Решение № 292 от 30.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1895/2008 г.

Решение № 292 от 30.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1895/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В. Б. и И. С. Х. против допълнително решение № 686/21.11.2007 год. на П. окръжен съд, постановено по гр. дело № 173/2007 год. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното допълнително решение от въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна. Постъпила е касационна жалба и от Е. С. Ч. против решение № 215/12.04.2007 год. на П. окръжен съд, постановено по гр. дело № 173/2007 год. по описа на същия съд, като се правят оплаквания, че при постановяване на въззивното решение са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на същото, като се иска неговата отмяна в обжалваната му част. При извършената проверка касационният съд установи следното: По касационната жалба на Е. С. Ч.: С решението си въззивният съд е отменил решение № 1156, постановено по гр. дело № 171/2004 г. по описа на П. районен съд в частта му, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от В. Б. и И. Х. срещу Е. С. Ч. и вместо него е признато за установено по отношение на Е. С. Ч., че В. В. Б. и И. С. Х., са собственици на недвижим имот - УПИ * в кв. № 19 по плана на с. М., незастроен, състоящ се от 1000 кв. м при описани съседи и е осъдена Е. С. Ч. да предаде на В. В. Б. и И. С. Х. владението на гореописания недвижим имот, като решението в останалата му част е оставено в сила. Предмет на подадената касационна жалба е частта от въззивното решение, с която е уважена предявената срещу ответницата Е ревандикационна претенция. Въззивният съд е констатирал, че ищците са предявили обективно съединени искове срещу С. И. Б. и Е. С. Ч. с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 73 от ЗС, като основават правото си на собственост върху процесния имот, принадлежал на наследодателя С, починал на 24.07.2002 г., комуто приживе с влязло в законна сила на 21.01.2001 г. решение № 73/8.06.1999 г. по гр. д. № по гр. д. № 818/1990 г. по описа на П. районен съд, процесният имот е бил поставен в негов дял, а със същото решение в дял на другия съделител - първия ответник в настоящото производство - С. И. Б. е поставен недвижим имот - парцел **** в кв. № 26 по плана на с. М., Пазарджишка област, състоящо се от 1025 кв. м, които имоти останали в наследство от общия наследодател на съделителите - Иван Л. Б. 26.01.1990 год. Съдът е посочил, че съгласно приложения нотариален акт № 105 от 26.03.1990 год., н. дело № 626/1990 год. по описа на нотариуса при П. районен съд С. И. Б. и съпругата му С. Т. Б. дарили на дъщеря си Е. С. Б. процесният недвижим имот - пл. № 614 в кв. № 19 по плана на с. М., целият от 1000 кв. м, като дарителите са се легитимирали като собственици на имота по силата на покупко-продажба извършена приживе от общия наследодател И на неговия син С. Б., по съгласно нот. акт № 177 от 18.07.1982 год. След извършеното дарение на процесния имот С. Б. депозирал искова молба на 23.05.1990 год. срещу наследодателя на настоящите ищци С. Б. за делба на останалото в наследство имущество на наследодателя им И. Л. Б., поч. 26.01.1990 год., като е образувано гр. дело № 818/1990 год. по описа на П. районен съд. Предмет на делбата, посочен от ищеца С. Б. е дворно място, представляващо парцел **** в кв. № 26 по плана на с. М., ведно с построените в същото сгради, В хода на това делбено производството наследодателят на ищците С е поискал включването в делбената маса на процесния имот - УПИ * в кв. № 19, което е допуснато от съда, който впоследствие с постановеното решение, влязло в законна сила на 21.01.2001 г. го възложил в дял на С. Б. Междувременно след завеждане на горепосоченото делбено производство е бил предявен от С. Б. на 8.02.1991 г. иск по чл. 26 от ЗЗД срещу С. Б. за обявяване за нищожна извършената покупко-продажба на процесния имот по силата на нотариален акт № 177/1982 г. поради противоречие с разпоредбите на действащия тогава ЗСГ (отм.), като е образувано гр. дело № 261/1991 год. по описа на Районен съд гр. П., прекратено с определение на съда от 26.02.1992 г., поради оттегляне на иска от ищеца С. Б. След анализа на доказателствата по делото и тяхната преценка, съдът е стигнал до извода, че ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, по силата на настъпилото наследствено правоприемство от починалия наследодател С, който е собственик на този имот по силата на извършена делба, при която с постановеното влязло в сила решение по същата в реален дял на наследодателя на ищците е поставен процесния имот. По отношение възражението на ответниците, че е извършена делба на чужд имот, която не е породила вещноправен ефект, тъй като съгласно представения нотариален акт № 105/1990 год. дарението на процесния имот е извършено преди датата на завеждане на исковата молба за делба от С. Б., който е един от дарителите, съдът е приел, че тази разпоредителна сделка е непротивопоставима на наследодателя на ищците С, като се е позовал на хипотезата на относителна недействителност на прехвърлителната сделка, като само при поставяне на имота в дял на разпоредилия се сънаследник тази прехвърлителна сделка би породила целените с нея последици, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. По отношение наличието на втората предпоставка за основателността на заявената претенция по чл. 108 от ЗС съдът е приел, съобразно доказателствата по делото, че процесния имот се владее само от втората ответница Е. Ч., без правно основание, поради което тази претенция е основателна спрямо същата, а по отношение на първия ответник С. Б., същата се явява неоснователни и правилно е била отхвърлена като такава, с постановеното първоинстанционно решение. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необсъждане на всички доказателства по делото, както и неправилното им интерпретиране от съда. Навеждат се аргументи, че въпреки направената констатация от съда, че дарението на процесния имот предхожда иска за делба, последният неправилно е приел, че това не обуславя извод за извършена делба на чужда вещ, тъй като дарителят С. Б. е един от съделителите. Тези оплаквания да неоснователни. Видно от данните по делото, направеното от втория ответник С. Б. в полза на първата ответница Е. Ч. дарение на процесния имот е извършено на 26.03.1990 год., след откриване на наследството на общия наследодател И. 26.01.1990 год., а искът за делба на останалото в наследство от последния имущество е предявен на 23.05.1990 год., като е образувано гр. дело № 818/1990 год., по описа на П. районен съд. В това производство съдът е обсъдил правата на съделителите, както и имотите, включени в наследствената маса, включително процесния имот. Както вече бе посочено по-горе, този имот е включен в предмета на делбата на наследството на общия наследодателя И, по молба на наследодателя на сегашните ищци С. Б. В това производство е констатирано от съда, че извършената сделка - покупко-продажба, по силата на нот. акт № 177/1982 год., е нищожна, поради противоречие със закона и не е породила правно действие, поради което имота е останал в патримониума на общия наследодател. Така постановеното с решението на съда по допускане и извършване на делбата обвързва със сила на пресъдено нещо съделителите, както и поражда съответните правни последици за лицата, правоприемници, които черпят правата си в тази връзка. Това е така, защото при извършване на делбата е прието, че към момента на прехвърлянето на процесния имот, дарителят не е разполагал с права спрямо този имот, т. е. не е могъл да прехвърли права, които не е притежавал. Така извършеното дарение на процесния имот от С. Б. на неговата дъщеря Е. С. е направено след откриване на наследството на общия наследодател И, и поради порочността на сделката на праводателя, с която той се легитимира като собственик на дарения имот, не поражда правни последици и вещноправен ефект за надарената. При тези изводи на касационния съд, които се основават на хронологията на възникналите правоотношения от една страна между страните по покупко-продажбата, извършена приживе от наследодателя и не породила правни последици, поради противоречие на закона, последвана от извършено дарение на претендиран като собствен имот, на основание на тази нищожна сделка, легитимира като собственици на процесния имот ищците, в качеството на наследници на техния наследодател С., комуто този имот е бил възложен в дял, съгласно влязло в сила решение по горепосоченото дело. Ето защо, макар и с тези различни от тези на въззивния съд мотиви, касационният съд приема крайния резултат на поставеното с въззивното решение, а именно уважаването на ревандикационната претенция спрямо ответницата Е., като правилно и законосъобразно. По жалбата на В. Б. и И. Х. Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Предмет на касационната жалба е допълнителното решение № 686/21.11.2007 г. постановено по горното дело, в производството по чл. 193 от ГПК (отм.), с което е оставена без уважение молбата на В. В. Б. и И. С. Х. за допълване на решение № 215/12.04.2007 год. постановено по гр. дело № 1738/2007 год. по описа на П. окръжен съд. С депозираната молба по реда на чл. 193 от ГПК (отм.) молителките са поискали от съда да допълни решението, като се произнесе по искането им по съществуването на правоотношението по нотариален акт № 105/т. II, н. д. № 696/1990 г., по силата на който процесния имот е дарен на настоящата ответница Е. Ч. Съдът е констатирал, че в настоящия случай спорното правоотношение е с преюдициален характер спрямо спорното право и по него съдът се е произнесъл с мотивите си, а произнасяне с диспозитива по решението се дължи само в случай на предявен инцидентен установителен иск, а в конкретния случай такъв инцидентен установителен иск по чл. 76 от ЗН не е предявен. Съдът е посочил, че недействителността на правоотношението е заявена като възражение, поради което съдът е разгледал въпроса за относителната недействителност на сделката в мотивите на постановеното решение, а и такова искане за допълване в този смисъл не е направено и по отношение на постановеното решение от първоинстанционния съд. Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. В жалбата си, касаторите твърдят, че въззивният съд не се е произнесъл по цялото им искане и е следвало да допълни решението, тъй като е налице направено възражение по отношение на оспореното правоотношение. Тези оплаквания са неоснователни. Съдът се е произнесъл по заявеното с исковата молба, съобразно предявените от ищците претенции, за което се дължи произнасяне с постановеното в диспозитива на съдебното решение, което правилно е направено с постановения съдебен акт. След като не е налице предявен инцидентен установителен иск, както е посочил въззивният съд, последният не е длъжен да се произнесе по направеното възражение, с постановения диспозитив на решението. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд