Решение № 5385 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5931/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Хоспис Царица Йоанна ЕООД, гр. Търговище против решение 49 / 25.04.2023 г. по адм. дело 31 / 2023 г. на Административен съд Търговище. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в липса на мотиви по съществени за правния спор въпроси и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги, чрез юрисконсулт С. Делииванова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 49 / 25.04.2023 г. адм. дело 31 / 2023 г. Административен съд Търговище е отхвърлил жалбата на Хоспис Царица Йоанна ЕООД, гр. Търговище срещу заповед РД 3129 3 1 от 03.02.2023 г. на изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги, с която е отказано издаването на лиценз, за предоставяне на социална услуга Резидентна грижа, с целева група пълнолетни лица в нетрудоспособна възраст. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че Хоспис Царица Йоанна ЕООД, гр. Търговище е подало заявление вх. АУ 3129 342 / 05.12.2022 г. за издаване на лиценз за предоставяне на социална услуга, вид резидентна за пълнолетни лица в нетрудоспособна възраст. Посочило е условията при които ще бъде предоставяна услугата, местонахождението на сграда и нейните характеристики, в които ще се реализира, както и броя на назначения персонал. Със заповед изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги е назначил комисия за извършване на проверка за установяване на обстоятелствата, посочени в представеното заявление с описание на социалната услуга. Комисията е изготвила констативен протокол, в който е установила, че Хоспис Царица Йоанна ЕООД, гр. Търговище в посочената в описанието сграда предоставя социалната услуга Дом за стари хора (ДСХ) Св. Никола от 2016 г.. Дружеството е имало издадени удостоверения от Агенция за социално подпомагане за предоставяне на социалните услуги Дом за стари хора и Дом за пълнолетни лица с физически увреждания. Към момента на проверката в ДСХ Св. Никола е имало настанени 48 лица, но не са налични документи за организация и управление на социална услуга, изискващи се по Закона за социалните услуги, Правилника за прилагане на закона за социалните услуги и Наредба за качеството на социалните услуги. Управителят е предоставил на комисията списък с 48 лица, за които твърдял, че има сключен договор за предоставяне на услуги, но не е представил самите договори. На комисията е заявил, че в тридневен срок ще бъдат предоставени наличните документите на лицата, служителите и др. във връзка с реализираната социална услуга, но това не е било изпълнено. Специализираната среда е индивидуализирана като масивна двуетажна сграда, находяща се в Липник парк на 3 км. от с. Николово. До входа на сградата е имало метална рампа, осигуряваща достъп за хора със затруднения в придвижването. Комисията е установила, че за настанените лица, полагат грижи четири социални работници, които се представили като назначени на трудов договор санитари, работещи на 24-часови смени. В стаите лицата са били настанени по трима и четирима, като всяка от тях е била оборудвана с легла, един гардероб, нощни шкафчета и телевизор. За някои от лежащите лица са били осигурени медицински легла и антидекубитални дюшеци. Санитарите, според твърденията на управителя, работели на 24-часови смени и се транспортирали от гр. Търговище, лекарят идвал от с. Николово и посещавал дома два пъти в седмицата. На комисията не са били предоставени щатни разписания, графици за работа и трудови досиета на наетите служители. Не била налична документация, водена от посочения екип. Проверяващите обобщили фактите, като приели, че специализираната среда не отговаря на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Посочили, че липсата на документация е пречка за установяване на предпоставките за възникване на правото за предоставяне на резидентна грижа. Изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги със Заповед РД-3129-3-1 от 03.02.2023 г. е отказал издаването на лиценз на жалбоподателя за предоставяне на социална услуга резидентна грижа с целева група пълнолетни лица в нетрудоспособна възраст. Актът е издаден на основание чл. 153, ал. 1 и по аргумент на противното на чл. 148, ал. 1, т. 4 от Закона за социалните услуги, и чл. 6, т. 5 от Устройствения правилник на Агенцията за качеството на социалните услуги, заявление АУ-3129-342 от 05.12.2022 г. и констативен протокол КП-770 от 22.12.2022 г.. Обосновано административният съд е приел, че дружеството жалбоподател не е ангажирало доказателства за организация и управление на социална услуга, изискващи се по Закона за социалните услуги, Правилника за прилагане на закона за социалните услуги и Наредба за качеството на социалните услуги. Документи липсват и по отменените разпоредби в Закона за социално подпомагане и Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане. Липсват каквито и да са доказателства за брой назначени и работещи лица, както и на каква длъжност са назначени. Не са били предоставени щатни разписания, графици за работа и трудови досиета на наетите служители. Не е налична документация, водена от посочения екип. Констатираните в хода на проверката обстоятелства относно организация и управление на социалната услугата Резидентна грижа не съответстват на изискванията за издаване на лиценз за предоставяне на социална услуга. Квалификацията и професионално развитие на служителите, които осъществяват дейността по предоставянето на услугата не може да бъде проверено, поради липсата на документация. Описаното с оглед на постигнатите резултати за лицата, които я ползват в отговор на потребностите им, не отговаря на фактическата обстановка, констатирана по време на проверката. Съгласно чл. 41, ал.5 от ППЗСП, приложим на осн. §31 ал.3 от ПЗР на ЗСУ социалните услуги, предоставяни в специализирани институции и в общността, трябва да отговарят на следните стандарти и критерии за специализиран и обслужващ персонал: съответствие на числеността на персонала с длъжностите по утвърдена от министъра на труда и социалната политика методика за предоставяне на социални услуги. Предвид събраните по делото доказателства обосновано съдът е приел, че не са спазени стандартите и критериите за специализиран и обслужващ персонал, съгласно изискванията на чл.41 ал.5 от ППЗСП. Установените несъответствия при извършваната от жалбоподателя социална услуга "резидентна грижа" с целева група "пълнолетни лица в нетрудоспособна възраст" не съответства на §31 ал.3 от ПЗР на ЗСУ, съгласно който до приемането на Наредбата за качеството на социалните услуги се прилагат критериите и стандартите за социалните услуги, приети до влизането в сила на закона. След като е установено, че жалбоподателят предлага социални услуги, които не отговарят на стандартите и качеството на социалните услуги, правилно административният съд е отхвърлил оспорването срещу издадения отказ за издаването на лиценз. Предвид изхода на спора и направеното искане от ответната страна за разноски и на основание чл. 78 ал.8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита, че следва да възложи в тежест на касатора да заплати на Агенцията за качеството на социалните услуги сумата от 100лв., разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение