Решение № 12979 от 17.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4351/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Юг ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов 37, подадена чрез юрк. Щ. Радев, срещу Решение на Административен съд София-град 794/12.02.2021 г., постановено по адм. дело 8396 по описа на съда за 2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение на Комисията за енергийно и водно регулиране Ж-531/05.08.2020 г., с което на енергийното предприятие са дадени задължителни указания за издаване на ново становище на Д. Петрова с посочени условия за присъединяване за обект Фотоволтаична електроцентрала 30 kW при условията на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). С обжалваното съдебно решение касационният жалбоподател е осъден да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лв. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Жалбоподателят моли за отмяната на атакуваното решение и постановяване на ново, с което оспореният административен акт на Комисията за енергийно и водно регулиране също да бъде отменен. С молба по делото от 30.09.2021 г. претендира присъждане на сторените деловодни разноски в първоинстанционното и касационното производство, включително юрисконсултско възнаграждение. Прилага списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответната страна Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител юрк. Н. Ненков, в писмени бележки, изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Иска първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Моли също за присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, проведено на 04.10.2021 г., прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Д. Петрова с адрес в гр. Чирпан, [адрес], не изразява становище по касационната жалба. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание, с което е даден ход на делото по същество. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му. Иска оставянето му в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД срещу Решение на КЕВР Ж-531 от 05.08.2020 г., с което, на основание чл. 147 ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), дружеството е задължено да издаде, в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на решението, становище с посочени условия за присъединяване, съгласно Раздел II на Глава пета от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 ЗЕВИ, на Д. Петрова за присъединяване на обект Фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) с мощност 30kW, предвидена за изграждане в собствен недвижим имот УПИ XXIV, 481, кв. 73 по ПУП на [населено място], община Братя Даскалови, обл. Стара Загора. С решението на КЕВР, Електроразпределение Юг ЕАД е задължено, в едноседмичен срок след издаване на становището да представи на Комисията доказателства за изпълнението на дадените указания. За установено от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел следното: Производството пред КЕВР е образувано по жалба на Д. Петрова, вх. 41846/22.06.2020 г. по описа на ЕВН Офис Стара Загора (л. 149 от адм. дело 8396/2020 г. на Административен съд София-град) и Е-13-262-97/02.07.2020 г. по описа на КЕВР, с която тя възразява срещу Становище на Електроразпределение Юг 4418428/09.06.2020 г. за условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД на електрическа централа (л. 157 от адм. дело 8396/2020 г. на Административен съд София-град). Със становището, във връзка с подадено от Петрова заявление за проучване на условията за присъединяване на обект за производство за електрическа енергия, е прекратена процедурата по присъединяване на ФЕЦ 30 kWp, предвидена за изграждане в УПИ ХХІV, 481, кв. 73 по ПУП на [населено място], община Братя Даскалови, обл. Стара Загора, при условията на чл. 24, ал. 1 ЗЕВИ. Заявеният срок на въвеждане на ФЕЦ е месец септември 2020 г. По жалбата на Д. Петрова срещу станавощето е образувана преписка и извършена проверка от КЕВР. Прието е оспореното Решение Ж-531/05.08.2020 г., с което КЕВР дава на Електроразпределение Юг ЕАД горепосочените задължителни указания за процесния ФЕЦ. КЕВР приела, че в издаденото становище, вместо да се посочат условията за присъединяване на обекта, процедурата била прекратена с мотиви, че е изчерпан капацитета за присъединяване на генераторни мощности на въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 kV Черна гора от п/ст Чирпан, от който се захранва района на с. Гранит. КЕВР е приел, че задължение на мрежонвия оператор е да извърши присъединяването на обектите на жалбоподателя, посочвайки и нормативната уредба на това задължение. По делото пред първоинстанционния съд, по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице проф. д-р инж. В. Колев (от л. 184 до л. 187 от делото) изчисленото отклонение на напрежението при съществуващото положение (с присъединена една ФЕЦ с инсталирана мощност 1,5 MWp) е 0,855 kV. Допустимата стойност на напрежението в мрежи СрН (22,0 kV) не е превишена, но възможностите за мрежа НН са силно ограничени. Изчисленото отклонение на напрежението при присъединяване на 1х30 kWp ФЕЦ към ТП-1 е U = 0,964 kV, представляващо 4,6%, превишава приетото 2% с повече от 2,5% и се създават условия за установяване на напрежение в мрежа НН в точката на присъединяване на производителите над 440 V. В съдебно заседание, вещото лице пояснява, че под силно ограничени възможности на мрежата ниско напрежение има предвид, че е налице повишение на напрежението, като се достига до границите на възможност, без да се прекрачват. Това е при съществуващото положение. Като се присъединят и други производители, които също искат да продават произведената от тях електроенергия (като жалбоподателката), се създавали условия за създаване на напрежение над 440 волта в точките на присъединяване, т.е. по-високо отколкото е допустимо в мрежата ниско напрежение. Подчертава, че тъй като нямало достатъчно потребители в района, при високо слънцегреене, при висока слънчева радиация, производството и потреблението няма да се нетират, а ще има повишаване на напрежението поради липса на потребление. Дори и малкото потребители, които ги има в този район, поради високото напрежение ще получат некачествена услуга в точките на присъединяване на потребителите. Ако има включени електроуреди, поради високото напрежение, можело да се развалят, да се стигне до повреда. При така установената фактическа обстановка, Административен съд София-град приел от правна страна, че Решение на КЕВР е постановено от компетентен държавен орган, в рамките на очертаната му по чл. 22, ал. 1 ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с целта на закона. Според съда, твърденията на жалбоподателя за немотивираност на решението, били неоснователни. Счел е, че КЕВР е изложил точно, ясно и обективно установените факти и обстоятелства, като е обосновал, в достатъчна степен, направените изводи, цитирал е приложимите законови разпоредби, както и задълженията на електроразпределителното дружество, произтичащи от издадената му лицензия. Присъединил се към правните изводи на административния орган. Посочил, че осигуряването на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа е задължение на енергийните предприятия, лицензирани за осъществяване на съответната дейност, което те са длъжни да изпълнят по отношение на всеки производител и обект за производство, които отговарят на предвидените в закона условия. Изискванията към обектите и производителите на електрическа енергия за присъединяване към мрежите били нормативно установени и лицензиантите не можели да поставят други, допълнителни изисквания или да извършват друга преценка, извън тази относно спазването на нормативните изисквания. Съдът посочил още, че подробната регламентация на реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, се съдържа в Раздел II на Глава пета от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Анализирайки разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6, на която се позовало електроразпределителното дружество в своето Становище 4418428/09.06.2020 г., счел, че то няма законово предвидена възможност да откаже присъединяване или да постави условието, че присъединяване може да извърши само, ако ФЕЦ на заявителя ще се ползва от него за собствени нужди, без да се подава енергия към разпределителната мрежа. Обърнал внимание, че Електроразпределение Юг ЕАД притежава Лицензия Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността разпределение на електрическа енергия. Съгласно разпоредба на т. 3.1.7. от нея лицензиантът се задължава да развива мрежата като планира необходимите инвестиции в съответствие с принципа на икономическата целесъобразност и при икономически обосновани разходи с оглед задоволяване търсенето на електрическа енергия на територията на лицензията и осигуряване на транспортирането на електрическата енергия до потребителите. Разпоредбата на т. 3.4.1. пък задължава лицензианта да присъединява, при условията на равнопоставеност спрямо останалите потребители от същата група, всяко лице, разположено на територията на лицензията, което отговаря на изискванията на закона. Съдът приел, че, в случая, електроразпределителното дружество се позовавало на причини от технически характер, а именно, че капацитетът на извода е изчерпан преди присъединяване на новата ФЕЦ и в случай, че бъде изградена ФЕЦ, ще се нарушат изискванията за качеството на електрическата енергия, доставяна до вече присъединени към мрежата обекти на клиенти. Посочил, че това обстоятелство се потвърждава от назначената съдебно техническа експертиза, но то не водело до отмяна на задълженията на електроразпределителното дружество по т.3.1.7. от лицензията, а именно задължението на лицензианта да развива мрежата. Счел, че при положение, че заявената за присъединяване ФЕЦ, oтговаряла на законовите изисквания за присъединяване, то прекратяването на процедурата или отказът за присъединяване по причини, различни от формулираните в закона, можело да се разглежда като нарушаване на изискването за равнопоставеност по т. 3.4.1. от лицензията лицето, което завява присъединяване било поставено в неравнопоставено положение. Гарантиран достъп означавал безусловен такъв и именно по тази причина предпоставките за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са уредени в Раздел II на Глава четвърта от ЗЕВИ. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 22, ал. 1 и ал. 5 ЗЕВИ. Аргументирал се, че, след като начинът на действие на лицата, които искат да изградят обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, е регламентиран в чл. 23 ЗЕВИ, тази процедура е предвидена именно в изпълнение на целите на ЗЕВИ по чл. 2 и по чл. 18 от него. По този начин се постигала предвидимост, обективност и липса на дискриминация по отношение на всички евентуални желаещи производители на електрическа енергия от възобновяеми източници. Така формирал извод, че Електроразпределение Юг ЕАД би следвало да присъедини всеки желаещ производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, което била и целта на закона, предвид нормата на чл. 22 и чл. 23 ЗЕВИ, във вр. с чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. На следващо място първоинстанционният съд приел, че операторът на електроразпределителна мрежа разработва план за развитие на електроразпределителната мрежа, включващ мерки за подобряване ефективността и модернизиране на съществуващата електроразпределителна мрежа, за рехабилитиране на обектите и съоръженията и за подобряване на безопасността, както и изграждане на нови обекти на електроразпределителната мрежа. В този смисъл осигуряването на необходимите технически условия на мрежата, гарантиращи нормални параметри на пренасяната електрическа енергия, било задължение на Електроразпределение Юг ЕАД, което е регламентирано в лицензията на дружеството и в разпоредбата на чл. 89, т. 5 ЗЕ. Стигнал до решаващия извод, че жалбоподателят има задължение за извършване на реконструкция на мрежата, осигуряващо присъединяване на производители, което произтича и от разпоредбата чл. 116, ал. 3 ЗЕ. По изложените съображения, приел, че оспореното решение на КЕВР се явява законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Уважил, като основателна, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за сумата от 100.00 (сто) лв. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, като краен резултат. Едно от оплакванията в жалбата до АССГ е, че решението на КЕВР е немотивирано. Административният съд необоснавоно и неправилно отхвърля това възражение. Възражението на жалбоподателя е основателно. В конкретния случай от оспореното становище на Електроразпределение Юг ЕАД от 09.06.2020 г. следва, че отказът за присъединяване на въпросната ФВЦ към електроразпределителната мрежа към момента, е обоснован с изчерпания капацитет за присъединяване на генераторни мощности на съществуващия извод 20 кV Черна Гора от п/ст Чирпан и нивото на потребление в района, които в съвкупност при присъединяване на централата, биха довели до влошаване качеството на напрежението в съответната част на електроразпределителната мрежа. Комисията не е обсъдила направените в становището фактически констатации, както и не е изложила съображения по тяхната обоснованост. Също така КЕВР не е преценила обосноваността и верността на извода, до който е стигнало енергийното дружество въз основа на посочените фактически обстоятелства. Вместо да направи изискващия се анализ и изложи конкретни съображения по въпроса, налице ли е била или не фактическа възможност за присъединяване на ФЕЦ, която и да отдава ел.енергия към разпределителната мрежа, без това да предизвика локално влошаване на качеството на напрежението, КЕВР е изложила общи съображения за задълженията на енергийното дружество във връзка с издадената му лицензия, вкл. и задълженията му да подържа, изгражда и реконструира своята мрежа. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция не споделя извода на КЕВР, който е възпирет и от АССГ, че за елекроразпределителното дружество няма законово предвидена възможност да откаже присъединяването. Такава възмижност съществува и тя е предвидена в чл.3, ал.2 от Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи. Разпоредбата се намира в Част първа "Общи разпоредби" от Наредбата, поради което е приложима към всички мрежови оператори. Съгласно посочената разпоредба