Решение № 1447 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4545/2014 г.

Решение № 1447 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4545/2014 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Инса ойл" ООД, гр. Раковски, представлявано от управителя Георги Самуилов, против решение № 6262 от 22.11.2012 г. по адм. дело № 3834/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане № Р-12-13/27.03.2012 г. на зам.-председателя на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Иска се отмяна на първоинстанционното решение като необосновано и постановено в противоречие със закона. Ответникът - заместник-председателят на държавната агенция оспорва жалбата като неоснователна чрез процесуалния си представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на съдебното решение. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на "Инса ойл" ООД срещу разпореждане на заместник председателя на ДА "ДРВВЗ", с което на основание чл. 6, ал. 3, т. 4 вр. чл. 6, ал. 4 от Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (ЗЗЗНН), отменен, на дружеството е определено ниво на задължителен запас за 2012 г. по определени категории нефтопродукти от изброените в чл. 2 от ЗЗЗНН. За да постанови обжалвания правен резултат, първоинстанционният съд извършва проверка на акта в съответствие с чл. 168, ал. 1 вр. с чл. 146 от АПК и приема, че не са налице нарушения при неговото издаване, които да водят до отмяната му. Въз основа на доказателствата и заключението на неоспорената от страните съдебно-икономическа експертиза, съдът приема, че нивото на задължителен запас от нефт и нефтопродукти на жалбоподателя "Инса ойл" ООД за 2012 г. е определено от административния орган в съответствие с методиката по чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗЗЗНН за определяне на количественото съотношение между отделните компоненти на задължителните запаси, както и с разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от ЗЗЗНН във вр. с § 3, т. 9 от ЗР на ЗЗЗНН. Количеството задължителен запас за 2012 г., съответно по категории нефтопродукти съгласно чл. 2 от ЗЗЗНН е: дизелово гориво - 17 129,288 тона; промишлено гориво (газьол) - 1 746,357 тона и котелно гориво (мазут) - 546,493 тона. Съобразено е обстоятелството, че дружеството е не само производител, а и вносител. При изчисляването и при сумирането на задължителните запаси съгласно нормативната уредба се вземат предвид и трите компонента - производство, внос извън Европейския съюз и вътрешнообщностните доставки. Следователно, липсата на увеличение на производството спрямо предходната година не е единственият определящ фактор. Решението е правилно. По делото са събрани необходимите доказателства и релевантните за спора факти и обстоятелства са обстойно изяснени. Съдът анализира доказателствата, съобразява се с исканията и доводите на страните, дава задълбочен и аргументиран отговор на всички оплаквания в жалбата и прилага правилно нормативната уредба. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон, поради приетото спазване на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Настоящата инстанция намира за обосновани изводите на съда за спазване на процедурата по произнасяне на разпореждането по чл. 12 и чл. 13 във връзка с чл. 4 от закона. В производството пред административния орган са относими не само процесуалните правила в специалния закон, но и разписаните в АПК. Доказването в административния процес е "дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на процеса (чл. 35 АПК). Ето защо извършената проверка на дружеството от служители на държавната агенция на 07.03.2012 г. на място и по документи за изпълнение на задълженията по ЗЗЗНН, за резултатите от която е съставен протокол с констатации, е допустимо по АПК (чл. 37) доказателствено средство за по-пълното изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за издаване на разпореждането, макар и непредвиден способ в ЗЗЗНН. Проверката е извършена във връзка с констатираните несъответствия между информацията, постъпила от жалбоподателя по чл. 4, ал. 2 от ЗЗЗНН и от Агенция "Митници" по чл. 4, ал. 3 от ЗЗЗНН. Поради това твърденията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 12 от ЗЗЗНН са неоснователни. В заключение съдът приема, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което "Инса ойл" ООД следва да се осъди да заплати на ДА "ДРВВЗ" сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,