Решение № 2164 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11929/2008 г.

Решение № 2164 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11929/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. С решение от 29.04.2008 год., постановено по адм. д. № 1541/04 год. Софийски градски съд, адм. отд., II-г състав, е прогласил за нищожно писмо с изх. № 6600-313/31.03.2004 год. на зам. кмета на Столична Община и е изпратил преписката за произнасяне на областния управител. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Радост Христова татарска качеството й на пълномощник на кмета на Столична община. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и да върне делото на същия съд за произнасяне по жалбата по законосъобразността на съобщения № 699002 и 699029 на ДП "Студентски" - ТДД - София град до НСА "В. Левски" и за прекратяване на производството в частта против писмо изх. № 6600-3138931 от 31.12.2004 год. на зам. кмета на Столична община. Ответната по касационната жалба Национална спортна академия "Васил Левски" - гр. София не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. . Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното : Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Софийски градски съд е е прогласил за нищожно писмо с изх. № 6600-313/31.03.2004 год. на зам. кмета на Столична Община и е изпратил преписката за произнасяне на областния управител. Съдът е посочил, че предмет на обжалване са съобщения № 699002 до 699029, № 1008528 и 1008529 без дата на издаване, в частта за определената такса битови отпадъци за 2003год. за недвижими имоти, декларирани по реда на чл. 17 от ЗМДТ, които съобщения съгласно чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ имат статут на акт на кмета на община, издаден по реда на ЗАП (отм.). Посочено е, че този тип актове съгласно чл. 9б, ал. 3 от ЗМДТ подлежат на обжалване по реда на ЗАП (Отм.), както и че когато жалбата е подадена до некомпетентен административен орган, то той е бил длъжен да я изпрати на компетентния такъв. С оглед на това съдът е приел, че при условията на чл. 27, ал. 3 от ЗАП компетентен да се произнесе по жалбата на НСА "В. Левски" подадена по административен ред е областния управител, а не зам. кмета на общината, поради което е прогласил нищожността на писмо с изх. № 6600-313/31.03.2004 год. и е изпратил преписката по компетентност на областния управител. Постановеното решение на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба, е за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че кметът на общината не е йерархически подчинен на областния управител по силата на ЗМСМА, а от друга страна нормата на чл. 9б от ЗМДТ не предвижда като задължително условие за съдебно обжалване обжалването на издаваните от кметовете актове по този член по административен ред., като по аргумент от чл. 20, т. 2 от ЗАП (отм.) тези актове следва да се обжалват директно пред съда. Направените оплаквания са неоснователни. Съгласно чл. 6 от ЗМДТ, за определени в закона услуги общините събират местни такси. Съгласно чл. 9б, ал. 2 от същия закон (в редакцията му към процесния период), вземанията от такси се установят с акт на кмета на общината по реда на Закона за административното производство (ЗАП). Според чл. 9б, ал. 3 от ЗМДТ, актът за установяване на вземането може да се обжалва по реда на ЗАП. Обжалваните съобщение, макар и издадени от данъчен орган, имат същия статут по силата на § 21, ал. 2 от ЗР на ЗИДЗМДТ - ДВ бр. 112 от 2003 год. Разпоредбите на ЗАП допускат обжалването на административните актове и по административен ред и по съдебен ред, като преценката за това е предоставена на засегнатото от акта лице. Твърдението на жалбоподателя, че по силата на чл. 20, т. 2 от ЗАП (отм.) въпросните съобщения е следвало да бъдат обжалвани направо пред съд, не намира подкрепа в закона. Не основателно е и твърдението, че областният управител не се явява горестоящ административен орган по отношение на кмета на общината. С нарочната норма на чл. 27, ал. 3 от ЗАП (отм.) е предвидено, че административните актове на кметовете на общини се обжалват пред областния управител. Тази норма се определя компетентния административен орган, пред който могат да бъдат обжалвани актовете на кметовете и това е областния управител, независимо, че последният не е горестоящ административен орган по отношение на кмета на общината. С оглед на тези разпоредби, след като адресатът на съобщенията е решил да обжалва същите по административен ред, кметът на общината не е бил компетентен да се произнесе по жалбата, а е следвало да изпрати същата по компетентност на областния управител. Като не е сторил това, а се е произнесъл по жалбата, кметът на общината или неговият заместник, е превишил правомощията си и е постановил едно нищожно решение. Поради това същото законосъобразно е прогласено от градския съд за нищожно, а преписката е изпратена по компетентност на областния управител. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Софийски градски съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,