Решение № 14226 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13797/2018 г.

Решение № 14226 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13797/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Пълдин Бус" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Ц., община М., област П., представлявано от управителя П. Л., чрез пълномощника адв. Г. Б. от АК – П., срещу решение № 1665/19.07.2018 г., постановено по адм. дело № 1348/2017 г. по описа на Административен съд – П., с което е отменено решение № 2153-15-34/23.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ – П. за оставяне без уважение жалбата на "Пълдин Бус" ЕООД против разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. П., като вместо него е постановено друго за оставяне без разглеждане жалбата на дружеството срещу разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. П. и прекратяване на административното производство по жалбата. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с указания за произнасяне по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът – директор на ТП на НОИ – П. не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът – А. П., чрез пълномощник адв. М. Дрънкова, в писмен отговор на касационната жалба оспорва основателността й. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е решение № 2153-15-34/23.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е оставена без уважение жалбата на "Пълдин Бус" ЕООД против разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. П. относно приемане за трудова злополуката, станала с А. П., по чл. 55, ал. 2 КСО. При постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд намира, че директорът на ТП на НОИ - гр. П. се е произнесъл по недопустима жалба, вместо да остави същата без разглеждане на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК, поради подаването й след срока по чл. 84 АПК. Решаващият съд приема, че производството пред административния орган е образувано по жалба, входирана в ТП на НОИ - гр. П. на 31.01.2017 г., в която жалбоподателят изрично се е позовал на нередовно съобщаване на административния акт и е изложил твърдение, че за оспореното разпореждане е узнал в хода на друго съдебно производство. От представените с писмо изх. № 2153-15-34#2 от 08.06.2017 г. от ответния административен орган доказателства, представляващи административната преписка по издаването на решение № 2153-15-34/23.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ - П., първоинстанционният съд намира за установено, че другото съдебно производство е гражданско дело № 9786/2016 г. по описа на ПРС, VІІІ гр. състав, образувано по искова молба на А. П. с вх. № 36574/12.07.2016 г., към която са приложени доказателства описани в т. 1 до 12. В обжалвания съдебен акт са развити съображения, че с разпореждане от 13.07.2016 г. по гр. дело № 9786/2016 г. е разпоредено препис от исковата молба и приложенията към нея да се връчи на ответника за писмен отговор. Въз основа на горните факти, първоинстанционният съд приема, че към 18.08.2016 г. (датата, на която е входиран отговорът на исковата молба) дружеството-жалбоподател "Пълдин Бус" ЕООД е било осведомено за наличието на разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. П. в правния мир. При съвкупна преценка на твърденията на страните и фактите по спора, първоинстанционният съд формира извод за недопустимост на жалбата поради просрочие. Върховният административен съд – шесто отделение, при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК констатира, че съдебният акт е валиден и допустим, като постановен от компетентен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, след сезиране с процесуално допустима жалба, но неправилен по следните съображения: Съобщаването на издадения административен акт е процесуално действие, което като формален акт се удостоверява по предвидения в закона начин. Основната цел на съобщаването е да обвърже страните с издадения акт и неговите правни последици. Съгласно разпоредбите на чл. 60, ал. 3 и ал. 4 КСО, в относимата редакция към датата на издаване на акта 22.03.2016 г., разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова се изпраща на осигурения и на осигурителя/предприятието ползвател в 7-дневен срок от издаването, като подлежи на обжалване от заинтересуваните лица по реда на чл. 117 КСО. Следователно при прилагането на чл. 117, ал. 2 КСО, същото може да бъде обжалвано по административен ред в 14-дневен срок от получаването му. В чл. 117, ал. 5 от КСО е разписано, че решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на АПК. Поради това и предвид липсата в КСО на специални правила за съобщаването на разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова, приложение намира уредбата в чл. 61 от АПК. В новелата на чл. 61, ал. 2 - 4 АПК, в относимата редакция (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г.), са установени нормативно регламентираните способи за съобщаване на акта. Съгласно горните разпоредби, съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Именно съобщението за издадения административен акт е юридическия факт, който определя началния момент на възникване на субективното право на жалба. Оформените от длъжностното лице документи досежно момента на съобщаване са официални, израз на държавната удостоверителна функция и се ползват с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с тях обстоятелства. Те са единственото доказателствено средство за доказване на съобщаването. Възможността съобщението до страната да произведе онези правни последици, които законът свързва с него, включително и да постави началото на срока за съответното обжалване, изисква същото, като процесуално действие на административния орган, насочено към известяване на страната за настъпилия в административното производство конкретен факт (издаден административен акт), да отговоря напълно на изискванията, предвидени в меродавната законова уредба, т. е. да не е порочно. Редовността на съобщаването е обусловена от наличието на реквизитите, които са нормативно установени за тези документи, а именно - подпис на връчителя, датата и начина на съобщаването, както и всички действия във връзка с връчването – в т. ч. качеството на лицето, на което е връчено съобщението, точно посочване наименованието и адреса на адресата, подпис на получателя и евентуално удостоверяване на факта, че същият е упълномощено лице. В обжалваното решение, първоинстанционният съд от една страна приема за установено наличието на нередовно съобщаване на дружеството на процесното разпореждане – при липса на яснота досежно датата и лицето, на което е съобщено; при вписване фамилията на лице, за което безспорно е установено, че не е упълномощавано, нито е служител на дружеството; изпратено на различен адрес от вписаното в Търговския регистър седалище и адрес на управление на "Пълдин Бус" ЕООД. Въпреки горните съображения, първоинстационният съд обосновава извод за недопустимост на производството, обусловена от факта на узнаване за издадения акт в рамките на друго съдебно производство. Липсата на надлежно удостоверяване досежно момента на съобщаването на процесното разпореждане и опосредения характер на узнаването, не изпълват изискванията на закона. Разбирането, че срокът се брои от датата на узнаването се явява в противоречие с изричната нормативна уредба, която не предвижда подобна хипотеза. Узнаването е понятие, което е трудно установимо, тъй като има субективен елемент, поради което не е заложено в закона. Нормите на чл. 61 АПК са гаранция за защита правата на адресата на административния акт и прилагането им чрез разширително тълкуване е в несъответствие с принципите на законност и предвидимост. С оглед изложеното, жалбата на дружеството срещу разпореждане № 5104-15-86/22.03.2016 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. П., следва да се приеме, че е подадена в законовия срок. Предвид липсата на мотиви относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт е налице пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В същото не са изложени доводи за това установяват ли събраните по делото доказателства предвидените в закона предпоставки за издаване на оспорения акт. Липсват мотиви, включващи обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата, фактически констатации и изводи относно правнорелевантните факти, което съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като е пречка за осъществяване на касационната преценка. Налице е релевираното с жалбата касационно основание за отмяна на съдебно решение по чл. 209, т. 3, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, поради което оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При този изход на делото, настоящата съдебна инстанция не следва да присъжда разноски, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,