Решение № 595 от 29.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 603/2010 г.

Решение № 595 от 29.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 603/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на адв. Г. З., защитник на подсъдимия Г. Т. Б. срещу решение № 152/16.07.2010 г. по внохд № 268/10 г. на Пловдивския апелативен съд. Релевират се оплаквания по касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК и се иска подсъдимият да бъде оправдан или да се намали размера на наложеното му наказание. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата, като излага съображения, че подсъдимият е наказателно неотговорен, а обвинението е недоказано. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: Производството е второ по ред пред Върховния касационен съд, след като с решение № 77/27.03.2009 г. на ВКС I н. о. са отменени присъда по нохд № 484/07 г. на Хасковския окръжен съд и решение № 194/29.09.2008 г. на Пловдивския апелативен съд и делото е върнато на прокурора. С атакуваното понастоящем решение, Пловдивският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 88/21.04.2010 г. по нохд № 494/2009 г. на Хасковския окръжен съд, с която подсъдимият Б. е признат за виновен в умишлено убийство на родната си майка и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 55 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На осн. чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което Б. е търпял мярка за неотклонение "задържане под стража" и "домашен арест", считано от 7.03.2007 г. до 20.11.2009 г. Жалбата е неоснователна. Възражението за липса на доказателства за авторството на деянието, извън направените от подсъдимия самопризнания, е лишено от фактическо основание. Същото оплакване е правено и пред апелативния съд, подробно е обсъдено и е отхвърлено със съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Пловдивският апелативен съд е направил собствен анализ на доказателствената съвкупност, съпоставил е показанията на свидетелите и заключението на СМЕ с обясненията на подсъдимия и е стигнал до законосъобразния извод, че автор на престъплението е именно Б.. Съобщеното от него за начина, по който е задушил майка си и причините да стори това се потвърждава напълно от заключението на експертизата, че смъртта на пострадалата е в резултат от механична асфикция, причинена от притискане на шията с парче връв, част от което е намерено на мястото в дома, посочено от подсъдимия. Другата част от връвта е намерена на шията на пострадалата от лекаря, извършил аутопсията. Подсъдимият сам посочил от къде е взел връвта и ножа, с който отрязал частта от нея, с която задушил майка си. Описаният в обясненията му механизъм на деянието, който съвпада напълно с установеното от вещите лица, както и показанията на съседите, че не са видели други лица в жилището са дали основание на въззивния съд да приеме, че автор на престъплението е именно подсъдимия. Този извод не е изведен в нарушение на разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от НПК и присъдата не почива само на самопризнанията на подсъдимия. Неоснователно е и възражението, че към момента на деянието Б. е бил невменяем и не може да носи наказателна отговорност. Въпросът дали той е разбирал свойството и значението на извършеното и дали е могъл да ръководи постъпките си е безспорно изяснен по делото. Вещите лица, извършили освидетелстването на Б. дават категорично заключение, че той има лека степен на умствена недоразвитост и запазена способност да реагира адекватно в по-прости ситуации. Ситуация, в която е бил поставен през инкриминираната вечер и тежкото страдание на майка му, безспорно е затруднила Б. във вземането на правилни решения. Съдът, въз основа на обясненията на подсъдимия за мотивите му да умъртви майка си и на база цялостното му поведение след това, както и съобразявайки заключението на експертите е мотивирал решението, че Б. е разбирал противоправния характер на действията си и е могъл да ръководи постъпките си, т. е бил е вменяем. Здравословното му състояние само го е улеснило при осъществяване на престъплението, поради което е взето предвид като изключително смекчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието. Искането за намаляване на наказанието е неоснователно. То е индивидуализирано при основанието по чл. 55 от НК и в размера от три години лишаване от свобода е справедливо, тъй като съответства на обществената опасност на деянието и дееца и на целите по чл. 36 от НК. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение