Решение № 636 от 19.10.2026 г. на ВКС по д. № 4372/2026 г.
ВКС19.10.2026 г.докладчик Георги Колев
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на К. Т. Д. в качеството й на съдия от Районен съд [населено място], командирована в Окръжен съд [населено място], кандидат за изборен член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдиите, Решение по т. 2 от Протокол № 33 от 06.10.2026 г. на СК на ВСС, с което К. Т. Д. на основание чл. 29г, ал. 3 във връзка с чл.29в, ал.1 от ЗСВ не е допусната до участие в избора на член на ВСС от квотата на съдиите, поради това, че предложението й не е подадено в срок. ВРЪЩА делото като преписка на СК на ВСС за произнасяне с разрешаване на въпроса по същество съобразно мотивите на настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.29г, ал.4, вр. ал.3 от закон за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл.10, ал.4 от Правила за произвеждане на избори на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите (Правилата). Образувано е по жалба на К. Т. Д. в качеството й на съдия от Районен съд [населено място], командирована в Окръжен съд [населено място], кандидат за изборен член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдиите, против решение по т. 2 от Протокол № 33 от 06.10.2026 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет / СК на ВСС/. С него К. Т. Д. на основание чл. 29г, ал. 3 във връзка с чл.29в, ал.1 от ЗСВ не е допусната до участие в избора на член на ВСС от квотата на съдиите, тъй като предложението не е подадено в срок. Поддържа доводи, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила и противоречи на целта на закона, доколкото с него е ограничено правото й да участва в процедурата за избор на член на ВСС от квотата на съдиите. Поддържа също, че на 04.09.2026г. в 17:42:48 часа българско време от електронния си адрес [електронна поща], от служебния си компютър в БОС, е изпратила на официалния електронен адрес на ВСС – [електронна поща], предложението и всички необходими документи за участие в процедурата, подписани с квалифициран електронен подпис; че изпращането е извършено преди изтичането на крайния срок – 06.09.2026г. и е удостоверено с разпечатка от изпратеното съобщение с автоматично генерирани дата и час, подател, адрес на получателя, предмет на съобщението и Message-ID; че съобщението не е било върнато като недоставено или отхвърлено; че в обявения от ВСС на 08.09.2026г. списък с номинирани кандидати не е фигурирало нейното име, поради което веднага е уведомила администрацията на ВСС. По повод сигнала й на 15.09.2026г. е било проведено заседание на СК на ВСС, на което е станало ясно, че писмото й с приложенията е достигнало до входящата сървърна система на ВСС, но поради лимит на пощата на ВСС не е влязло в нея. Във връзка със случая ръчно е бил увеличен лимитът до максимално допустимия. Към момента на подаване на документите указания от ВСС досежно въведен лимит на обема на изпращаните по този ред такива, не са давани.Счита, че евентуалната техническа неизправност или въведените лимити, за които указания не са налични, не може да й се вмени във вина. В изпълнение на указания на СК на ВСС е препратила отново предложението с приложенията към него и те са постъпили в пощата на ВСС, поради което счита изводът на СК на ВСС за просрочие за необоснован. Искането е за отмяна на решението и допускането й до участие в изборната процедура, евентуално – за отмяна на решението и връщане на преписката на СК на ВСС за ново произнасяне. СК на ВСС в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Посочва, че действително на 04.09.2026г. е изпратено електронно съобщение от жалбоподателката до ВСС; на същата дата съобщението е върнато поради надвишаване на заложения размер на входящо съобщение, за което й е изпратено автоматично служебно съобщение от сървъра на ВСС, че съобщението й е отхвърлено; че наличието на ограничение относно размера на входящите съобщения на електронни адреси на домейна на ВСС не е било оповестено; че независимо от установената фактическа обстановка от „препратеното“ на 16.09.2026г. електронно съобщение не може да се направи категоричен извод нито за съдържанието на първоначалното съобщение, нито по отношение на прикачените към него файлове, а още по-малко относно наличието на валидно предложение за участието й в избора на член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите. Взема становище, че горните фактически обстоятелства налагат правния извод, че не може да се установи по безспорен начин подаване на валидно предложение за участието й в избора на член на Висшия съдебен съвет. Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България – смесен петчленен състав, за да се произнесе по жалбата констатира следното: Жалбата е подадена в срок, поради което е допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: В случая безспорно кандидатът се е възползвал от уредената в чл.9, ал.2, т.3 от Правилата възможност да подаде документи за участие в изборната процедура по електронен път на официалния електронен адрес на ВСС. В чл. 10, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е предвидено, че електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, като моментът на постъпване в посочената информационна система е релевантен за спазване на процесуалните срокове. Обстоятелството, че са били въведени лимити досежно обема на постъпващата информация, които не са били надлежно указани на евентуалните бъдещи кандидати - факт, който не се оспорва от СК на ВСС, не може да се вмени във вина на последните. Кандидатът не може да носи отговорност и за това, че имейл клиентът – платформата, чрез която се достъпва пощата, която използва, не е генерирал автоматично и не му е изпратил съобщение за недоставено или отхвърлено писмо. Веднъж изпратил писмото, същият няма контрол върху последващите действия. Поради това статусът на електронното изявление в портала не влияе върху момента на неговото подаване, като липсата на електронен подпис, а също и евентуалната непълнота на изискуемия набор от документи, е въпрос, относим към редовността на предложението, а не към неговата срочност. Поради това са ирелевантни досежно преценката дали предложението е подадено в срок възраженията на СК на ВСС, че не може категорично да се установи дали писмото от 04.09.2026г. е идентично като съдържание и обем с писмото от 16.09.2026г., когато е било препратено първото. Според настоящия смесен петчленен състав при горните съображения се обосновава извод, че предложението е постъпило в срок. Проверката относно това редовно ли е предложението следва да се извърши от СК на ВСС след отмяна на атакуваното решение и връщане на преписката на компетентния орган. Предвид изложеното решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено и делото върнато като преписка на органа за ново произнасяне с разрешаване на въпроса по същество при съобразяване на мотивите в настоящето решение по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното, Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България – смесен петчленен състав,
Цитирани разпоредби
7- чл. 29, ал. 1 ЗСВ
- чл. 29, ал. 3 ЗСВ
- чл. 10, ал. 1
- чл. 10, ал. 4
- чл. 145
- чл. 29, ал. 4
- чл. 9, ал. 2, т. 3