Решение № 54 от 21.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2209/2012 г.

Решение № 54 от 21.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2209/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството по глава 33 от НПК е образувано по искането от защитника на осъдения Ц. П. Ц. за възобновяване на въззивно нохд № 217/2010 г. на Великотърновския апелативен съд и отмяна на решение № 274/15.12.2010 г. на основанието по чл. 423 НПК. Поддържа се, че Ц. не е участвал при разглеждане на делото и че за постановяване на потвърдената осъдителна присъда по нохд № 275/2008 г. на Русенския окръжен съд е научил след като е задържан за изпълнението й на 12.05.2012 г. Обосновава се искането за връщане на делото за ново разглеждане с данните, че не е била изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Русенският окръжен съд с присъда № 16/11.03.2010 г. по нохд № 275/2008 г. признал подсъдимия Ц. за виновен и го осъдил за извършени престъпления: по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2 НК на 8 години лишаване от свобода и по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК на 7 години лишаване от свобода и глоба в размер на 15 000 лева. На основание чл. 23 НК наложил едно общо наказание - 8 години лишаване от свобода, за което определил режим и вид на затворническото заведение за изпълнението му. Присъединил изцяло наказанието глоба. Великотърновският апелативен съд с решение № 274/15.12.2010 г. по въззивно нохд № 217/2010 г. изменил присъдата по отношение на този подсъдим в частта относно наказанията по чл. 354а, които намалил съответно - лишаването от свобода на 5 години (в частта за глобата на 7 000 лева) и в частта относно приложението на чл. 23 НК по отношение на глобата. От данните по делото се установява, че делото е образувано в първоинстанционния Русенски окръжен съд по внесен обвинителен акт за извършени различни престъпления от осъдения и други лица, на които са повдигнати обвинения. Насрочено е за разглеждане като за две от заседанията е бил редовно призован лично, но не е даден ход на делото поради процесуални пречки и е отлагано за различни дати в периода до 11.03.2010 г. Установено е, че осъденият не може да бъде намерен и призован, изменена е мярката му за неотклонение в "задържане под стража", издирван е от компетентните органи и при липсата на данни за нов адрес и местоживеене на 9.03.2010 г. съдът без да изследва какви са извършените от компетентните органи конкретни действия приел за достатъчно писмото, че е обявен за общодържавно издирване и е направил извод, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие. Не е мотивирал определението си на кое от основанията от предвидените по чл. 269, ал. 3 НПК е основал решението си, но е дал ход на делото. От приложената по делото призовка за първото съдебно заседание, която му е връчена от длъжностното лице по призоваването лично срещу подпис, е видно, че е уведомен за датата и че е получил препис от обвинителния акт. Но както в тази, така и в следващите, изпращани на името на осъдения, призовки за съдебните заседания, вкл. и в случаите, когато са му били връчвани лично, няма данни да му е съобщено, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. Искането е подадено след изменението на чл. 423, ал. 1 НПК /ДВ, бр. 109/23.12.2008 г./, според което основателността се преценява в зависимост от това дали е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК. Задочното производство е започнало и е проведено от първоинстанционния съд след като е станало известно, че не може да бъде намерен, поради което му е взета най-тежката мярка за неотклонение и е обявен за общонационално издирване. В негово отсъствие е постановена осъдителната присъда и решението по въззивно нохд № 217/2010 г., с което е изменена. При тези данни, че процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК е изпълнена частично, защото само е връчен обвинителния акт на осъдения и е уведомен за датата на съдебното заседание, но не е уведомен за възможността за приложението на чл. 269 НПК, искането е основателно. Въззивното решение следва да бъде отменено по реда на възобновяването и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Осъденият е задържан на 12.05.2012 г. в изпълнение на влязлата в сила присъда, за отмяната на която е направено искането. Това налага произнасяне съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 4 НПК по мярката за неотклонение. Предвид данните за причините за задочното провеждане на съдебното производство, нарушаването на първоначално взетата мярка за неотклонение, цялостното процесуално поведение, както и с оглед необходимостта от извършване на съдебното производство съобразно принципа по чл. 22 НПК е наложителна мярка за неотклонение "задържане под стража", каквато е и взетата от първоинстанционния съд, потвърдена с определение от 11.03.2010 г. Предвид изложеното и на основание чл. 423, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение