Решение № 9297 от 4.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал.7 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на Фламинго инвест ЕООД, [ЕИК], [населено място], общ. Несебър, Младост 3, представлявано от Й. Чернев, чрез адв. Шилев, срещу Решение 1585/15.09.2022 г. по адм. д. 1578/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-16001617000099-091-001/06.11.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 271 от 07.05.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, с който в тежест на Фламинго инвест ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 720 195,61 лв. заедно с лихви 252 510,66 лв. и задължение за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 346 127,30 лв. и лихви 90 696,06 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да изложи мотиви по доводите за незаконосъобразност на РА; обсъждане на негоден доказателствен материал; необоснованост на тезата, че органите по приходите са доказали предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за преминаване към реда за облагане по чл. 122, ал. 2 от кодекса; неправилност на изводите относно вида на доставките, начина на формиране на данъчните основи и определяне датата на настъпване на данъчното събитие за целите на облагането по ЗДДС, за изискуемостта и размера на дължимия косвен данък по всяка една от тях. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Пловдив, оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Дамянова по съображения, изложени в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъдят разноските за настоящата инстанция, възлизащи на 45 793 лв. юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд Пловдив е сезиран с жалба на Фламинго инвест ЕООД срещу Ревизионен акт Р-16001617000099-091-001/06.11.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 271 от 07.05.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив, с който в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 720 195,61 лв. заедно с лихви 252 510,66 лв. и задължение за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 346 127,30 лв. и лихви 90 696,06 лв. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, установява данъчни задължения за периоди, за които е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност. Споделил е изводите на ревизиращите, че разликите между сумите по предварителните договори и заплатените от купувачи в повече от осчетоводените такива от ревизирания във връзка с продажбата на обекти от изграждащите се сгради обективират наличие на данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което им е дало основание да преминат към особения режим на облагане, формулиран в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Необосновано се поддържа в касационната жалба оплакването, че изводите на съда за изградени въз основа на негоден доказателствен материал: обратно на твърденията на дружеството, писмените доказателства носят заверка "вярно с оригинала" и подпис на депозиралото ги лице; част от тях са заверени за вярно с оригинала от самите органи по приходите; ясно е посочено лицето, което ги е представило (част от тях са постъпили по пощата, а всички те с наличен входящ номер на ТД на НАП - Пловдив); в случаите, в които депозиралото ги лице е различно от лицето, до което е отправено ИПДСПОТЛ, ясно е посочено в какво качество са депозирани същите - пълномощник, син, майка, съпруг. Дори и да се приеме, че за малка част от писмените доказателства липса заверката "вярно с оригинала", то следва да се посочи, че в по-голямата си част това са нотариални актове, банкови документи, които съответстват на доказателствата, предоставени от Агенция по вписванията, данните от банковите извлечения (а те са депозирани в надлежен вид от съответната банка), респ. част от тях са предоставени в надлежно заверен вид вкл. и от самото РЛ (доказателствата за плащането му по собствената банкова сметка, издадените от него фактури, разрешения за ползване), поради което не могат да бъдат възприети като негоден доказателствен материал. Изключването на останалата част от преписите, неносещи заверка, не би променило формираните от първостепенния съд изводи от фактическа и правна страна. По възражението за неспазване на изискването на чл. 57, ал. 5 от ДОПК за подписване на дадените обяснения от третите лица и от орган по приходите, следва да се посочи, че част от документите са постъпили по пощата, което изключва възможността за спазването му, а липсата на подпис на орган по приходите върху останалите документи не разколебава тяхната доказателствена стойност. Независимо от изложеното, касаторът не е посочил доказателства за установяване неавтентичността на посочените писмени доказателства, поради което и същите се ползват с придадената формална доказателствена сила на частните документи (чл. 180 от ГПК). Същественото в случая е, че представените предварителни договори, квитанции към ПКО, формално носещи подпис на представляващ дружеството, главен счетоводител, касиер на същото, върху които е поставен печат на търговеца, удостоверяват, че материализираното в тях изявление е сторено именно от името на "Фламинго инвест" ЕООД. Поради това доказателствената тежест за установяване неавтентичността им носи тази страна (чл. 193, ал. 3 изр. първо от ГПК). Същите документи съдържат и неизгодни за издателя им факти - уговаряне и плащане на цена, различна от посочената в нотариалните актове и декларираната такава в счетоводството му, поради което и се ползват с доказателствена сила срещу своя издател. Касаторът дори не се е ангажирал с твърдение авторството на кои документи оспорва. Неоснователно е възражението, че след като сумите са постъпили по сметка на трето лице, то и не следва да осчетоводява такива приходи. По силата на чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч. предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Чл. 25, ал. 2 от ЗДДС свързва настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на данъка в общата хипотеза с момента, в който правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя, а не с плащането на данъчната основа и дължимия данък по облагаемата доставка. Отделно от това при конкретиката на казуса няма пречка да се приеме, че плащането по сметка на физическото лице /предвид близките родствени отношения със съдружниците в търговското дружество/ изпълва хипотезата на чл. 75, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Правилно при данните за реално уговорена и заплатена цена за 1 кв. м. застроена площ, от ревизиращите е определена средна такава за 1 кв. м. за апартаментите, избите, гаражите и общите части от сградата, което е обусловило коригиране на данъчните основи за нуждите за облагане с преки и косвени данъци и на останалите процесни доставки по реда на чл. 122, ал. 2, т. 8 и т. 16 от ДОПК. Така определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което не е осчетоводило коректно и не е отразило правилно в отчетните регистри данъчните основи на съответните доставки на услуги, а оттам не е отразило приход от реализацията им в пълните им размери, и не е начислило съответните преки и косвени данъци. В обобщение, обжалваното решение е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано, в производство, проведено при липсата на допусната съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение Фламинго инвест ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП /по аргумент от § 1 т. 6 от ДР на АПК/ сумата 45792,94 лв. на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 7 от НМРАВ.