Решение № 4105 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10241/2018 г.

Решение № 4105 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10241/2018 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Винарска къща Виноградец" АД, със седалище и адрес на управление: с. Виноградец, ЕИК 112537678, подадена чрез изпълнителния директор Г. Манджукова, против решение № 440/06.07.2018 г. по адм. д. № 74/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, в частта с която съдът е отхвърлил жалбата срещу акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 239-2017-1/02.11.2017 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни приходи, събиране и контрол" (МПСК) при Община Септември, потвърден в оспорената част с решение № 004/05.12.2017 г. на началника на отдел "Местни приходи, събиране и контрол" при Община Септември. Касаторът излага подробни доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Обсъжда фактите, при които е издаден АУЗД, като навежда съображения във връзка с твърденията си за неговата незаконосъобразност. По отношение правилността на постановеното съдебно решение касаторът твърди, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като реалното предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ по отношение имота не е доказано, тъй като имотът се намира извън регулационните граници на населеното място и не генерира битови отпадъци, а само промишлени. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна като незаконосъобразен на оспорения акт. Ответникът - началника на отдел "Местни приходи, събиране и контрол" при Община Септември оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е обсъдил подробно релевантната за спора фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 239-2017-1/02.11.2017 г., издаден от главен експерт в отдел МПСК при Община Септември, с който на "Винарска къща Виноградец" АД, като собственик на недвижим имот, деклариран с декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 130515-2004-573/30.01.2002 г., партиден № М1305024$020130, с адрес на имота 4487 с. Виноградец, представляващ земя и сграда, са определени задължения за ТБО. След оспорване на акта в посочената част, по административен ред е потвърден с Решение № 004/05.12.2017 г. на началника на отдел МПСК в Община Септември. Административният съд е извършил пълна проверка за законосъобразност на административния акт и е заключил, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, изложени са конкретни фактически и правни основания, спазени са процесуалните правила и актът съответства на материалния закон. Поради това е приел жалбата на "Винарска къща Виноградец" АД за неоснователна. Решението е правилно. Неоснователен е доводът за неправилно приложение на материалния закон. Видно от текста на жалбата, касаторът се позовава на редакцията на чл. 63 ЗМДТ (Доп. – ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм. Бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.; изм., бр. 88 от 2017 г., в сила от 01.01.2020 г.), която не е действащо право и към настоящия момент, тъй като следва да влезе в сила от 01.01.2020 г. Неоснователно е касационното оплакване за липса на доказателства за реално ползване на предоставяните услуги по чл. 66 ЗМДТ, оттам и твърдението за недължимост на такса битови отпадъци за проверявания период. Фактическите установявания на органа, възприети и от съда, кореспондират на доказателствата по делото. Административният съд е преценил събраните по делото доказателства отделно и в съвкупност съобразно тяхната допустимост и относимост. Формирал е съответни на доказателствения материал изводи по релевираните от страните доводи, обсъдил е фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, като е даден правно и логически обоснован отговор на спорните по казуса въпроси. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Що се отнася до услугата по "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци", по делото е установено, че е налице депо, което се ползва от жителите на общината. Това се потвърждава от представения по делото акт № 716 за публична общинска собственост на Община Септември от 08.05.2014 г. за имот в местността "Горни Башали" в землището на гр. Ветрен с трайно ползване за сметище. Ето защо, по аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ (в приложимата редакция ДВ, бр. 101/2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), такса за тази услуга се дължи. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел, че АУЗД е законосъобразен в посочената част. Неоснователно е направеното с касационната жалба възражение, че ТБО за посочената услуга не се дължи, предвид факта, че дружеството не генерира битови отпадъци. Услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане завършва визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в ЗУО са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Следователно, за дължимостта на таксата за обезвреждане, законодателят не е предвидил предпоставките включване на услугата в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Това следва от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Дължимостта на тази такса обаче, за разлика от другите две услуги, законодателят не е обвързал с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Член 71, т. 3 ЗМДТ изрично сочи, че таксата не се дължи единствено, когато общината няма депо или друго съоръжение. С оглед на това, законодателят е приравнил правните последици на фактическо ползване на услугата обезвреждане на битови отпадъци на факта на ползване на депо за обезвреждане от общината. При така установената законова регламентация, при доказаност по делото на факта, че дружеството е правен субект по смисъла на чл. 64 ЗМДТ и че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, следва дължимостта на таксата за обезвреждане. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на "Винарска къща Виноградец" АД, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение