Решение № 6173 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15892/2008 г.

Решение № 6173 от 13.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15892/2008 г., VII о., докладчик председателят Елена Златинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 19 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Образувано е по касационна жалба от Красимир Дочев Георгиев от гр. Русе, подадена чрез адв. Стефанов срещу решение № 19 от 17.11.2008 г., постановено по адм. дело № 505/2008 г. по описа на Административен съд - град Русе, с което е отхвърлено предявеното от Георгиев оспорване против Заповед за изземване на свидетелство за правоуправление № 3-3627/1/22.08.2008 г. на Началник на сектор на Пътна полиция към Областна Дирекция на МВР - гр. Русе. Развил е доводи, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Моли същото да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора, като отмени оспорената заповед, както и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - Началник на сектор на Пътна полиция към Областна Дирекция на МВР - гр. Русе не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди данните по делото и доводите в касационната жалба, намира същата за подадена от заинтересувана страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: За да постанови обжалвания резултат, Административен съд - град Русе, е извел правни изводи, съответни на установените по делото факти и при спазване на съдопроизводствените правила. Административното производство се е развило по заповед № 3-2561/04.06.2008 г. на Директора на ОДП на МВР - гр. Русе, с която е разпоредено да бъде извършена проверка за допуснати нарушения при издаване на свидетелства за правоуправление в сектор ПП при ОДП на МВР - гр. Русе за периода от 01.06.2007 г. до 31.05.2008 г. При проверката връзка е констатирано, че притежаваното от касатора свидетелство за правоуправление не е издадено по реда на чл. 19 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. С оспорения административен акт, № 3-3493/07.08.2008 г. на Началник отдел ООРП при ОДП - гр. Русе, е разпоредено да бъде иззето процесното свидетелство, като не е издадено по предвидения от закона ред. Правното основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Налице е фактическият състав на посочената норма. Касае се за свидетелство за управление на МПС, което не е издадено по реда, установен по реда на посочената по-горе Наредба. Безспорно установен по делото е фактът, че в посочения от касатора протокол № 701/16.11.1995 г. за успешно положен изпит на ДАИ, той не фигурира. Отсъстват и данни лицето да притежава правоспособност за въпросната категория. Ето защо правилно е прието, че свидетелството за управление на МПС на Красимир Георгиев е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 19 от Наредбата№ I-157 от 01.10.2002 г., поради което следва да бъде разпоредено изземването му (не по реда на чл. 12 и чл. 14 от същата Наредба). Спазена е формата на административния акт и наведеното в този смисъл касационно оплакване е неоснователно. Фактическите основания за издаването на заповедта са подробно отразени в докладна записка от 30.06.2008 г. на нарочната комисия (визирания в същата "трети случай"). Този документ е съпътстващ издаването на оспорваната заповед и е съставен в хода на постановяването й, поради което, макар и формално да не се съдържа в обстоятелствената част на оспорения административен акт, дава основание на съда да приеме, че са налице фактическите основания за издаването й. Като неоснователни следва да се определят и останалите касационни основания, свързани с кредитирането на недопустими свидетелски показания, за ограничаване правото на защита до издаване на индивидуалния административен акт, както и за липсата на виновно поведение (субективно отношение на касатора към издаването на разпореденото за отнемане свидетелство). Показанията на разпитания свидетел установяват обстоятелства, които са различни от визираните от Георгиев такива и не са свързани с тълкуване на норми и формиране на правни изводи. Правото на защита на касатора не е било ограничено в хода по производството по издаване на оспорения административен акт. Спазена е процедурата, установена в чл. 34 от АПК, доколкото проверката за наличието на валидно свидетелство е строго формална. Като неотносимо към спора следва да се приеме и оплакването за липсата на виновно поведение у касатора към издаването на процесното свидетелство. Законодателят е очертал обстоятелствата, в хипотезата на които компетентният административен орган разпорежда изземване на свидетелства за управление на МПС от притежателите им. Сред тях липсва изискването лицето, чието притежание е разпореденото за отнемане свидетелство да е проявило корист за снабдяването му. В обобщение - не са налице касационните основания, инвокирани в жалбата, поради което същата се явява неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски, е неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, седмо отделение,