Решение № 2169 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15610/2014 г.

Решение № 2169 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15610/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Маргарита Георгиева Георгиева от гр. София, чрез пълномощника й адв. Емил Ядков, срещу решение № 1313 от 17 юли 2014 г., постановено по адм. д. № 1054/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ изх. № 94-11347-01-10-3778/18 ноември 2013 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Благоевград. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - началникът на СГКК - гр. Благоевград, кметът на община Банско, Елена Георгиева Брестничка, Емануела Христова Тодева, Георги Костадинов Дурчев, Елена Костадинова Атанасова, Верка Костадинова Обезанова, Елена Христова Кадева, Дафинка Христова Гемкова, Георги Лазаров Кехайов, Мария Лазарова Лалева, Райна Димитрова Янчовичина, Димитър Петров Дворньов, Елена Петрова Улузова, Костадин Георгиев Янчовичин, Катерина Петрова Сугарева, Мария Петрова Кърлева, Мария Александрова Стракова - Кръстева и Христо Александров Страков, не са заявили становищата си по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Маргарита Георгиева Георгиева срещу отказ изх. № 94-11347-01-10-3778/18 ноември 2013 г., издаден от инж. Светла Бачева - гл. Експерт "СПК" в СГКК - гр. Благоевград при условията на заместване на началника на СГКК - гр. Благоевград, с който е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско за извършване промяна в границите на поземлени имоти с идентификатори: 02676501.501.3971, 02676501.501.4592, 02676501.501.4230, 02676501.501.3967 и 02676501.501.4207 и обособяване на четири нови поземлени имоти с идентификатори: 02676501.501.4294, 02676501.501.4300, 02676501.501.4301 и 02676501.501.4302. Съдът е приел, че при издаване на оспорения отказ не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е в съответствие с материалноправните разпоредби и поради това е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно е прието, че към датата на постановяването на атакувания отказ - 18 ноември 2013 г., административният орган е бил длъжен да проведе процедурата по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, според която разпоредба одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки или се нанасят допълнителни кадастрални данни. Тези обстоятелства се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, т. е. по общия исков ред. При неподписване на акта за непълноти и грешки от всички заинтересовани лица се приема, че е налице спор за материално право и тогава административния орган е длъжен да приложи нормата на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и да постанови отказ, както е в случая. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, което е наведено и пред първоинстанционния съд, за приложението на чл. 54 от ЗКИР, в редакцията след изменението, обнародвано в ДВ, брой 49 от 13 юни 2014 г. Преценката за съответствието на оспорения административен акт с материалния закон се извършва към момента на издаването на акта - чл. 142, ал. 1 от АПК, поради което, както законосъобразно е приел и решаващият съд, последващото изменение на закона е неприложимо. Неоснователно е и възражението относно това, че административния орган е следвало да процедира исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР (в редакцията на нормата преди изменението, обнародвано в ДВ, брой 49 от 13 юни 2014 г.). Това възражение също е било инвокирано пред административния съд, който обосновано е приел, че приложимата норма в случая е тази по чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР (в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ, брой 49 от 13 юни 2014 г.). В допълнение на изложените доводи в оспореното решение, които се споделят от касационната инстанция следва да се отбележи, че в сочената от касаторката правна норма се включват нарушения на процесуалния и материалния закон при одобряването на кадастралната карта и регистър, изразяващи се в съществени нарушения на процедурата и действията на длъжностни лица със съответна компетентност, на материалноправни норми, изразяващи се в игнориране или несъобразяване със субективните права на отделните субекти на административното правоотношение, поради което в случая тази хипотеза не е относима. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,