Решение № 4108 от 19.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областния управител на Област София срещу Решение 6068/21.10.2022г., постановено по адм.д. 6685/2022г. по описа на Административния съд София-град. С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на областния управител на София град, формиран по заявление с вх. ОА23-9535/28.06.2022г., подадено от Й. Стоянова и преписката е изпратена на Областния управител на София град с указания за извършване на исканото удостоверяване по молбата-декларация на Й. Стоянова в законоустановения срок. Със същото решение Областна администрация на София град е осъдена да заплати на Й. Стоянова разноски по делото в размер на 610 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Касаторът счита, че решението е постановено при липса на интерес на жалбоподателката от него. Иска отмяна на обжалваното решение и прекратяване на съдебното производство. Ответникът Й. Стоянова преценява обжалваното решение като правилно. Излага съображения в писмен отговор на касационна жалба, подаден от нейно име, чрез процесуалния й представител адв. Динева. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, за която решението е неблагоприятно. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок. По основателността на касационната жалба съдът приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е мълчалив отказ на Областния управител на София-град по преписка вх. ОА23-9535/28.06.2022г. за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка, подадена от Й. Стоянова. Съдът е установил от фактическа страна, че молбата е подадена на 28.06.22г. за конкретен имот. Установено е, че с писмено изявление на длъжностно лице от общинската администрация, на чиято територия се намира имотът е удостоверено, че последният не е актуван като общински и като държавен до 01.06.1996г. Приложена е и скица за имота, и са посочени физически лица от кмета на район Кремиковци, които да бъдат разпитани при извършване на обстоятелствената проверка. От правна страна, съдът е приел, че жалбоподателката е поискала от областния управител извършването на административна услуга, която е в правомощията на сезирания орган. Съдът е приел, че след като жалбоподателката е имала интерес от извършването й, органът е бил длъжен да се произнесе по нейната молба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Не се доказаха твърденията и възраженията на касатора, че жалбоподателката е поискала от административния съд да прекрати производството пред него поради удоволетворяване на молбата й от административния орган. В кориците на делото не се съдържа такава молба. Представените документи с касационната жалба се отнасят до друго дело пред АССГ, а не до въпросното, по което е постановено обжалваното решение. При постановяване на решението, административният съд не е разполагал с данни за наличието или липсата на изпълнение по молбата - декларация на жалбоподателката. Основателно е прието от съда, че органът не може да мълчи по тази молба. Наличието на изпълнение по молбата, в какъвто смисъл са твърденията на страните по делото, може да бъде съобразено от административния орган при връщането на преписката при него. Воден от горните съображения, Върховният административен съд на осн. чл.221, ал.2 АПК