоредби в специалния закон следва да намерят приложение общите административнопроцесуални правила. В този контекст, проверката за законосъобразност на актовете по чл. 62 ЗЗКИ - отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, както и прекратяването или отнемането на издадено разрешение, изисква да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за извършване на преценката относно наличието или липсата във всеки конкретен случай на материалноправните предпоставки, съставляващи основание за издаване на съответния акт.

Съгласно чл. 65, ал. 4 ЗЗКИ, след получаване на преписката ДКСИ може да събира нови доказателства. В цитираната разпоредба е закрепено основното правомощие на ДКСИ, в качеството на административен орган с контролни функции по законосъобразността на актовете по чл. 62 ЗЗКИ, да предприема всички необходими действия с оглед доказателственото обезпечаване на фактите и твърденията, формирали основанието на акта. Надлежното упражняване на това правомощие на ДКСИ гарантира точното и законосъобразно изпълнение на вменените й със закона функции на контролиращ орган по отношение на постановените откази за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. В правомощието по чл. 65, ал. 4 ЗЗКИ, освен дейност по събиране на всички относими и допустими доказателства, се включва и разглеждане на доводите и възраженията на жалбоподателя, наведени както в жалбата, така и в хода на производството пред ДКСИ, съответно - осигуряване на възможност за същия да се запознае с предоставените с преписката и допълнително събраните доказателства, да изразява становища, да сочи нови обстоятелства, ангажира доказателства и прави доказателствени искания, които според него са относими към изясняване на фактическата обстановка, свързана с основанията за постановяване на отказа. ДКСИ следва да пристъпи към произнасяне с акта по същество съобразно чл. 66, ал. 2 ЗЗКИ след като се увери, че е провела производството при горепосочените условия - в т.см. вж. решение 53 от 12.08.2020 г. по адм. дело С-39/2020 г. на ВАС, V о. Следователно, законосъобразното провеждане на административното производство пред ДКСИ изисква органът да осигури възможност на оспорващото лице да се запознае както с фактическите основания, послужили за издаване на обжалвания отказ, така и с мотивите поради които се потвърждава същия, като трябва да се подчертае, че в тази насока е налице трайна съдебна практика по сходни казуси. Възраженията на касационния ответник, че изпълнението на това изискване е невъзможно по какъвто и да било начин по съображения, че всеки достъп на проучваното лице до административната преписка може да застраши националната сигурност, не се споделят от касационния съд. Вярно е, че информацията, на която ДАНС се е позовала, за да обоснове акта си, е оперативна събрана чрез оперативни способи и средства и в съответствие с нейната степен на класифицираност може да се предоставя на определен кръг лица. След като обаче законодателят е гарантирал на лицето, засегнато от този акт, правото да го оспори по административен и съдебен ред, неговото ефективно упражняване изисква адресатът да е запознат с фактическите основания, за да може да организира адекватно защитата си. Колизията между легитимните съображения за националната сигурност и правото на засегнатото лице да бъде информирано за фактическите обстоятелства, взети предвид при издаване на обжалвания отказ, следва да бъде решена от контролния административен орган в съответствие с правилото на чл. 39а, ал. 2 ЗЗКИ, според което лицата по ал. 1 получават по право достъп до всички нива на класифицираната информация за времето, необходимо за упражняване на правото им на защита, и при спазване на принципа "необходимост да се знае". Същият е длъжен да запознае лицето с фактическите основания, довели до отказ да му бъде даден достъп до съответното ниво на класификация, по начин, който не застрашава разкриване на оперативните способи и средства за събиране на оперативна информация. Въпреки отправеното изрично искане от В. П., в настоящия случай ДКСИ по никакъв начин не е предоставила достъп до фактическите обстоятелства, поради които му се отказва достъп до класифицирана информация, както и до мотивите на своето решение, с което е отхвърлена жалбата му. Това процесуално поведение на административния орган е поставило касатора в невъзможност да упражни ефективно правото си на защита и да защитава позицията си само на базата на визираните правни основания от компетентните органи, предполагайки за фактическите основания, поради които е отказан достъп до заявеното ниво на класифицираност.

Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и от гледна точка на предвидения в специалния закон съдебен контрол върху актовете на ДКСИ по реда на касационното обжалване. Съгласно чл. 219, ал. 1 АПК, в касационното производство се допускат само писмени доказателства, които са във връзка с релевираните касационни основания, т.е. процесуалните средства за защита на страната са ограничени. На следващо място, с разпоредбата на чл. 220 АПК е регламентирана забрана за фактически установявания от касационния съд, т.е. в адаптирания вариант към производството по чл. 62 - 68 ЗЗКИ съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени в административното производство. При това законово положение, производството, в което адресатът на акта има възможност да упражни пълноценно правото си да сочи и иска събирането на доказателства, се развива пред ДКСИ. В конкретния случай обаче, след сезиране с жалбата на В. П., ДКСИ не е обезпечила ефективното упражняване на правото на защита на проучваното лице, провела е производството без негово участие и е формирала своите изводи за законосъобразност на отказа по чл. 57 от ЗЗКИ при непълно изясняване на фактическата обстановка по спора. Едва във фазата на съдебното оспорване пред настоящата инстанция на В. П. е дадена възможност да се запознае с конкретните факти и обстоятелства, обусловили постановения от ДАНС отказ за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Секретно". Подобно положение е недопустимо както от гледна точка на установените в Административнопроцесуалния кодекс основни начала за водене на административното производство, свързани с гарантиране правото на защита на засегнатите страни и спазване принципите на законност, истинност и служебно начало, така и на плоскостта на правилото на чл. 39а, ал. 2 в специалния закон. Правото на жалбоподателя да опровергае констатациите в първоначалния индивидуален административен акт, довели до постановяването на неблагоприятния за него акт е ограничено недопустимо във фазата на оспорване на индивидуалния административен акт по административен ред пред специализирания държавен орган, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение на ДКСИ.

По материалната законосъобразност на оспореното решение на ДКСИ:

На жалбоподателя е отказан достъп до класифицирана информация на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗКИ. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗЗКИ, отказва се издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация от съответното ниво, когато в хода на проучването се установи, че: 1. проучваното лице не отговаря на някое от изискванията по чл. 40, ал. 1; 2. проучваното лице съзнателно е представило неверни или непълни данни. В случая е прието, че е изпълнена хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗДАНС, т.к. лицето не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1, т. 6 и 8 ЗЗКИ.

Член 40, ал. 1, т. 6 ЗЗКИ изисква лицето да е надеждно от гледна точка на сигурността. Съгласно чл. 41, т. 1 ЗЗКИ, надеждността на лицето от гледна точка на сигурността е налице, когато липсват данни относно осъществяване на дейност срещу интересите на Р България.

В чл. 40, ал. 1, т. 8 ЗЗКИ е посочено изискването лицето да е определено като надеждно за опазване на тайна. По определение от чл. 42, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗКИ, надеждността на лицето от гледна точка на опазване на тайната е налице, когато липсват данни относно: т. 1) укриване или даване на невярна информация от проучваното лице за целите на проучването; т. 2) факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на проучваното лице.

Осъществяването на всяка от изброените хипотези е основание за издаване на отказ за достъп до класифицирана информация за съответното ниво. За да се приеме, че лицето не отговаря на някое от визираните изисквания за надеждност, следва констатациите на отказващия достъпа орган да обосновават изпълнението на съответния фактически състав за ненадеждност на проучваното лице. Тези констатации следва да са базирани на достоверни данни за обективно съществуващи факти и обстоятелства, които в своята съвкупност и логична последователност да обосновават крайния извод за ненадеждност на проучваното лице в хипотезата на чл. 41, т. 1 ЗЗКИ. В хипотезата на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗЗКИ следва от обективна страна ясно да е определена информацията, която е укрита или е невярна въз основа на проверими данни и от субективна - поведението да е умишлено; фактическият състав на чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗЗКИ изисква установяването на конкретни факти и обстоятелства, които биха дали възможност проучваното лице да бъде изнудвано.

В становище рег. С-9021/16.06.2020 г. председателят на ДАНС е посочил, че наличните данни, факти и обстоятелства, постъпили и/или установени в хода на процедурата по проучване на В. П., категорично поставят под съмнение надеждността му. От гледна точка на сигурността по смисъла на чл. 41, т. 1 ЗЗКИ фактическите данни са надлежно обективирани и отразени в писмо рег. RB202001-001-03/C-6-5980 от 18.03.2020 г., писмо рег. RB202001-001-03/С-6-10621 от 01.06.2020 г., справки рег. С-6854 от 04.05.2020 г., рег. RB202001-001-03/С-6-9271 от 08.05.2020 г., RB202001-01-03/С-6-10700 от 02.06.2020 година. От гледна точка на опазване на тайната по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗКИ, данните се съдържат в писмо рег. RB202001-001-03/С-6-10621 от 01.06.2020 г., справка рег. RB202001-001-03/С-6-9271 от 08.05.2020 г., RB202001-01-03/С-6-10700 от 02.06.2020 г., писма рег. RB202001-001-03/Д-6-690 от 05.02.2020 г. и RB202001-001-03/Д-6-1136 от 26.02.2020 година. ДКСИ не е извършила обективна и пълна проверка на фактическите установявания на ДАНС, мотивирали издаването на отказа за достъп до класифицирана информация на касатора на посочените правни основания. Кредитирала е изцяло описаната фактическа обстановка в цитираните в решението справки, доклади и писма на органи на ДАНС, посочени по-горе, без да подложи същите на критичен анализ на плоскостта на приложимата нормативна уредба, поради което е достигнала до необосновани фактически констатации и погрешни правни изводи. Обстоятелството, че ДАНС, в качеството на специализиран орган за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност, притежава компетентност да извърши преценка за надеждност на проучваното лице, като преценката за ненадеждност може да бъде изградена при наличие само на предположение или съмнение, че лицето може да застраши интересите на страната, свързани с националната сигурност, не освобождава ДКСИ от задължението да провери дали събраните данни и сочената връзка между тях позволяват да се направи обективно и обосновано заключение за основателност на издадения отказ за достъп до класифицирана информация. Като "наличие на данни" по смисъла на чл. 41, т. 1 ЗЗКИ административният орган е възприел изразените предположения и съмнения в цитираните по-горе справки и доклади от служители на ДАНС. Описаните като данни в тях не са подложени на анализ и проверка от ДКСИ с допустимите доказателствени средства в административното производство, не е проверено налице ли са твърдяните връзки между различните данни преди да потвърди направените изводи от проучващия орган. Прието е, че са налице подробни данни, че В. П. е създал реални предпоставки за забавяне на процеса по реализирането на обществени поръчки, касаещи разширението на Газохранилище Чирен, въз основа на които са допуснати съмнения и са изказани предположения за обвързаности с лица, които имат корпоративни интереси, поддържат контакти с чужди граждани, с вероятна принадлежност към чужди специални служби. За тези лица обаче не са приобщени никакви обективни данни по административната преписка, въз основа на които да се установи връзка между контактите на проучваното лице с тях и обективно съществуваща възможност тези контакти да застрашат националната сигурност. Оспорващият е представил както в административното производство, така и пред съда множество писмени доказателства във връзка с работата му по реализиране на обществени поръчки в "Булгартрансгаз" ЕАД в подкрепа на тезата си, че е изпълнявал коректно служебните си задължения и не е осъществявал дейност срещу интересите на държавата. За част от тези доказателства ДКСИ е приела, че не са релевантни, без да ги коментира по същината им. В. П. е посочил, че контактите му със служителката на "Булгартрансгаз" ЕАД са служебни, във връзка с изпълнението на възложени му задачи и дейности. Основателно е възражението, че от наличните данни не може да се изведе пряк извод за негово неправомерно поведение по см. на 41, т. 1 ЗЗКИ само поради установените служебни отношения с посочената служителка, доколкото възприетите като произтичащи от този факт обстоятелства почиват единствено на изказани съмнения и предположения. Трафичните данни за телефона му, на които се позовава административният орган в отказа, са изискани от ДКСИ, но е установено, че са унищожени поради изтичане на срока за съхранението им. Тук трябва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 251в, ал. 1 ЗЕС, ДАНС има право да изисква данни по чл. 251б, ал. 1 ЗЕС, когато са необходими за изпълнение на правомощията й и съответно да ги съхранява до приключване на производството. По делото са представени писмени доказателства в тази насока от жалбоподателя, които не е имало пречка да бъдат събрани и проверени в хода на административното производство. В тази връзка са приложени и писмени материали относно достъпа до сградата на "Булгартрансгаз", които са релевантни към приетото от ДКСИ, че жалбоподателят е пребивавал на определени дати в нощните часове на сградата "Булгартрансгаз" ЕАД и изградените въз основа на този факт изводи за ненадеждност на лицето. Представени са доказателства за осъществяваната комуникация по служебната електронна поща, които също имат пряко отношение към изказаните съмнения за неправомерно придобиване на информация за дейността на Булгартрансгаз от проучваното лице, основани само на данните от мобилния му телефон. Изводите относно финансовото и имущественото състояние на служителя са изградени въз основа на непълна информация, без да се отчитат доходите и на съпругата му и почиват на предположения за реализиране на нерегламентирани доходи, още повече същите биха били релевантни към хипотезата на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗЗКИ като основание за отказ несъответствие между стандарта на живот на проучваното лице и неговите доходи, на която проучващият орган не се е позовал. Няма конкретни данни, а само изказани предположения, че служителят е създал собствен архив с информация, с намерение да я използва по неправомерен начин. Поради това изводът на ДКСИ, че това са конкретни факти и обстоятелства, които биха позволили проучваното лице да бъде изнудвано е необоснован. За реално използване на информация, станала известна на проучваното лице във връзка със служебната му дейност няма събрани нито преки нито косвени данни, извън тези за осъществяваните контакти от служебния му телефон. По този повод касаторът поддържа, че осъществяваните контакти със служители на дружеството и служители на други търговски дружества, визирани в решението на ДКСИ, са свързани с изпълнение на служебни дейности и задачи и навежда конкретни факти в подкрепа на позицията си. В справките и докладите на проучващия орган е прието, че същите имат користен характер и показват зависимост на проучваното лице отново въз основа на предположения и съмнения. Изводите, че проучваното лице е дало невярна информация за контактите си и укрива информация в тази връзка, са изградени на данните за проведени разговори от служебния мобилен телефон без да е проверено дали тяхната интензивност е в резултат на изпълняваните служебни задачи и дейности, в каквато насока са доводите на жалбоподателя и представените писмени доказателства в тяхна подкрепа. Жалбоподателят повдига възражения и относно изводите за контактите му с две лица, за които е прието, че е комуникирал с оглед ползване на професионални услуги за нерегламентирано придобиване и обработване на данни. Тези твърдения са проверими и ДКСИ е следвало да събере данни в тази насока. В нарушение на процесуалните правила ДКСИ не е събрала относимите за спора доказателства и не е проверила обективността и достоверността на фактическите установявания за ненадеждност на проучваното лице, което е довело до материална незаконосъобразност на оспореното решение.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени, като се върне административната преписка за ново разглеждане от административния орган. При новото разглеждане административният орган следва да обсъди доводите и възраженията на оспорващия, както и представените в съдебното производство писмени доказателства, при съобразяване с указанията, дадени в настоящото решение.

С оглед изхода на спора, ДКСИ следва да заплати на касационния жалбоподател В. П. направените разноски по делото в размер на 890лв., съгласно приложения списък и документи за действително направени разноски.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,