Решение № 7821 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2018 г.

Решение № 7821 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. Д., регистриран като ЕТ "Хеброс - 92 - А. Д.", подадена чрез пълномощник - адвокат М. К., срещу Решение № 2281/19.12.2017 г., постановено по административно дело № 2810/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Решението се оспорва в частта, с която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № Р-16001615008653-091-001/05.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 710/13.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., относно допълнително начислен ДДС за данъчни периоди от 15.01.2011 г. до 31.12.2012 г. в общ размер на 22 662,92 лева, допълнително установен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ на ЕТ за 2011 г. и 2012 г., съответно в размер на 2 754,94 лева и 756,66 лева, както и вноски за здравно осигуряване за 2011 г. в размер на 1 199,94 лева и за 2012 г. в размер на 212,83 лева, ведно със законните лихви върху посочените суми. В касационната жалба се релевират отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Оспорват се правните изводи, изведени въз основа на информацията, предоставена от спедиторските фирми, контрагенти на ревизираното лице, като се твърди, че същата била непълна, тъй като липсвало данни за върнатите стоки. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение, ведно с последиците от това. Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. се представлява от юрисконсулт Дамянова, която оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила оспореното решение, по съображения, развити в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред пъроинстанционния съд е ревизионен акт, с който в тежест на А. Б. Д., регистриран като ЕТ "Хеброс - 92 - А. Д.", са установени задължения за ДДС, допълнително е установен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за ЕТ, както и здравни вноски за 2011 г. и 2012 г. Установено е, че ревизираното лице е извършвало търговия на дребно с разнообразни стоки - сувенири, козметика, дребни електро уреди, дрехи и други. За извършваната търговска дейност за периода 2010 г. - 2014 г. лицето е подавало годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, в които е декларирало патентна дейност - търговия на дребно в магазини до 100 кв. м. в два търговски обекта, находящи се в гр. П. Установено е също така, че лицето е реализирало продажби и по интернет, чрез уеб сайт, като стоките са изпращани до клиентите посредством куриерските фирми - "Европът - 2000" АД и "Спиди" АД. От тези фирми е изискана информация за всички извършени на лицето услуги, като от тяхна страна е представена справка в електронен формат, съдържаща данни за изпратените пратки, както и копия от разходните касови ордери, с които са изплащани суми на ревизираното лице за извършените продажби. Приходните органи са сравнили сумите по разходните ордери с регистрираните продажби чрез фискалните устройства на търговеца, като при тази съпоставка е констатирано, че продажбите, извършени чрез куриерските фирми, не са осчетоводени като приход в счетоводството му и не са отразени в годишните финансови отчети. За периода 01.01.2010 г. - 31.05.2015 г. неотчетените брутни приходи от продажби са в общ размер на 225 335,06 лева, което е обосновало извод за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи, поради което основата за облагане по ЗДДС и годишния и авансов данък по ЗДДФЛ е била определена по реда на чл. 122 ДОПК, в резултат на което са установени публичните задължения, предмет на ревизионния акт. След анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства и предвид заключенията по двете съдебно-счетоводни експертизи, допуснати в съдебното производство, Административен съд - П., правилно е приел за доказана предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Констатациите за неотчетени от ревизираното лице приходи от продажба на стоки чрез двете куриерски фирми, не са били оборени от негова страна. Съдът се е произнесъл по основното възражение, поддържано от жалбоподателя, което се съдържа и в касационната жалба, а именно, че представената от куриерските фирми информация била непълна, тъй като в нея липсвали данни за върнати стоки от контрагентите на едноличния търговец. Правилно е прието, че този довод е неоснователен, тъй като по делото не са събрани доказателства в този смисъл и с оглед заключението на вещото лице, което не е установило отразено връщане на стоки и плащане на пари за това. Съдът е установил, че общият размер на неотчетените приходи от продажби, така както е отразен в ревизионния акт е фактически и правно обоснован, но е извършил корекция на размера на дължимия косвен данък съобразявайки разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, съгласно която всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лева и повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно да се регистрира по ЗДДС. С. състав е възприел заключението на вещото лице по втората съдебно-счетоводна експертиза, в което е проследен оборотът на ревизираното лице по месеци и години, съгласно което задължителния оборот от 50 000 лева е бил достигнат към 31.12.2010 г., но основанието за задължителна регистрация по ЗДДС е отпаднало през м. 12.2012 г. и до края на ревизирания период не е възникнало отново. Поради тази причина съдът е приел, че данъчните периоди, през които лицето дължи ДДС са тези, през които е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС, тоест за периода от 15.01.2011 г. до 31.12.2012 г., за който дължимият данък върху добавената стойност е в размер на 22 662,92 лева, което го е мотивирало да отхвърли жалбата против ревизионния акт в тази му част. Посочените по-горе констатации обосноват правилност на съдебното решение относно възприетия извод за законосъобразност на ревизионния акт в частта на установените с него задължения по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за ЕТ за 2011 г. и 2012 г., както и досежно допълнително установените задължения за вноски за здравно осигуряване за 2011 г. и 2012 г. С оглед обстоятелството, че през тези два периода, ревизираното лице достигнало и поддържало оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, разпоредбата на чл. 61з ЗМДТ, регламентираща облагане с патентен данък е неприложима, респективно правилно лицето е било обложено по общия ред на ЗДДФЛ, съгласно чл. 39, ал. 1 ЗДДФЛ. Едноличният търговец като самоосигуряващо се лице е внасял съответните авансови вноски за здравно осигуряване, чийто размер е завишен с оглед установения при ревизията по-висок размер на осигурителния доход, на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Съдът е извършил проверка и за съответствието на ревизионния акт в тази му част с Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на Върховния административен съд, след като е констатирал, че окончателно дължимият размер на задължителните осигурителни вноски е определен за периода след 15.02.2011 г., когато е влязла в сила разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Предвид горните съображения и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1 196,90 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,