Решение № 344 от 8.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 332/2009 г.

Решение № 344 от 8.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 332/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 62/2009 г. на Апелативен съд гр. П., е подадена касационна жалба от подсъдимия А. И. Д. Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично и от защитник, с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание и завишен размер на присъдени обезщетения за неимуществени вреди. Частните обвинители и граждански ищци, чрез поверениците си намират постановеното решение законосъобразно и справедливо, а присъдените обезщетения съобразени с чл. 52 ЗЗД. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира касационната жалба изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 16.04.2009 г.постановено по внохд. № 62/2009 г. на Апелативен съд гр. П. е потвърдена присъда по нохд. № 1957/2008 г. на Окръжен съд гр. П. С посочената присъда подсъдимия Д е признат за виновен на 27.06.2008 г. на пътя гр. П.. Карлово, при управление на лек автомобил с дк № ВТ 1176 АМ, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице З. Д., Н. Н., Д. К. и С. Л., като деецът избягал от местопроизшествието и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 343, ал. 3 вр. с ал. 1НК вр. с чл. 342, ал. 2 НК и при условията на чл. 55, ал. 1т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години и единадесет месеца, което да изтърпи при първоначален лек режим. Подсъдимия е лишен от право да управлява МПС за срок от седем години. С присъдата са уважени граждански искове за причинени неимуществени вреди, дължими на родителите на пострадалите в размер на по 40 000 лв., на съпругите в размер на по 60 000 лв. и на деца в размер на по 80 000 лв. ПО ЖАЛБАТА на под. Д.: Касационната жалба почти дословно възпроизвежда съдържанието на въззивната такава, на която съобразно чл. 339, ал. 2 НПК въззивния съд е дал подробен отговор. Възразява се, че при определяне на наказанието Съда е надценил степента на обществена опасност на деянието и дееца, че подсъдимия не е личност склонна към незачитане на законовия ред и морала в обществото, че извършеното деяние е непредпазливо и че прекалено дългия престой в затвора няма да изпълни целите на наказанието. Доводите са неоснователни. При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съобразено с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК, инстанционните Съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение и в тази връзка, са законосъобразни изводите за обществената опасност на деянието и дееца, поведението на подсъдимия след извършване на деянието, обстоятелството че не само е избягал от местопроизшествието, но е скрил управлявания от него автомобил. Съобразени са трудовата му заетост и чистото му съдебно минало, както и съжалението за "трагедия с непоправими последици". Неоснователно е и оплакването за завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. При определяне размера на сумите, които да репарират претърпените вреди на гражданските ищци са взети предвид, както близките родствени отношения /родители, деца и съпруги /, така и тежката внезапна загуба за всеки един от тях. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно, а подадената жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение