Решение № 36 от 10.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6079/2015 г.

Решение № 36 от 10.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6079/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 5871/27.10.2015 г., подадена от Ц. Р. Д. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 166/15.05.2015 г. по гр. д. № 181/2015 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г. к., с което е признато за установено по отношение на Ц. Р. Д. от [населено място], че дължи на "Т. - П." - [населено място], сумата 564,48 лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за топлофициран имот, находящ се в [населено място], за периода от 11.02.2011 г. до 30.4.2013 г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 98,84 лева, за периода от 11.02.2011 г. до 23.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2014 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 763/11.02.2014 г. по ч. гр. д. № 952/2014 г. на Пернишкия районен съд. Срещу влязлото в сила решение на въззивната инстанция е подадена молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК от ответницата по исковата молба Ц. Р. Д. от [населено място]. В молбата се сочат основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК и се твърди, че молителката е открила нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, подробно посочени в молбата, а именно индивидуална справка за отопление и топла вода, експертно решение на ТЕЛК и писмо № 4087/30.9.2014 г., изходящо от ответника в настоящото производство до етажната собственост. Моли се за отмяна на влязлото в сила решение на окръжния съд. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] - П., не заявява становище в настоящото производство. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от молителката. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в сроковете по чл. 305, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл. 303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. Представените към молбата писмени доказателства не попадат в хипотезата на визираната правна норма, тъй като визират период, различен от процесния/11.02.2011 г. до 30.4.2013 г./, същите се отнасят за следващи периоди/ 1.5.2013 г. - 30.4.2014 г. и 1.05.2014 г. - 30.04.2015 г./. Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, на която молителят се позовава, визира няколко фактически състава обединени от критерия, че порокът на решението, чиято отмяна се иска, е породен от престъпно деяние, установено по надлежен ред от съда, посредством влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) - сега чл. 124, ал. 4 ГПК. Освен това законът изисква това престъпно деяние да е обосновало изводите на съда в атакуваното решение. В конкретния случай само искането за постановяване на решение за отмяна по посочения текст не е достатъчно, за да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,