Решение № 14944 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6905/2011 г.

Решение № 14944 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6905/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Кърджали срещу решение № 30 от 15.04.2011 г. по адм. дело № 17/2011 г. на Административен съд - гр. Кърджали.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че:

1. Мерием Сали Халилефенди от с. Раличево, област Кърджали, на 09.09.2008 г. е регистрирана като земеделски производител и на същата дата подава декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и на морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), че от 03.09.2008 г. упражнява дейност като земеделски производител и от същата дата ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица.

2. На 23.03.2009 г. Мерием Сали Халилефенди е регистрирана като тютюнопроизводител.

3. Пак като тютюнопроизводител е регистрирана и на 09.04.2010 г.

4. На 26.04.2010 г. е подала две декларации по чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ. С първата (вх. № 0916002324 на ТД на НАП - Пловдив, офис Кърджали) Мерием Сали Халилефенди е заявила, че от 26.04.2010 г. прекъсва дейността на земеделски производител. С втората декларация (вх. № 0916002325) заявява, че от същата дата възобновява дейност като тютюнопроизводител и ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица.

При тези данни с разпореждане № О-08-081-02-00015661 от 18.11.2010 г. длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - гр. Кърджали е отказало да отпусне на Мерием Сали Халилефенди парично обезщетение по болничен лист за майчинство (болничен лист № 1770601) със следните мотиви: "Съгласно чл. 1, ал. 2 и 3 от НООСЛБГРЧМЛ започването и прекратяването на трудова дейност се декларира с подаване на заявление в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството и също в 7-дневен срок от започване на трудовата дейност следва да се определи и видът на осигуряването. Към момента в Регистъра на осигурителите няма данни лицето да е заявило започване на трудова дейност и осигуряване като регистриран тютюнопроизводител. Ежемесечно внасяне на осигурителни вноски за риска общо заболяване и майчинство, без да е подадено заявление за това, само по себе си не представлява правопораждащ факт. Следователно лице, което започва дейност и не е заявило осигуряване за общо заболяване и майчинство в сроковете на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ не следва да ползва права от собственото си неизправно поведение. От гореизложеното следва, че лицето не е осигурено за общо заболяване и майчинство, съгласно чл. 48а от КСО и няма право на парично обезщетение поради бременност и раждане за сроковете на чл. 50."

С решение № ПОВН-2 от 12.01.2011 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата на Мерием Сали Халилефенди срещу това разпореждане.

С посоченото по-горе решение № 30 от 15.04.2011 г. по адм. дело № 17/2011 г. Административен съд - гр. Кърджали е отменил решението на директора на РУСО и му е изпратил преписката за решаване на въпроса по същество. За да постанови този резултат съдът е приел, че Мерием Сали Халилефенди има повече от 12 месеца осигурителен стаж и от началота на м. септември 2008 г. до м. септември 2010 г. (т. е. до настъпването на осигурителното събитие "бременност") е внасяла осигурителни вноски, включително и тези по ДОО. В случая според Административен съд - гр. Кърджали не е налице промяна нито на характера, нито на вида на заявеното осигуряване, защото по характера на упражняваната трудова дейност тютюнопроизводителите са земеделски производители - и едните и другите са самоосигуряващи се лица с еднакъв минимален размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, а различията са свързани само с реда и сроковете за регистрацията им. Различните регистрационни режими обаче не могат според Административен съд - гр. Кърджали да обосноват извод за различна трудова дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на КСО (ДР на КСО). Напротив - законодателят, предвид съдържанието на § 1, т. 5 ДР на КСО ги е обединил и обособил в една отделна категория осигурени лица, като е приел, че "регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред." Тези изисквания при Мерием Сали Халилефенди били налице, поради което тя е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3, изр. последно ДР на КСО и има повече от 12 месеца осигурителен стаж. Следователно са налице предпоставките на чл. 48а КСО за право на парично обезщетение при бременност и раждане.

Решението на Административен съд - гр. Кърджали е правилно.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изложените към решението мотиви. Към тях следва да бъдат добавени и следните аргументи:

Според чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители регистрираните земеделски производители или упълномощени от тях лица представят ежегодно до 25 март актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри и въз основа на представената информация областна дирекция "Земеделие и гори" заверява регистрационната карта на земеделския производител за срок до 25 март на следващата година. До 11.10.2011 г. за неизпълнение на това задължение санкциите са били две: а) земеделският производител губи правата си по чл. 6 до заверка на регистрационната му карта за следващата година - чл. 5, ал. 4 от Наредба № 3 и б) земеделският производител се отписва служебно от регистъра, ако в продължение на две последователни години не изпълни изискванията по чл. 5, ал. 3 - чл. 11, ал. 8 от Наредба № 3. С § 7, т. 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 79 от 11.10.2011 г.) последната санкция е отпаднала - ал. 8 на чл. 11 е отменена. А според чл. 11, ал. 6 от Наредба № 3 при прекратяване на дейността си земеделският производител е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на областната дирекция "Земеделие" за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка. За неизпълнението на това задължение обаче санкция не е предвидена.

По делото няма данни Мерием Сали Халилефенди да е била отписана от регистъра на земеделските производители - нито по нейно искане, нито служебно. Поради това настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че тя въобще не е губила качеството си на регистриран земеделски производител (не се споделя становището на НАП, изразено с писмо - разяснение № 94-00-68 от 19.04.2011 г. относно осигуряване на земеделски производител без подновена регистрация в Областна дирекция "Земеделие и гори", че лице, което не е потвърдило регистрацията си, в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 1999 г. независимо, че не е прекратило дейността на основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, губи качеството си на "регистриран земеделски производител" и няма нормативно основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО - според легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО регистриран земеделски производител е физическо лице, което произвежда продукция и е регистрирано по установения ред). Вярно е, че чл. 11, ал. 1 от Наредба № 3 изисква всеки регистриран земеделски производител или упълномощено от него лице ежегодно - в срок от 1 октомври до 28 февруари - да подава информация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 1 в съответната общинска служба по земеделие или областната дирекция "Земеделие", но при неизпълнение на това задължение санкцията е единствено загуба на правата по чл. 6, не и служебно отписване от регистъра. Нещо повече - с чл. 13, ал. 1 от Наредба № 3 е предвидена дори възможност областните дирекции "Земеделие" служебно да събират информация за земеделските производители, които не са изпълнили задълженията си по чл. 11, ал. 1, а според чл. 7, ал. 2 от Наредба № 3 в регистъра се съхранява информация за земеделските производители за последните пет години, т. е. регистърът е постоянен, а не се създават и поддържат самостоятелни (отделни) регистри за всяка календарна година. С реш. № 8265 от 10.06.2011 г. по адм. д. № 12949/2010 г. на IV отд. Върховният административен съд е изразил категоричното становище, че "земеделският производител не губи качеството си на земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП, освен ако не са налице предпоставките за отписване от регистъра в съответствие с чл. 11, ал. 6 (по искане на земеделския производител) или ал. 8 (служебно от административния орган) от Наредба № 3".

С касационната жалба са инвокирани допълнителни доводи:

1. По делото по никакъв начин и с никакви доказателства не било доказано упражняване на трудова дейност от Мерием Сали Халилефенди. В тази връзка не било установено дали въобще жалбоподателката е започнала да упражнява трудова дейност или с други думи казано дали жалбоподателката въобще е започнала да упражнява трудова дейност, за да е налице възникване на осигуряването, каквото е изискването на чл. 10 от КС

2. Също така по никакъв начин не било установено по делото дали жалбоподателката е внасяла по сметка на Националната агенция за приходите някакви осигурителни вноски.

3. Административен съд - гр. Кърджали бил направил необоснования извод, че "не се спори или по-скоро от страна на административния орган не се оспорва обстоятелството, че жалбоподателката Мерием Халилефенди има изискуемия от нормата на чл. 48а от КСО осигурителен стаж от 12 месеца. Това обстоятелство се установява от декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице с № ...". Според касационния жалбоподател наличието или липсата на изискуемия стаж въобще не се е обсъждало нито в административното, нито в съдебното производство, защото, според него, в случая липсва първата предпоставка за отпускане на парично обезщетение, а именно лицето (Мерием Халилефенди) да е осигурено за общо заболяване и майчинство, а не само да е осигурено, както сочи съда.

4. Необосновано и странно било тълкуването на съда, че тютюнопроизводителите и земеделските производители подавали информация съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица с един и същ код, а именно "13" и поради това било видно, че осъществявали една и съща дейност и били една категория. Едноличният търговец подава информация съгласно цитираната наредба с код "12", но и адвоката и частния съдебен изпълнител подават информация с код "12" - това означава ли, че и адвоката и едноличния търговец осъществяват една и съща дейност?

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита тези доводи за неоснователни.

Както сам сочи в своята касационна жалба директорът на РУСО - гр. Кърджали, длъжностните лица от неговия екип (и в частност длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО) не са изследвали дали при Мерием Сали Халилефенди са налице всички предпоставки за правото на парично обезщетение при бременност и раждане. Задоволили са се да изразят становище, че тя е била длъжна при промяна на основанието за осигуряване (трудовата дейност) от регистриран земеделски производител в регистриран тютюнопроизводител да подаде декларация по чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ и едновременно с това да заяви желание да се осигурява и за рисковете временна неработоспособност и майчинство. Като не е заявила новите обстоятелства Мерием Сали Халилефенди е придобила нов статут на задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО (като регистриран тютюнопроизводител) за рисковете инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и следователно не осигурено лице за риска майчинство, независимо че е внасяла осигурителни вноски и за този риск. Административен съд - гр. Кърджали обаче не е споделил това становище и е отменил решението на директора на РУСО, с което то е изразено. Очевидно за Административен съд - гр. Кърджали не е съществувало задължение да изследва наличието на останалите предпоставки за правото на обезщетение. Това изследване е дължимо от експертите (длъжностните лица) при РУСО - гр. Кърджали под контрола на касационния жалбоподател, на когото делото е изпратено като преписка с указание, че осигуряването на регистриран земеделски производител продължава и при регистрирането му като тютюнопроизводител, защото тютюнопроизводителят е също производител на земеделска (растителна) продукция и отделянето му в друг регистър се дължи на спецификата на тютюна като земеделска култура (§ 1, т. 1 ДР на ЗТТИ; сравни и чл. 3 от с. з.) и растителна продукция и на установените правила за държавно субсидиране. При изпълнение на задължението си да реши по същество въпроса има ли право Мерием Сали Халилефенди на парично обезщетение за бременност и раждане касационният жалбоподател и длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО са длъжни да проверят наличието на всички предпоставки за това право, като приемат за задължително изразеното от съда становище, че Мерием Сали Халилефенди е осигурено лице за риска майчинство.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че независимо от задължителния характер на становището, изразено с решението на Административен съд - гр. Кърджали, за разрешаването на посочения в предходния абзац въпрос по същество е необходимо длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО, респ. директорът на РУСО - гр. Кърджали да изразят становище и по следния въпрос:

Измененията в чл. 4, ал. 3, т. 4, чл. 6, ал. 9, чл. 7, ал. 4 (след 22.12.2006 г. т. 5; сега отменена), § 1, ал. 1, т. 4 (сега т. 5) и § 5а КСО, направени с § 3, т. 1, б. "б", т. 2, б. "б", т. 3, т. 30 и т. 31 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. (обн., ДВ, бр. 112 от 23.12.2003 г.), лишават ли физическите лица - земеделски производители и земеделски стопани по смисъла на § 1, т. 1 и т. 23 от допълнителната разпоредба на Закона за подпомагане на земеделските производители, които не са пожелали да се регистрират по смисъла на същия закон, от качеството им на самоосигуряващи се лица, респ. има ли основание да се самоосигурява физическо лице, което е било регистриран земеделски производител, но не е изпълнило задължението си по чл. 10, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители и по чл. 11, ал. 1 и 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители и поради това според становището на НОИ - Главна дирекция "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване" е изгубило качеството на регистриран земеделски производител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО (писмо № 91-01-181 от 16.07.2004 г. относно изплащане на парични обезщетения по КСО на лица, упражняващи дейност като регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители), а реално продължава да упражнява земеделска дейност по смисъла на § 1, т. 25 от допълнителната разпоредба на Закона за подпомагане на земеделските производители.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,