Решение № 2003 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15366/2008 г.

Решение № 2003 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15366/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Славова, срещу решение № 12207 от 13.11.2008 г. по адм. д. № 2997 по описа за 2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменен мълчалив отказ на Министъра на правосъдието да се произнесе по заявление вх. № 94-Б-6 от 9.01.2008 г. на нотариус Бисер Демирев Вълев за преместване в район на действие Районен съд - София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди се, че не е налице мълчалив отказ на министъра на правосъдието. В случая е изпратено писмо, което има уведомителен характер и не представлява произнасяне по същество. Същото не подлежи на съдебен контрол и решението е постановено по недопустима жалба. Разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД препраща към чл. 10 от същия закон. Към настоящия момент конкурсната процедура за съдебен район на действие Софийски районен съд се обжалва. В обжалваното решение не са изложени мотиви, поради които мълчаливият отказ се отменя. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - Бисер Демирев Вълев от гр. Айтос оспорва същата по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение е бил сезиран с жалба от Бисер Демирев Вълев срещу мълчалив отказ на министъра на правосъдието по подаденото от него заявление - вх. № 94-Б-6 от 9.01.2008 г. за преместване в друг район на действие - този на Районен съд - София. С обжалваното решение № 12207 от 13.11.2008 г. по адм. д. № 2997 по описа за 2008 г. Върховният административен съд, трето отделение е приел, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледана по същество - основателна. За да отмени мълчаливия отказ, съдът е посочил в мотивите на решението, че нормата на чл. 34б, ал. 2 от ЗННД задължава министъра на правосъдието да се произнесе със заповед или отказ за преместване, като уведоми писмено заявителя за своето решение по реда на ГПК. Нормата е специална и задължава административния орган да се произнесе мотивирано в писмена форма. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора за произнасянето на съда с решение по недопустима жалба. Установено е по делото, че Бисер Демирев Вълев е подал заявление - вх. № 94-Б-6 от 9.01.2008 г. до министъра на правосъдието за преместване в район на действие Районен съд - София. Искането за преместване е мотивирано с открити две места за София и сериозни семейни причини - развод и необходимост от морална и материална подкрепа на сина му, който е студент в София. В 14-дневния срок по чл. 34б, ал. 2 от ЗННД няма произнасяне по заявлението. Жалбата е подадена в рамките на едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК. Обстоятелството, че на заявителя е било връчено писмо с изх. № 20/22.01.2008 г., подписано от инспектор Чирипова, с което същият е бил уведомен, че министърът на правосъдието ще се произнесе по основателността на искането за преместване след приключването на конкурса за нотариуси, не означава, че се обжалва това писмо, каквито са твърденията в касационната жалба. В жалбата си до ВАС жалбоподателят изрично е посочил, че обжалва мълчалив отказ на министъра на правосъдието за преместването му на работа като нотариус в друг съдебен район. Правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, че нормите на чл. 34б, ал. 2 и ал. 3 от ЗННД задължават министъра на правосъдието да се произнесе с изричен акт, с който да разпореди преместването в друг район на действие или да откаже, поради липсата на някое от законовите изисквания. В закона не е предвидена хипотеза, при която може да се отложи произнасянето по същество по заявлението за преместване до приключване на конкурса по чл. 10, ал. 2 от ЗННД. Затова, доводите в касационната жалба, че не е налице мълчалив отказ, тъй като министърът е следвало да се изчака приключването на конкурсната процедура, както и че обжалваното съдебно решение не е мотивирано, са неоснователни. С оглед на изложеното, обжалваното решение на ВАС, Трето отд., като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия