Решение № 9407 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2020 г.

Решение № 9407 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1129/2020 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Ангелов, срещу решение № 2535 от 6.12.2019 г. по адм. д. № 2385/2018 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № 180 А1343 от 15.06.2018 г. на Кмета на община Пловдив за одобряване на проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) за частта от кв. 37 по плана на кв. "Освобождение – Гео Милев", гр. Пловдив за привеждане на отреждането на УПИ III – 1312 в съответствие с имотен идентификатор по кадастралната карта (КК) на гр. Пловдив, като се образува нов УПИ III – 521. 1696 – за жилищно строителство с ново четири, пет и шест етажно застрояване, свързано с УПИ II и УПИ IV, и ново подземно застрояване по границите на УПИ, с устройствени показатели за зона "Смф2" с височина (Н) – до 6 ет. /18 м., плътност на застрояване (Пзастр.) – до 70%, Кинт – 5, 0, плътност на озеленяване (Позел.) – 20 % и с която се одобрява и РУП за УПИ III – 521. 1696 с предвиждане за ново четири, пет и шест етажно застрояване с височина кота корниз в относителни и абсолютни коти съответно 11, 77 м. /176, 05 м., 14, 78 м/178, 90 м. и 18, 00 м. /182, 12 м., свързано със застрояването в УПИ IIи УПИ IV. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при постановяване на оспореното решение съдът не е съобразил решение № 281 по протокол № 10 от 16.06.2916 г. на ОбС – Пловдив и приетата с него концепция за пространствено развитие на гр. Пловдив 2015 – 2025 г., за която посочва, че е акт от по-висока степен от ОУП. Посочва, че от концепцията се установява, че към момента на постановяване на оспорената заповед ОУП на гр. Пловдив няма одобрени правила и нормативи, включително приетото за меродавно от съда Приложение № 2 към ОУП е неприложимо, а е приложим ОУП, одобрен с решение № 375 по протокол № 16 от 5.09.2007 г. на ОбС – гр. Пловдив, който по отношение на показателите и правилата и нормативите за устройство на територията препраща към Наредба № 7 от 22.12.2003 г., с които показатели одобреното изменение на ПУП е съобразено изцяло. Поради това твърди неправилност на извода на съда за несъответствие на предвижданията на ПУП с ОУП, съответно неправилност на извода за незаконосъобразност на заповедта за изменение на ПУП, както и неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на одобрения РУП. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалните представители на ответниците. Ответникът Й. Куртев, чрез процесуалния му представител адв. Атанасов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителя на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС –Пловдив е приел, че допустимостта на жалбата е решена с влязло в сила определение по адм. д. № 10770/2019 г. на ВАС. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на закона. Приел е, че съобразно събраните по делото доказателства, включително приетите основно и допълнително заключение на съдебно техническа експертиза, се установява, че с одобрения проект за изменение на ПУП – ПРЗ се превишават на определените за процесната зона, в която се намира УПИ III – 1312, кв. 37, устройствени параметри. Приел е, че това е така, тъй като според действащия към момента ПРЗ УПИ е предвидено да попада в зона "Ц 15", а с оспорения план и одобреното изменение в зона "Смф 2". Приел е, че определените с оспореното изменение на ПУП – ПРЗ показатели за застрояване на имота Н до 6 ет/18 м. (високо застрояване), Пзастр. – до 70 %, Кинт – 5, 0 и мин. Озеленяване – до 20 % се явяват в противоречие с максимално допустимите показатели по действащия ОУП на гр. Пловдив, с който ПУП следва да се съобрази, като е посочил, че по действащия ОУП на Пловдив за зоната са допустими макс. Кота корниз до 15 м. (средно застрояване), Пзастр. – от 25 % до 50 %, Кинт – 1, 2 и мин. Озеленена площ – от 30 % до 50 %. Приел е, че е неоснователно възражението на ответника за приложимост само на предвидените показатели по Наредба № 7 от 22.12.2003 г., без оглед на предвижданията на ОУП на гр. Пловдив. Посочил е, че съгласно т. 1. 3 от решение № 375 по протокол № 16 от 5.09.2007 г. на ОбС – Пловдив предвижда, че ПУП, които са влезли в сила или одобрени до одобряването на ОУП на Пловдив, запазват действието си, а конкретизирането на правилата и нормативите по устройство на територията по прилагането им се извършва в границите на устройствените показатели по Наредба № 7 от 22.12.2003 г., освен случаите, когато са установени или се установят специфични правила и нормативи за територията. Позовавайки се на това решение на ОбС – Пловдив е посочил, че същото се отнася за прилагането на заварени ПУП, но не и до изменението им, като съгласно § 22 от ДР на ЗУТ е посочил, че прилагането на плановете не включва изменението им. Посочил е, че процесното изменение следва да бъде съобразено с действия ОУП съобразно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, което в настоящия случай не е сторен. Приел е и че тъй като оспорената заповед, с която е одобрен ПЗ и РУП, предвижда и нова височина на застрояване в имота на жалбоподателя пред първата инстанция Й. Куртев, като се завишава нивото на калканната стена за неговия имот от 12 м. на 18 м., а за такова изменение същият не е давал съгласие, то в случая не е налице и посоченото правно основание за изменение на плана – чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, изискващо съгласие на всички собственици на имоти, засегнати от процедираното изменение. Поради това е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и е отменил същата. Решението е правилно. Неоснователно е позоваването на касатора на приложимост на Концепцията за пространствено развитие на община Пловдив 2015 – 2025 г. Действително в концепцията са заложени насоки за изменение на Общия устройствен план на гр. Пловдив, но съгласно чл. 99 от ЗУТ "Концепциите и схемите за пространствено развитие определят целите на държавната политика за устройство на територията за определен период", т. е. не съдържат конкретни показатели и нямат директно приложимо действие. ПУП следва да е съобразен с предвижданията на ОУП, а съгласно чл. 134, ал. 3 от ЗУТ в относимата към момента на издаване на заповедта редакция, предвижда, че "когато изменението на подробния устройствен план налага и изменение на действащ общ устройствен план, първо се изменя общият устройствен план". В настоящия случай от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с изменението на ПУП – ПРЗ за УПИ III – 1312, кв. 37 гр. Пловдив е допуснато противоречие с ОУП. С изменението на ПУП са допуснати устройствени показатели за УПИ, надвишаващи допустимите по ОУП за устройствената зона, в която се намира имота "Смф 2". Това противоречие предвид посоченото по – горе законово изискване предвижданията на ПУП да съответстват на ОУП, е основание за приетата от първоинстанционния съд, материална незаконосъобразност на заповедта. Правилен е извода на съда и че запазването на действието на влезлите в сила и одобрени ПУП до одобряването на ОУП се запазва, а конкретизирането на правилата и нормативите по устройство на територията по прилагането им се извършва по реда на Наредба № 7 от 22.12.2003 г., е относимо към прилагането на заварените ПУП, но не и към изменението на същите. Правилно съдът е приел, че в случай на изменение, съответното изменение на ПУП следва да съответства на предвижданията на ОУП, което в случая не е налице. Най – накрая, правилно съдът е приел и че посоченото правно основание за изменението на ПУП – чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, предполага съгласие на всички заинтересовани от изменението лица, а жалбоподателят като лице, засегнато от изменението не е дал съгласие. Поради това не е налице и посоченото правно основание, което също обосновава извод за незаконосъобразност на заповедта, както е приел и съставът на АС – гр. Пловдив. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. С оглед своевременното направено и доказано искане за присъждане на разноски от ответника Й. Куртев и пак съобразно изхода на спора, същото следва да бъде уважено. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Куртев. Видно от доказателствата е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 600 лв., а именно минималното такова за процесуално представителство по дела по ЗУТ по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като претенцията е за 720 лв., които обаче са с начисления ДДС. Претенцията следва да бъде уважена в посочения размер, тъй като ответника по касация Куртев е физическо лице и заплаща съответно ДДС като краен потребител, няма възможност за последващото му приспадане и възстановяване и съответно са направени разноски в тази връзка. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,