Решение № 11251 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15887/2009 г.

Решение № 11251 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15887/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 250 ЗМВР е образувано по жалба на Златко Райков Петров от гр. София срещу заповед № К-691 от 11.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и чл. 268, ал. 1 и 3 ППЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалноправните разпоредби. Ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че подадената в срока по чл. 149, ал. 1 АПК жалба е неоснователна. В жалбата като основание за отмяна на оспорената заповед се поддържа, че служителят няма необходимите прослужени години в МВР - служебен стаж в МВР. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министъра на вътрешните работи - в рамките на предоставените му правомощия по чл. 246, т. 1 от ЗМВР той прекратява със заповед служебните правоотношения на държавните служители от МВР категория "В". жалбоподателят е изпълнявал своята служба в МВР в категория "В". Спазена е предписаната от чл. 269 от ППЗМВР писмена форма на заповедта. Тя съдържа всички задължителни реквизити, като изрично са посочени фактическите и правните основания за прекратяване на служебното правоотношение. При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С изменението на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР (ДВ, бр. 91 от 2008 г.) на органите по чл. 268а от ППЗМВР е предоставено правото за преценка дали следва да бъде изготвено предложение за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Към момента на издаването на заповедта предложението за прекратяване на служебното правоотношение не е било задължителна предпоставка за нейното издаване от министъра на вътрешните работи. Изпълнени са изискванията на чл. 270 от ППЗМВР и заповедта е връчена на 6.04.2009 г. на оспорващия срещу подпис, при което той е удостоверил саморъчно, че не се намира в законоустановен отпуск. Приложимата материална норма при издаването на оспорваната заповед е създадената със Закона за изменение на допълнение на ЗМВР (обн., ДВ, бр. 69 от 5 август 2008 г.) нова т. 13 в чл. 245, ал. 1, която предоставя възможност на органа по назначаването да прояви инициатива и при условията на оперативна самостоятелност да прекрати правоотношенията на служител, който е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В чл. 69, ал. 2 от КСО е предвидено, че държавните служители по ЗМВР при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочения закон. Член 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР обаче не препраща само към чл. 69, ал. 2 от КСО, а към чл. 69 от КСО, поради което следва да се има предвид и осигурителният стаж, който е имал служителят и като военнослужещ в Строителни войски, които допълват изискуемия се стаж от 25 години (без да се приравнява на трета категория). Това следва и от разпоредбите на чл. 17 и 18 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В чл. 17, ал. 1 от наредбата е посочено, че за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО (без да се прави разлика в коя от алинеите попада лицето) се зачита изслуженото време на кадрова военна служба и изслуженото време по чл. 69, ал. 2 от КСО. В чл. 18, ал. 3 от наредбата е посочено, че при пенсиониране при условията на чл. 69 от КСО осигурителният стаж по чл. 17 от наредбата се зачита при взаимно допълване. В случая жалбоподателят, видно от приложената справка за осигурителен стаж, има общ осигурителен стаж 29 години, 6 месеца и 15 дни - при необходими 25 години осигурителен стаж, и осигурителен стаж от първа категория на длъжности в Строителни войски и МВР 19 години, 2 месеца и 17 дни - при необходими 16 години и 8 месеца, т. е. над визираните 2/3 в чл. 69 от КСО. Наличният стаж е достатъчна предпоставка за придобитото право на пенсия по силата на чл. 69 от КСО и съответно приложението на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Самият жалбоподател не оспорва факта на придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, както и установения осигурителен стаж в приложената справка към предложението за прекратяване на служебното правоотношение. Материалноправната норма предоставя изцяло в компетенциите на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение по своя инициатива при настъпване на посочените условия в чл. 69 от КСО. Законът за Министерството на вътрешните работи не поставя тази инициатива в зависимост от волята на служителя. За административния орган не е предвидено задължение в ЗМВР и в ППЗМВР за оценяване на качествата на служителя и начина на изпълнение на служебните му задължения, както и за извършване на подбор при прилагане на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. При настъпване на юридическия факт достигане на осигурителния стаж по чл. 69 от КСО за служителя правно ирелевантни са фактите по преминаване на неговата служба в МВР, както и годността му да продължава да изпълнява своите задължения на заеманата от него длъжност. В изключителните правомощия на административния орган е преценката за прилагане на инициативата, предвидена в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР към определен конкретен служител. Заповед № К-691 от 11.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи е издадена при спазване на относимите процесуалноправни и материалноправни разпоредби, при спазване на законоустановената форма и от компетентен орган. С оглед изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,