Решение № 3090 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12180/2020 г.

Решение № 3090 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12180/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на [фирма] [населено място], против Решение № 1216/20.08.2020 г., постановено по адм. дело № 3061/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-03000319000597-091-001/11.07.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД НАП Варна, потвърден с Решение № 235/16.10.2019 г. на Директор на дирекция "ОДОП" [населено място], с който са определени данъчни задължения по ЗДДС за д. п. м. 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12/2018 г. в общ размер на 17 819, 46 лв. и лихва в размер на 1 399, 39 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните в хода на ревизионното и съдебното производство писмени доказателства – приемо-предавателни протоколи и показанията на свидетелката Д. Маркова, поради което изводите на съда за недоказани реални доставки на стоки са необосновани. Претендира се отмяна съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионният акт да бъде отменен. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Колева, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Административен съд – Варна, както и да присъди в полза на дирекцията разноски за касационната производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция решение, Административен съд – Варна е отхвърлил жалба на [фирма] [населено място] против Ревизионен акт № Р-03000319000597-091-001/11.07.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД НАП Варна, потвърден с Решение № 235/16.10.2019 г. на Директор на дирекция "ОДОП" [населено място], с който на дружеството са определени данъчни задължения по ЗДДС за д. п. м. 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12/2018 г. в общ размер на 17 819, 46 лв. и лихва в размер на 1399, 39 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] и [фирма] с предмет – плат, копчета ципове и др. текстилни материали и осъдил дружеството да заплати на НАП разноски за първоинстанционното производство в размер на 1106, 56 лева. Съдът е изложил мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият съд е възпроизвел констатациите на ревизионния акт, като е посочил какво е установено за ревизираното лице и доставчиците му в хода на ревизията и защо приходните органи приемат, че не следва да се признае право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма] и "Див Трейд" с предмет на доставките: различни видове текстилни материали. Приел е за безспорно, че от страна на доставчиците не е представена счетоводна отчетност, данни за разплащания, доказателства за договаряне, транспортиране, стоков поток и т. н., т. е. не е доказана възможност за осъществяване на реална доставка. Установено било също, че доставчиците не са имали и назначени лица по трудови договори. Установено било, че двете дружества се занимават с друга стопанска дейност. От друга страна, ревизираното дружество не представило доказателства за търговските обекти, от където е закупувана стоката, как са осъществени търговските контакти с [фирма] и [фирма] и за начина на транспортиране на стоките до обекта на получателя. Съдът не кредитирал представените приемо-предавателни протоколи за доставени от [фирма] и "Див Трейд" текстилни материали, с оглед невъзможността доставчиците да ги доставят. Не кредитиарa и свидетелските показания на Д. Маркова, тъй като същата имала общо дружество [фирма] с управителя на [фирма], поради което е прието, че е заинтересована от изхода на делото. Освен това от приетата и неоспорена от страните ССЕ категорично се установило, че на Д. Маркова не са изплащани възнаграждения за извършените услуги от [фирма] и [фирма] и нямало данни същата да се познава с посочените доставчици. От ССЕ се оборвали и показанията на св. Маркова, че е "издействала търговски отстъпки от производител" в полза на жалбоподателя, тъй като по делото е установено, че двете дружества-доставчици не са производители на текстилни материали, нямат ДМА, нито квалифицирани работници в тази област, а издадените фактури са инцидентни доставки. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че представените фактури не удостоверяват реално извършени доставки на стоки. Приел е, че липсата на реална доставка от лицето, посочено като издател във фактурата е достатъчно основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно, като краен резултат. Не са налице сочените в касационната жалба на [фирма] отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане от съда поотделно и в съвкупност на събраните писмени доказателства – приемо-предавателни протоколи и показанията на свидетелката Д. Маркова. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства – приемо-предавателни протоколи и показанията на свидетелката Д. Маркова, но не ги е кредитирал с доверие, като изложил своите аргументи за това. Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки. Обоснован на събраните доказателства е извода на АС - Варна, че по процесните фактури, не е доказано да са осъществени действителни данъчни събития. Видно от фактурите предмет на доставките сделките са родово определени вещи – различни видове текстилни материали. Съгласно на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ "при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Правилно съдът е установил, че за предаването на стоките, предмет на разглежданите доставки, от страна на доставчиците не са представени доказателства, а от страна, ревизираното дружество са представени едва в хода на съдебното производство приемо-предавателни протоколи (ппп). Същите не установяват предаване на процесните стоки, но поради различни от първоинсатaнционня съд съображения. От съдържанието на ппп не се установява предаване на текстилни материали от доставчиците [фирма] и [фирма] на ревизираното дружество, а предаване на текстилни материали от Д. Маркова на представител на [фирма]. По делото няма писмени следи, че при предаването на стоките, Д. Маркова е действала от името на доставчиците, а напротив установено е, че на същата не са изплащани възнаграждения за извършените услуги от [фирма] и [фирма]. Следователно предаване на стоки от доставчиците на ревизираното дружество не се доказва с представените ППП, а други писмени доказателства за установяване на този релевантен факт не са ангажирани. При липса на други писмени доказателства, предаването на стоките по процесните фактури не може да се счита доказано само със свидетелските показания на Д. Маркова, още повече, че същата, като лице, което има обща фирма с управителя на ревизираното дружество е заинтересована от изхода на спора и правилно показанията и не са кредитирани с доверие от първоинстанционния съд. Трайна е практиката на ВАС, че само въз основа на фактури и доказателства за счетоводното им отразяване от получателя не може да се обоснове извод за реалност на доставките, по които е начислен ДДС. Фактурата е първичен счетоводен документ и като такъв е носител на информация за регистрирана стопанска операция, като няма обвързваща доказателствена сила за съда. Осчетоводяването на фактурите при получателя само по себе си не доказва реалното получаване на стоката или извършване на услугите, защото представлява удостоверяване на това получаване от самото лице, което черпи благоприятни правни последици от осъществяването на твърдяния факт. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. В случая писмени доказателства за реални доставки на стоки не са представени. Представените ППП не доказват доставки на стоки от доставчиците, а гласните доказателства са неубедителни и освен това правилно не са кредитирани с доверие от първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото, а на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационното производство в размер на 1 106, 56 /хиляда сто и шест лева и 56 стотинки/ лева, определени съобразно материалния интерес на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение