Решение № 1171 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11039/2020 г.

Решение № 1171 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11039/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Самоков, подадена чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Е. Кабранска, против Решение № 743/21.07.2020 г. на Административен съд София област, постановено по адм. дело № 432/2020 година. С решението съдът отменил по жалбата на В. Дулев постановения от него мълчалив отказ за извършване на административни услуги по искане с вх. № ЗМД-11 (С-262) от 02.03.2020 г., за заверка на молба – декларация за признаване правото на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка, както и издаване на удостоверение за данъчна оценка и комбинирана скица за съответния имот, и върнал преписката на органа за ново произнасяне. В жалбата се съдържа оплакване за недопустимост на решението, евентуално за неговата неправилност поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът моли за обезсилване на постановеното съдебно решение, евентуално за неговата отмяна поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – В. Дулев, чрез адвокат Е. Константинова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Подържа становище за правилност на решението на административния съд, поради което да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба, тъй като съдът неправилно отменил мълчаливия отказ за заверка на молбата – декларация, предвид изрично произнасяне от страна на кмета на Община Самоков. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение било правилно и следвало да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административен съд София област е бил сезиран с жалба от В. Дулев против мълчаливия отказ на кмета на Община Самоков, формиран по негово искане с вх. № ЗМД-11 (С-262) от 02.03.2020 г. да се извърши заверка на молба - декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], с идентификатор № 83243.7.322, с площ от 777 кв. м., ведно с построените в имота сгради с идентификатор № 83243.7.322. 1 и № 83243.7.322. 2, по давност чрез извършване на обстоятелствена проверка, както и издаване за нуждите на заверката, на удостоверение за данъчна оценка и комбинирана скица на имота. Съдът е приел жалбата за процесуално допустима и основателна, поради което е отменил мълчаливия отказ на кмета да извърши поисканите административни услуги, доколкото всички те са били свързани с правилното и законосъобразно протичане на производството по чл. 587 ГПК и органът следвало да се произнесе изрично. Решението на Административен съд София област е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че В. Дулев е подал до кмета на Община Самоков заявление с вх. № ЗМД-11 (С-262) от 02.03.2020 г., с което е поискал да бъдат извършени от органа, следните действия: 1) заверка на молба - декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], с идентификатор № 83243.7.322, с площ от 777 кв. м., ведно с построените в имота сгради с идентификатор № 83243.7.322. 1 и № 83243.7.322. 2, по давност чрез извършване на обстоятелствена проверка и 2) издаване на удостоверение за данъчна оценка и комбинирана скица на имота. Така отправените до административния орган искания за снабдяване с документи, целящи да се обезпечи правилното развитие на производството по чл. 587 ГПК, касаят извършване на съответните административни услуги. Според член 1, т. 2 от ДР на АПК, "административна услуга" е: а) издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение; б) издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения; в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице; г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга; д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация. В конкретната хипотеза исканията на лицето се подвеждат под хипотезата на член 1, т. 2, б. "а" от ПЗР на АПК, тъй като са за издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение – чл. 21, ал. 3 АПК. Административната услуга се обективира в конкретния удостоверителен административен акт. По отношение на искането да се извърши проверка в актовите книги, относно посочения по–горе имот и да се завери приложената от него молба–декларация, в съдебната практика се е наложило разбирането, а то следва и от същността на административната услуга, че съществуването на такъв акт е от значение за признаване право на собственост в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587 ГПК. Но дали молителят е собственик на имота на основание давностно владение и дали има идентичност между имота, за който се претендират права и този, за който няма или има издаден акт за общинска собственост, е въпрос от компетентността на нотариуса, а не на административния орган. Съгласно чл. 57, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 21, ал. 2 и ал. 3 АПК, административната услуга трябва да се извърши в 7-дневен срок, считано от датата на постъпване на искането, т. е. в случая най-късно до 09.03.2020 година. Противно на възраженията на касатора, повдигнати в касационната жалба до съда, този седмодневен срок, не е инструктивен, а органът е длъжен да издаде поискания от страната акт в този срок, ако са налице законовите предпоставки. Тъй като до посочената дата кметът на Община Самоков не се е бил произнесъл, то след тази дата е бил формиран мълчалив отказ. Неоснователно е касационното възражение, че срокът за произнасяне по така заявеното искане за заверка на молбата–декларация не бил изтекъл, предвид действието във времето на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), в сила от 13.03.2020 година. В чл. 3, ал. 1 от този закон се предвиди, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението (ред. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.). От друга страна, в чл. 4, ал. 1 от същия закон (ред. ДВ, бр. 34 от 2020 г.) изрично е посочено, че се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение: 1. сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти; 2. действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение. С оглед приетите мерки законът изрично предвижда процесуалните срокове по административни производства да не текат. При създалата се обстановка в страната разпоредбите на ЗМДВИП имат приоритетен характер по отношение на общите разпоредби на действащите в страната закони (вж. в този смисъл Решение № 12398 от 07.10.2020 г. по адм. дело № 7998/2020 г., ІV отд. на ВАС). В случая обаче ЗМДВИП е в сила от 13.03.2020 г., а към тази дата вече е бил формиран мълчаливият отказ на кмета на Община Самоков да завери молбата–декларация. Лицето не е разполагало с титул за собственост върху недвижимия имот и построените върху него сгради, затова е посочило, че желае правото му на собственост на основание давностно владение да бъде признато от нотариуса и при спазване на процедурата по чл. 587 ГПК. В това производство е необходимо от страна на молителя да се представи надлежната заверка върху молбата–декларация, както и попълване на съдържанието й с необходимите данни, а така също и представяне на данъчната оценка на имота, съответно изясняване на актуалния му кадастрален статут, чрез скица. Според чл. 62, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), актовете за общинска собственост се вписват в актови книги, които са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях. Следователно, информацията дали даден имот е общинска собственост е публична и следва да бъде предоставена на всеки. Или с други думи, проверката в актовите книги за общинска собственост е едната част от съдържанието на молбата-декларация, а другата изисква попълване на имената на свидетелите, които ще свидетелстват в охранителното производство пред нотариуса. По делото се съдържа молба–декларация по искането, която е заверена на 09.04.2020 г. (л. 52 от първоинстанционното дело) с подпис и печат, но не от кмета на Община Самоков, а от съответното длъжностно лице, без данни за надлежно оправомощаване от страна на кмета, в която няма удостоверяване дали процесните имоти са били актувани като общински и/или държавни. Съдържанието на тази молба-декларация не отговаря на характера на охранителното нотариално производство, за целите, на което същата е поискана. Ето защо, административният орган по същество не е извършил исканата административна услуга, тъй като не е заверил приложената молба - декларация по образец, а е бил длъжен при редовна молба, каквато се представя по делото. Така формираният мълчалив отказ е незаконосъобразен и правилно е бил отменен от съда. Относно заявеното искане за издаване на скица на имота, което е във връзка с нотариалното охранително производство, следва да се посочи, че според § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗКИР, скиците на недвижимите имоти до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри се издават по досегашния ред и то от общинската администрация. По делото няма данни в посочения 7-дневен срок органът, до който това искане е отправено, да се е произнесъл, респ. да е препратил искането до компетентния орган. Мълчаливият отказ на органа да се произнесе по него, препятства нотариалното производство, което Дулев желае да инициира, по признаване правото му на собственост върху процесния имот, на основание давностно владение. Съгласно разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 21, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 58 от АПК и тук формираният отказ да бъде извършена административна услуга подлежи на обжалване по реда и на основанията, предвидени за индивидуалните административни актове. Със заявлението си от 02.03.2020 г. В. Дулев е поискал и издаване на данъчна оценка за имота, като преди това на 10.02.2020 г. е подал изрична молба до компетентните общински органи, с приложена декларация по чл. 14 ЗМДТ за деклариране на имота. Тази декларация правилно е подадена в съответствие с предвиденото в чл. 99, ал. 1 ЗМДТ. Посоченото искане от 02.03.2020 г. също е за извършване на административна услуга, приравнена на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, с който се удостоверяват факти с правно значение. Според чл. 20 (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица. Следователно и в този случай издаването на данъчната оценка е било от компетентността на общинската администрация. До приключване на устните състезания по първоинстанционното дело не се установи да е издадена поисканата данъчна оценка, съответно искането да е било препратено от кмета на общината до компетентната приходна администрация. Налице е към датата на подаване на първоинстанционнта жалба формиран мълчалив отказ да се извърши съответната административна услуга в посочения 7–дневен срок, като се издаде удостоверение за данъчна оценка на имота. Този отказ също е материално незаконосъобразен и правилно е бил отменен от съда. По изложените мотиви, касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното от адв. Тодорова искане с приложени доказателства за присъждане на сторените по делото разноски, следва да се заключи, че същото е основателно и навременно сторено. На ответника по касация се дължи сумата от 500 лева за един адвокат по делото пред касационната инстанция. Поради неговата фактическа и правна сложност, и предвид извършените процесуални действия от адв. Тодорова, претендираното възнаграждение в посочения размер, не е прекомерно и не следва да бъде намалявано. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение