Решение № 5484 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10280/2013 г.

ВАСV отделение22.04.2014 г.докладчик т Андрей Икономов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването от Миглена Колева Тодорова от гр. Добрич, на Заповед на министъра на вътрешните работи рег. № К-6257/6.06.2013 г. Осъжда Миглена Колева Тодорова от гр. Добрич, бул. "3-ти март" № 41, вх. А, 1 ет. 2, ап. 5, с ЕГН **********, да заплати на Министерство на вътрешните работи, сумата 200,00 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението на страните пред 5-членен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 5484 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10280/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на Дял III от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Миглена Колева Тодорова от гр. Добрич, против Заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) рег. № К-6257/6.06.2013 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 5.04.2013 г. инспектор Тодорова, в качеството си на чл. на комисия, определена със Заповед рег. № 1173/27.03.2013 г. на директора на Областна дирекция (ОД) на Министерството на вътрешните работи (МВР) - Добрич, е подписала "Констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства (ВД), представляващи неакцизни стоки" с рег. № 16725/5.04.2013 г., като същевременно част от ВД не били унищожени, а умишлено и с цел присвояване са били изнесени от склада за ВД, находящ се в сградата на ОД на МВР - Добрич и са били транспортирани с личните автомобили на инспектор Тодорова и инспектор Добромир Георгиев Димитров до дома на главен разследващ полицай (гл. р. п.) Севдалин Георгиев Събев, откъдето са били иззети при проведено претърсване от Илия Славов - следовател при Окръжен следствен отдел (ОСлО) при Окръжна прокуратура - Добрич (ОПрДч), с което служителката е използвала служебното си положение за лични облаги и за облага на трети лица и е нарушила т. т. 4, 7, 8, 31 и 33в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК) - нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), за които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", поради което министърът е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното правоотношение в МВР на Миглена Колева Тодорова - разследващ полицай (р. п.) в ОД на МВР - Добрич, към Отдел "Досъдебно производство" (ОДП), категория "Г" - II степен, считано от датата на връчване на заповедта. Видно от екземпляра на обжалваната МЗ, приложен на л. 13 от делото, Тодорова я е получила на 17.06.2013 г. Недоволна от МЗ, Тодорова я обжалва. Счита, че същата е необоснована и издадена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Моли отмяната `и. Претендира за направените от нея разноски. Ответната страна - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В последващото изложение на мотивите на съда, посочената номерация на листовете - приложени доказателства, се отнася за административната преписка. Обстоятелството, че те са от преписката, а не от делото, няма да се сочи всеки път. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата на Тодорова, прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката е заемала длъжността, служебното правоотношение за която е прекратено с обжалваната МЗ: р. п. в ОДП при ОД на МВР - Добрич, категория "Г" - II степен. Тодорова, като разследващ полицай, е извършила разследването по досъдебно производство (ДП) № 64/2009 г., по което е имало иззети ВД. Производството е приключило с осъдителна присъда № 26/28.11.2012 г. (л. 95) по нохд № 967/2010 г. по описа на Добричкия районен съд, влязла в сила през м. 12.2012 г., разпореждаща унищожението на иззетите ВД. Тодорова получила на ръка заверено копие от присъдата, което представила на началника на ОДП за организиране унищожаването на ВД по ДП. Със Заповед рег. № 1173/27.03.2013 г. (л. 100) директорът на ОДМВР - Добрич назначил състав на комисия, която да унищожи ВД по делото. За председател на същата бил определен гл. р. п. Севдалин Георгиев Събев, а за членове - жалбоподателката, ст. р. п. Добромир Георгиев Димитров и ст. р. п. Добромир Иванов Димитров, всички от ОДП при ОДМВР Добрич. Комисията се събрала за изпълнение на задачата на 5.04.2013 г. в около 10,20 часа в склада за ВД, находящ се в сградата на ОДМВР и започнала унищожаването на ВД, представляващи спортни дрехи. В процеса на работа, жалбоподателката предложила, а председателят на комисията - гл. р. п. С. Събев се съгласил, част от подлежащите на унищожаване ВД да бъдат запазени, да се изнесат от склада в ОДМВР и се занесат в къщата на Събев, като в последствие се разделят между четиримата. Членовете на комисията ст. р. п. Д. Г. Димитров и ст. р. п. Д. И. Димитров не били съгласни с това, но повлияни от становището на по-старшия от тях гл. р. п. С. Събев, се съгласили. След обедната почивка, комисията изнесла чувалите с ВД и ги натоварила в личните автомобили на Тодорова и Д. Г. Димитров. Неунищожените от тях били превозени и разтоварени в дома на гл. р. п. С. Събев, а унищожените били изхвърлени в различни контейнери за смет из града. Междувременно Тодорова съставила Констативен протокол за унищожаване на ВД рег. № 16725/5.04.2013 г. (л. 101), който бил подписан от всички членове на комисията и в 15,40 часа бил регистриран в автоматизираната информационна система (АИС) "Деловодство" на ОДМВР (л. 93). От своя страна, председателят на комисията гл. р. п. С. Събев изготвил Справка за унищожаване на ВД (л. 103), адресирана до директора на ОДМВР. И в двата документа е посочено, че ВД са унищожени изцяло, като това е станало в склада за ВД в ОДМВР Добрич. След станалото, ст. р. п. Д. Г. Димитров и ст. р. п. Д. И. Димитров уведомили устно, а в последствие и писмено - с Докладни записки (ДЗ) рег. № 16783/5.04.2013 г. (л. 137) и рег. № 16785/5.04.2013 г. (л. 135), прекия си ръководител - началника на ОДП, Евгения Стоянова. ДЗ били регистрирани в АИС "Деловодство" съответно в 17,51 ч. и 17,52 часа на 5.04.2013 г. (вж. л. 94). След намесата на органите на Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР и Районна прокуратура Добрич, същия ден в дома на гл. р. п. С. Събев било извършено претърсване. Заделените, неунищожени ВД били открити и иззети от следовател в ОСлО при ОПрДч. За тези процесуални действия бил съставен Протокол за претърсване и изземване (л. 138) и фотоалбум (л. 142), и двата от 5.04.2013 г. Видно от изготвената Справка за задействане на охранителната система в склада (л. 92), на 5.04.2013 г. комисията е работила по унищожаването на ВД през времето от 10,15 ч. до 11,26 ч. и от 14,05 ч. до 14,35 ч. или общо 1 час и 41 минути. Съгласно т. Б. III. 7 от Методическо указание рег. № 14367/24.03.2011 г. (л. 104) за организацията и контрола по унищожаването на задържани, отнети или изоставени в полза на държавата ВД по досъдебни производства, представляващи акцизни или неакцизни стоки (Указанието), в протокола за унищожаване следва да се впише мястото, където се извършва то, както и ВД, които се унищожават по брой (количество), вид и други белези. Жалбоподателката е запозната с текста на ЕК, видно от Протокол рег. № 34631/24.07.2012 г. (л. 128), със задълженията си съобразно Длъжностната й характеристика, видно от Протокол рег. № 56295/29.12.2010 г. (л. 127) и с Указанието, видно от представените по делото доказателства за проведено на 12.04.2011 г. професионално обучение на разследващите полицаи от ОДП при ОДМВР Добрич, в което тя е участвала, а изучаването на Указанието е било включено в програмата (вж. л. 119 - 122 и л. 124). Съгласно посочените в обжалваната МЗ норми от ЕК, които дисциплинарно наказващият орган е приел, че са нарушени от жалбоподателката, държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме (т. 4); пази доброто име на институцията, която представлява (т. 7); насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си (т. 8); е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел (т. 31) и не посредничи за получаване от другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба (т. 33в). След като деянието на жалбоподателката станало известно, директорът на ОДМВР - Добрич, изготвил Предложение рег. № 17195/09.04.2013 г. (л. 169) до министъра, за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. С МЗ рег. № К-3993/12.04.2013 г. (л. 26) министърът разпоредил образуването на дисциплинарно производство, отстранил временно от длъжност жалбоподателката, определил състав на дисциплинарно разследващ орган (ДРО) и дал срок за приключване на производството. По обективни причини - постъпил отвод на председателя на ДРО, с МЗ рег. № К-4281/18.04.2013 г. (л. 29) бил променен състава на ДРО. ДРО изготвил и изпратил до Тодорова покани рег. № 17985/15.04.2013 г. (л. 34) и рег. № 18673/19.04.2013 г. (л. 32) за даване на писмени обяснения по случая. Жалбоподателката представила два броя такива обяснения, заведени с рег. № 11598/17.04.2013 г. (л. 54) и рег. № 12033/22.04.2013 г. (л. 56). В хода на проверката били разпитани от ДРО като свидетели и са дали писмени обяснения и лицата: Д. Г. Димитров - чл. на комисията с рег. № 18169/16.04.2013 г. (л. 63) и рег. № 12028/22.04.2013 г. (л. 61), Д. И. Димитров - чл. на комисията с рег. № (нечетлив, л. 65) и рег. № 12636/22.04.2013 г. (л. 67), Севдалин Г. Събев - председател на комисията с рег. № 11596/17.04.2013 г. (л. 70) и рег. № нечетлив/22.04.2013 г. (л. 69), Стойчо И. Стоев - следовател в ОСлО с рег. № 12034/22.04.2013 г. (л. 71), Живко П. Калинков - шофьор-призовкар в ОСлО с рег. № 12013/19.04.2013 г. (л. 72) и Евгения Стоянова - началник ОДП при ОДМВР с рег. № 19395/24.04.2013 г. (л. 74). Последната е разпитана и като свидетел по образуваното ДП № 19/2013 г. на ОСлО при ОПрДч (л. 82). На база събраните доказателства, ДРО е изготвил Обобщена справка рег. № 19683/26.04.2013 г. (л. 37). С Покана рег. № 19641/26.04.2013 г. (л. 36) Тодорова е поканена да се запознае със справката и да даде нови обяснения. Запознаването е станало на 26.04.2013 г. в 14,25 часа (л. 53), а с рег. № 12872/29.04.2013 г. (л. 58) са представени нови писмени обяснения от жалбоподателката. След получаване и съобразяване на последните, ДРО е изготвил окончателно Становище с рег. № 20985/09.05.2013 г. (л. 9), с което е предложил на министъра да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" на Тодорова и да прекрати служебното й правоотношение. След запознаване с материалите от дисциплинарното производство, писмените обяснения на жалбоподателката и изготвените обобщена справка и становище на ДРО, министърът е издал обжалваната МЗ рег. № К-6257/06.06.2013 г. с посочено по-горе съдържание. При така установеното от фактическа страна, жалбата на Тодорова се явява неоснователна. Същата е извършила виновно деянията, съставляващи тежко дисциплинарно нарушение, като наложеното наказание е съответно на обществената опасност на извършеното. Основна защитна теза на жалбоподателката е, че предвид липсата на достатъчно време за изпълнение на задачата по унищожаването на ВД по ДП № 64/2009 г. на 5.04.2013 г., комисията единодушно е решила да продължи работата си след работно време и евентуално през следващия неработен ден, в дома на гл. р. п. С. Събев. За целта е превозила неунищожените ВД в дома на последния. Така развитата теза не намира потвърждение в събраните доказателства по разследването и се явява необоснована. На първо място следва да се посочи, че на 5.04.2013 г. комисията е работила общо само 1 час и 41 минути (вж. Справка на л. 92), като не е имало пречки тя да продължи дейността си и след разпита на свидетеля, който ст. р. п. Д. Г. Димитров бил призовал за разпит в 15,00 ч. Друго съществено обстоятелство е, че ако комисията не е привършила работата си на 5.04.2013 г., не е било необходимо да бъде съставян от Тодорова Протокол за унищожаване на ВД рег. № 16725/5.04.2013 г. Не съществува никаква пречка, а обратно - той задължително трябва да бъде съставен и регистриран в деня, когато работата действителна е свършена. При това освен протокола, е съставена и Справка за унищожаване на ВД от гл. р. п. Събев. Т. е. чрез така създадените документи с невярно съдържание, е въведено в заблуждение ръководството на ОДП и директора на ОДМВР. ВАС счита, че тези документи са с невярно съдържание, предвид отразените в тях неверни обстоятелства относно броя и вида на действително унищожените ВД към момента на съставянето им. Неоснователен е и доводът, че градейки тезата си за извършено дисциплинарно нарушение на база обясненията на членовете на комисията ст. р. п. Д. Г. Димитров и ст. р. п. Д. И. Димитров, министърът не е съобразил, че по този начин тези служители защитават сами себе си. Ако действително решението да се унищожат всички ВД в извънработно време и в дома на гл. р. п. С. Събев е взето единодушно, то противоречащ на изложената теза за защита интересите на посочените двама членове се явява фактът на подаване от тях на ДЗ до началника на ОДП. Именно чрез тези ДЗ те са доказали, че не са били съгласни с решението да се задели, запази от унищожаване и впоследствие - раздели, част от ВД. При служебната проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 на основанията по чл. 146 от АПК, ВАС констатира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законово предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон и отговаря на целта на закона. По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическите и правни изводи на ВАС, то се явява основателно. Следва на основание и по аналогия с чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъде осъдена Тодорова да заплати на Министерство на вътрешните работи, сумата 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения жалбата на Тодорова се явява неоснователна. Като такава тя следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС

Цитирани разпоредби

1