Решение № 15252 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2020 г.

Решение № 15252 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2020 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Добрич срещу Решение № 249/12.08.2020 г., постановено по адм. дело № 766/2019 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отменено Решение № 28/18.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. Петров против Разпореждане № [ЕГН]/13.09.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Добрич, с което му е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като не е зачетен за учителски стаж положеният от лицето труд като треньор по борба през периода 01.09.1984 г. -01.07.1997 г. С решението е изпратена преписката на ръководител "ПО" при ТП на НОИ- Добрич за ново произнасяне по подаденото от него заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113 - 24 - 476/02.05.2019 г. на ТП на НОИ - Добрич при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на решението. Посочено е в жалбата, че съдебното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, а погрешно установената фактическа обстановка е обусловила неправилно приложение на разпоредбите на чл. 41 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите(отм.); , чиито законови изисквания не са изпълнени. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Ответникът – П. Петров, чрез адв. Галева, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Навежда доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Иска се оставянето му в сила и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил Решение № 28/18.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. Петров против Разпореждане № [ЕГН]/13.09.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Добрич, с което му е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.03.2019 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО, вр. с чл. 10, ал. 2 от НПОС, определена в размер на 641, 32 лева, като не е зачетен за учителски стаж положеният от лицето труд като треньор по борба през периода 01.09.1984 г. -01.07.1997 г. Преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Добрич за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на първоинстанционното решение. Административният орган е счел, че е зачетен учителски стаж на основание чл. 19, ал. 1 НПОС за периодите, както следва: от 01.10.1997 г. до 31.12.2018 г. – 21 години 3 месеца и 0 дни и от 01.01.2019 г. до 04.03.2019 г. – 0 години 2 месеца и 4 дни или общо учителски стаж от 21 години 5 месеца и 4 дни, но за да бъде отпусната добавка от учителския пенсионен фонд, на основание чл. 69 в, ал. 3 от КСО, е необходимо П. Петров да има най – малко 30 години и 8 месеца учителски стаж. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е направил извод, че спорът между страните е правен и се свежда до въпроса дали за жалбоподателя са налице предпоставките за отпускане по чл. 69 в, ал. 3 КСО на добавка от Учителския пенсионен фонд, т. е. дали стажът, положен от жалбоподателя за процесния период 01.09.1984 г. - 01.07.1997 г. на длъжност "треньор по борба" следва да бъде зачетен за "учителски стаж". С оглед изясняване на релевантните към предмета на спора обстоятелства, в първоинстанционното производство по делото е допусната съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице, като неоспорено от страните, обективно, обосновано, безпристрастно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства е кредитирано в цялост от решаващия съд. Обоснован е извод, съобразно който П. Петров фигурира във ведомостите за заплати на БФС "Добруджа" като треньор по борба и групата, в която се води, е "Преподаватели в спортното училище" до 31.12.1992 г., а за периода от 01.03.1993 г. до 1997 г. са приложени трудови договори, сключени с директора на СОУ "Г. С. Раковски" за същата длъжност, а от 01.10.1997 г. за длъжност "учител- борба". Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 41 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (отм.); , в относимата към периода редакция, единственото изискване да се счете за учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите е трудовият стаж да е положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. В случая стажът е положен именно в учебно заведение, като обстоятелството, че длъжността е записана като "треньор по борба" не променя факта, че се касае за лице, учител по физическо възпитание, но в определен вид спорт, а именно "борба". По изложените съображения първоинстанционният съд формира извод за незаконосъобразност на обжалваното решение, ведно с потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - Добрич, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначил е необходимата, поради нуждата от специални знания, съдебно - счетоводна експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във вр. чл. 144 АПК, за изясняване на възникналите по делото съществени за изхода въпроси. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК, във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, приемайки, че съобразно доказателствата по делото през периода от месец септември 1984 г. до 31.12.1984 г. П. Петров фигурира във ведомостите за заплати на БФС "Добруджа" в групата "Преподаватели в ССШ, ДСШ и ДЮС" като треньор по борба, а през периода от 01.01.1985 г. до 31.12.1992 г. отново присъства във ведомостите за заплати на БФС "Добруджа" в група "Преподаватели в спортното училище" което по смислово значение е синоним на "учител" и "педагог". За периода от 01.03.1993 г. до 1997 г. П. Петров е назначен, видно от сключените трудови договори с директора, в СОУ/ Спортен профил/ "Г. С. Раковски"- Добрич. Предвид съхранените в Държавен архив "Добрич-архивна единица "Спортно училище" Г. С. Раковски- Толбухин" протоколи от дейността на спортното училище, лицето П. Петров е записано в изготвените доклади за учебните 1984/1985 г., 1985/1986 г., 1986/1987 г. като треньор в училището. Следва да се отбележи, че посочените в писмените доказателства ДФС "Добруджа" / л. 9, л. 13 от първоинстанционното дело/ и БФС "Добруджа" са били под егидата на Българския съюз за физическа култура и спорт, който, от основаването си през 1958 година, до 1991 година, е със статут на главен обществено-държавен орган за управление на физическата култура и спорта в страната, обхващащ и треньорската дейност в спортните училища по места. В този смисъл правилни са изводите на административния съд, че позоваването от административния орган на обстоятелството, че жалбоподателят през процесния период е бил назначен на работа от БФС, а не от съответното училище, не държи сметка за установената практика през този период от време, съответно за спецификата на работа на конкретния вид преподавател. Длъжността до 1993 г. е била на щат към БФС, а след 1993 г. заплатата на жалбоподателя е изплащана от Министерство на просветата, което е още един аргумент в потвърждение на извода, че конюнктурата е била такава, като в конкретния случай са приложими, на основание разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, нормите на Закона за народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отменен със Закона за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91 г.). Доказано е, че реалното изпълнение на служебните задължения на Петров е било под непосредственото ръководство на директора на съответното училище, при пълното законоустановено работно време от 8 часа, като същият е участвал в мероприятия, свързани с учебно-възпитателния процес на учениците, видно от "Информация за резултатите от учебно- възпитателната работа и тренировъчната дейност" на спортното училище през три последователни учебни години/. Необходимо е също така да се отбележи, че в хипотезата на чл. 41, ал. 1, изр. 2 от ППЗП (отм.); , спазването на пълната норма задължителна преподавателска работа е от значение при преценката на придобития стаж от директорите и зам. - директорите на учебни и възпитателни заведения, но не и на изпълняващите длъжността "учител" ("преподавател"). Стажът е положен именно в учебно заведение, а обстоятелството, че длъжността е записана като "треньор по борба" не променя факта, че се касае за лице, учител по физическо възпитание, но в определен вид спорт "борба". Настоящата инстанция счита, че е правилно заключението, че докато са се водили в БФС "Добруджа"/закрито през 1993 г. /, преподавателите са получавали заплати от ОС на БСФС, а след закриването, предвид осъществяването на учебно- методическото и педагогическото ръководство от страна на Министерство на просветата, заплатите са получавани от това министерство. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Към 31.12.1999 г. е в сила разпоредбата на чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.); , която определя като учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите този трудов стаж, който е положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения, които са създадени по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.). Предвид събраните по делото доказателства, безспорно се определя положения от П. Петров труд като практическо осъществяване на учителски функции, свързани с обучение и възпитание на децата, при което стажът му за този период следва да бъде зачетен като учителски, при което са налице предпоставките на чл. 69 в, ал. 3 от КСО. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане, с което е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.03.2019 г., са издадени в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно дадените указания, Административен съд – Добрич е постановил правилно решение, при липсата на сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. От страна на ответника по касация е отправено своевременно искане за присъждане на разноски, но предвид липсата на доказателства за сторени такива, както и списък по чл. 80 от ГПК, съдът не присъжда разноски в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,