Решение № 11311 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 997/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните (с предишно наименование министър на земеделието) срещу Решение 2211/24.11.2022 г. на Административен съд (АС) Пловдив постановено по адм. дело 797/2022 г. С обжалваното решение е отменена Заповед РД-09-150 от 25.02.2022 г., издадена от министъра на земеделието, В ЧАСТТА, в която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане (ПДП) за кампания 2021 г. са останали части от следните парцели с номер от Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК): 73081-524-10-1 (2,79 ха); 73081-524-11-1 (6,44 ха) и 73081-524-12-1 (3,15 ха), преписката е върната на министъра за земеделието за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона и Министерството на земеделието е осъдено да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът е постановил съдебния акт без да съобрази цялостния доказателствен материал, приложен по делото, като изводите му се базират само на заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Сочи, че единствените официално удостоверяващи състоянието на процесните площи данни са тези от наличната Цифрова ортофотокарта (ЦОФК), изготвена по самолетно заснемане от 2021 г., които не са взети под внимание от съда. Излага подробни съображения, че заключението на вещото относно състоянието на парцелите са изцяло голословни и непотвърдени, същите са недоказани с геопозиционирани снимки, измервания и GNSS координати. Счита, че предвид наличието на недопустими площи в целите парцели или части от тях, по никакъв начин не е доказано, че именно тези места са посетени и заснети от вещото лице по време на извършената от него теренна проверка. Сочи, че съгласно нормативните разпоредби липсата на трайно недопустими елементи в дадена площ, не означава автоматично, че същата е допустима за подпомагане, като напротив, всички изисквания за подпомагане следва да са изпълнени кумулативно. Моли обжалваното решение да се отмени. Не претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от служител с юридическо образование главен експерт Михайлов. Ответникът по касация С. Джуренов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмена молба, с характер на писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Петров. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна е установено следното: С. Джуренов е регистриран в ИСАК. През 2021 г. е подал заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания. В заявлението са включени 14 парцела, сред които и парцели с номера 73081-524-10-1 (заявена площ 3,34 ха), 73081-524-11-1 (заявена площ 8,56 ха) и 73081-524-12-1 (заявена площ 4,23 ха), находящи се в землището на [населено място], общ. Стамболийска, обл. Пловдив, трите с декларирана култура пасища и мери за паша. Със Заповед РД-09-1194/15.12.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен проект на специализиран слой ПДП за кампания 2021 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). С. Джуренов е подал в срок Възражение вх. РД-12-05-363 от 21.12.2021 г. срещу одобрения проект специализиран слой ПДП за кампания 2021 г., в частта му за парцели с идентификатори 73081-524-10-1, 73081-524-11-1 и 73081-524-12-1, за които е установено несъответствие между декларираната и допустима за подпомагане площ. С оспорената частично Заповед РД 09-150 от 25.02.2022 г. на министъра на земеделието, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК (Наредба 105 от 22.08.2006 г.), са одобрени окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021 г. като част от СИЗП, актуализирани за 2021 г. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел Съдебно-техническа експертиза (СТЕ) изготвена от вещото лице Л. Морунова. От заключението на вещото лице, което съдът е посочил, че кредитира като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, е установено, че на основание подаденото от С. Джуренов възражение на 21.12.2021 г. е извършена допълнителна проверка на площите попадащи извън специализирания слой ПДП за кампания 2021 г., в резултат на което Министерство на земеделието е потвърдило коректността на извършеното дешифриране и при одобряване на окончателния слой ПДП размера на одобрена площ от 12,38 ха на кандидата не е променена. Вещото лице е извършило оглед на място и е констатирало, че площите на С. Джуренов представляват земеделска земя, с преобладаваща камениста почва, като липсват храсти, дървета и храстовидна растителност. Според вещото лице терена изцяло е покрит с висока тревна покривка, на места дори гъста. Посочил е, че към момента на огледа на място тревата е била пожълтяла и изсъхнала, но запазила своята гъстота. След преглед на ЦОФК (от приложените извадки в PDF формат и от предоставената на интернет ОФК) и след направения оглед на място от вещото лице, същото е установило, че изключените от допустимите слой площи могат да се квалифицират като земеделски по характер земи съгласно чл.2, ал.1 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба 2/2018 г.), които отговарят на критериите за постоянно затревени площи площи с плътна тревна покривка, които се използват за паша , както и на критериите за допустимост определени в чл. 9 и чл. 10 от същата Наредба, за пасища и мери. От вещото лице е направено заключение, че изключените от допустимия слой за кампания 2021 г. площи за подпомагане на кандидата отговарят на условията за допустимост за подпомагане. Според експерта при промяна на начина на трайно ползване на физическия блок, а той бъде определен като Пасища, мери и ливади , парцелите заявени за подпомагане по мярка 12 Натура 2000 ще бъдат допустими. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 33а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Приел е, че заповедта в оспорената и част е надлежно мотивирана. В тази връзка е посочил, че мотивите на заповедта, послужили за издаването ѝ се съдържат в приложенията към нея, а именно в таблици с данни за заявителя, с посочени причини за изключване на част от площта на заявените три парцела с номера: 73081-524-10-1; 73081-524-11-1 и 73081-524-12-1, както и в дешифрираните самолетни снимки на процесните площи и в придружаващите ги снимки. Посочил е, че с оглед спецификата на оспорваната заповед одобряване на окончателния специализиран слой ПДП е достатъчно административната преписка да съдържа данни и доказателства за начина, по който е определен специализираният слой ПДП , като от тези доказателства да може да се направи извод за причините, поради които дадени площи не са попаднали в одобрения слой. Приел е, че при издаване на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в противоречие с материалния закон. В тази връзка и след анализ на относимите разпоредби на Наредба 105/2006 г., Наредба 2/2018 г. и позовавайки се на ЦОФК и на заключението на вещото лице, съдът е посочил, че изключените части от парцели с номера 73081-524-10-1; 73081-524-11-1 и 73081-524-12-1 от слой ПДП са земеделски площи и са отговаряли на критериите за допустимост за подпомагане по чл. 8, ал. 2, т. 2 и 3 от Наредба 2/2018 и не са налице предпоставките по чл.3 и чл.10, ал.1, т.4 от същата Наредба за изключване на парцелите от специализирания слой ПДП . Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. При постановяване на решението е съобразен и материалният закон, поради което доводът в касационната жалба в тази връзка е неоснователен. Правилно съдът е приел, че оспорваната заповед е мотивирана и не е допуснато нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Предвид спецификата на процесната заповед с която се одобряват окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане съдебната практика приема, че не е възможно в заповедта да се съдържат детайлни аргументи за всеки отделен парцел, поради което правилно съдът е приел, че мотивите за издаване на заповедта се съдържат в приложенията към нея. В случая съображенията за изключване на части от парцелите заявени от С. Джуренов от одобрения окончателен специализиран слой ПДП за кампания 2021 се съдържат в приложения диск по делото, в точност таблици с данни за заявителя относно парцели 73081-524-10-1; 73081-524-11-1 и 73081-524-12-1 с точно описание на причините. Правилен е изводът на съда, че административният орган не е доказал фактическото основание за невключване на частите от процесните парцели в одобрения специализиран слой площи допустими за подпомагане за кампания 2021г. територии заети от ерозирали и оголени терени, с камъни/чакъл, без или с бедна тревна покривка, като тези твърдения на касатора са опровергани с относимите доказателства по делото, включително изготвената СТЕ и съответно правното основание по чл.8, ал.2, т.2 и т.3 от Наредба 2/2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи, което е довело до правилна преценка за материално - правна незаконосъобразност на оспорената част от заповедта. Съществена част от доводите в касационната жалба на административния орган по своята същност представляват оспорване на заключението на съдебната експертиза, което е недопустимо да се прави пред настоящата инстанция. Административния орган е имал възможността да оспори експертизата, да направи доказателствени искания, като възрази срещу извършения от вещото лице оглед на място, както и срещу направения от него анализ на ортофото картите, но това не е сторено в установения срок. В проведеното открито съдебно заседание на 07.10.2022 г., при изслушване на вещото лице по назначената СТЕ, е присъствал процесуалният представител на касатора, който не е имал въпроси към вещото лице, не е оспорил заключението и е заявил изрично да се приеме заключението. Ето защо АС - Пловдив е направил обосновани изводи въз основа на събраните по делото доказателства и правилно е ценил заключението на приетата СТЕ, като обективно и компетентно дадено, изводите от което не са оборени от страна на касатора с относимите доказателства, включително и предвид разпределението на тежестта на доказване. Следва да бъде отбелязано, че извършения от вещо лице Морунова оглед на място през 2022 г. не може да бъде способ за установяване допустимостта на площите към 2021 г., но от данните по делото е видно, че вещото лице е извършило анализ на актуалната ЦОФК за кампания 2021 г., съобразила е информацията, предоставена от административния орган, поради което правилно е прието от съда, че процесните три парцела са неправилно определени като недопустими за подпомагане. По тези съображения, изводът на АС-Пловдив за нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед, в разглежданата й част, се споделя изцяло от настоящата касационна инстанция. Решението е правилно, обосновано и постановено при липса на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер от 300 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 05.10.2023 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение