Решение № 7361 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2391/2021 г.

Решение № 7361 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2391/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационни жалби от Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП и от "Н. В. " ООД, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 1335/15.12.2020 г., постановено по адм. дело № 950/2019 г. по описа на Административен съд – София област. Директорът на Дирекция "ОДОП"- София обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 22002318002829-091-001 от 01.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, в частта, потвърдена с негово Решение № 703 от 23.04.2019 г., с която на "Н. В. " ООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 3 055, 67 лв. за д. п. м. 01, 02, 03, 04, 05, 07, 08, 09, 10, 11. 2017 г. и м. 02. 2018 г. по фактури, издадени от "Алианц Лизинг България" АД във връзка с договор за лизинг на автомобил Джип Гранд Чероке 3. 0, ведно с лихвите за забава в размер на 497, 14 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че фактурираните от "Алианц Лизинг България" АД услуги са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на ревизираното дружество. Подчертава, че договорът за наем на МПС е представен за първи път пред вещото лице, а в приложената Справка № 2 за ФЛ, ЮЛ, ЕТ за наличните превозни средства към 25.01.2016 г. процесният автомобил не е включен. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на атакуваното решение в тази му част и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Н. В. " ООД, чрез процесуален представител, обжалва визираното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 22002318002829-091-001 от 01.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение № 703 от 23.04.2019 г. на Директора на Дирекция " ОДОП" – София. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Счита, че събраните по делото доказателства, ведно с основното и допълнително заключение на вещото лице по проведената ССчЕ, установяват реалното извършване на спорните доставки. Сочи, че процесните фактури отговорят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9, като уточнява конкретно представените към всяка от тях съпътстващи документи. Заявява, че необосновано решаващият състав е игнорирал показанията на разпитаните свидетели, които са потвърдили реалното извършване на спорните доставки. В тази връзка се позовава на съдебна практика на ВАС и тълкувателно приложими решения на СЕС, като в подкрепа на тезите си развива обстойни доводи в касационната жалба и претендира отмяна на обжалваното решение в тази му част и на РА, ведно с присъждане на осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски. В качеството си на ответник дружеството оспорва касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" като неоснователна. Последният не изразява становище по основателността на касационната жалба на "Н. В. " ООД. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –София област е обосноваността и законосъобразността на РА № 22002318002829-091-001 от 01.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение № 703 от 23.04.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с която на "Н. В. " ООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 3 055, 67 лв. за д. п. м. 01, 02, 03, 04, 05, 07, 08, 09, 10, 11. 2017 г. и м. 02. 2018 г. по фактури, издадени от "Алианц Лизинг България" АД във връзка с договор за лизинг на автомобил Джип Гранд Чероке 3. 0, ведно с лихвите за забава в размер на 497, 14 лв., както и е отказано признаване на право на данъчен кредит за д. п. м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10 и 11. 2017 г. по фактури, издадени от "Колбет 2016" ЕООД, "Кристъл Вижън Проджект" ЕООД, "Евротранс Лоджистик" ЕООД и "МС Мол" ЕООД, и са начислени следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за частична неоснователност на жалбата първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С оспорения РА, в потвърдената от Директора на Дирекция "ОДОП"- София част, органите по приходите са отказали да признаят на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 69 и чл. 25 ЗДДС по фактури, издадени от "Колбет 2016" ЕООД, "Кристъл Вижън Проджект" ЕООД, "Евротранс Лоджистик" ЕООД и "МС Мол" ЕООД поради неустановеност на реалното изпълнение на обективираните в тях доставки. Наред с горното, на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС ревизиращите са отказали признаване на право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 01, 02, 03, 04, 05, 07, 08, 09, 10, 11. 2017 г. и м. 02. 2018 г. по фактури, издадени от "Алианц Лизинг България" АД във връзка с договор за лизинг на автомобил Джип Гранд Чероке 3. 0 и са начислили следващите се лихви за забава. Те са отрекли претендираното от ревизираното дружество право поради липсата на представени документи, доказващи използването на автомобила за извършването на стопанска дейност и облагаеми доставки. Приели са, че е налице ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, независимо, че са изпълнени условията по чл. 69 и чл. 74 ЗДДС. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, основното и допълнително заключение по която са частично кредитирани от съда. Експертът е изследвал счетоводното отразяване на спорните фактури и е систематизирал в табличен вид представените относими доказателства към всека една от тях.. Като свидетели са разпитани И. А., И. И. и Н. Н., в качеството им на лица, имащи непосредствени впечатления при извършването на търговската дейност на ревизираното дружество и доставчика "Евротранс Лоджистик" ЕООД. Решаващият състав е преценил, че показанията им са твърде общи и поради това са неотносими към спора. След анализ на събраните доказателства АССО е приел, че процесните фактури не конкретизират предмета на спорните доставки, с оглед на което не съдържат изискуемите реквизити по чл. 114, ал. 1 ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО. Счел е, че са налице разминавания между описанието на стоките по фактурите, приемо - предавателните протоколи към тях и протоколите за извършен ремонт. Поради това не е кредитирал представените към фактурите съпътстващи доказателства, наред със събраните товарителници за транспортирането на стоките. Досежно спорната доставка на услуга по фактура № 1634/29.06.2017 г., издадена от "Евротранс Лоджистик" ЕООД, решаващият състав е подчертал неустановеността на материалната и персонална обезпеченост на доставчика за осъществяването й. Спрямо фактурите, издадени от "МС Мол" ООД, съдът е възприел изложените от органите по приходите съображения, че посоченото като издател и като МОЛ лице е починало към м. февруари 2017 г., респективно - не е имало субект с представителна власт, който да управлява и представлява дружеството. За фактурите, издадени от "Колмет 2016" ЕООД, решаващият състав е съобразил, че представените към тях приемо - предавателни протоколи и описи не сочат служителите, които са се подписали за "предал" и " приел", както и датата, на която това е сторено. Предвид констатираните непълноти и посочените несъответствия, както и заключението, че фактурите не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, съдът е приел, че спорните доставки не са реално извършени и законосъобразно с РА на задълженото лице е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Относно непризнатото данъчно предимство по фактурите, издадени от "Алианц Лизинг България" АД във връзка с договор за лизинг на автомобил Джип Гранд Чероке 3. 0 решаващият състав е приел, че представеният договор за наем на МПС от 23.01.2015 г. с "Мебекс" ЕООД, както и фактури към същото, издадени от ревизираното дружество, хронологични регистри и установеното заприхождаване от ревизирания на автомобила като ДМА в счетоводна сметка 205 "Транспортни средства" сочат, че той е използван единствено за отдаване под наем. Тъй като възмездното предоставяне на вещта за ползване представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, то решаващият състав е счел, че е налице изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, изключващо органичението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Въз основа на тези съображения е достигнал до извода, че в тази му част оспореният РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП"- София: Неоснователни са доводите на касатора, че събраните по делото доказателства не установяват използването на процесния автомобил за икономическата дейност на дружеството. Само по себе си обстоятелството, че договорът за наем на МПС е представен за пръв път пред вещото лице по проведената ССчЕ, не дерогира неговата доказателствена стойност, тъй като верността му са подкрепя от останалите относими доказателства. Те сочат, че автомобилът е заприходен като ДМА в счетоводна материална сметка 205 и е отреден за професионални цели. След като ревизираният е включил изцяло автомобила като стопански актив, а не само с частта, използвана за професионални цели /вж. т. т. 53 и 54 от решението на СЕС по дело С-118/11/, то дължимият при придобиването на този актив ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане. Друг извод не следва от цитираната от касатора Справка № 2 за наличните моторни превозни средства към 25.01.2016 г., тъй като собствеността върху спорния автомобил, предмет на договора за лизинг, все още не е придобита от ревизираното дружество, а ползването му е предоставено възмездно на друг правен субект. Релевантно е, че основната дейност на ревизираното дружество е транспортни услуги и е доказано използването на автомобила за икономическата дейност на лицето. От това следва, че е налице изключението по чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗДДС, което дерогира ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. / в този смисъл и Решение № 3422 от 05.03.2020 г. по адм. дело № 12132/2019 г. по описа на ВАС, Първо отделение относно същото задължено лице, същия лизингов договор и същия автомобил, но за друг данъчен период. / Като е достигнал до идентичен краен правен извод и е отменил РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил правилно в тази му част решение, което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на "Н. В. " ООД: Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е осъществил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал необосновани фактически и правни изводи. В своята практика СЕС многократно е посочвал, че нередности при доставчиците не могат да се противопоставят на получателя, нито да са самостоятелно основание за отказ на претендираното от ревизирания данъчно предимство. Наред с това, той не е отричал необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките, а последователно е уточнявал, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на осъществена доставка било то на стока или на услуга. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Трайно е разбирането на СЕС, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11. В Решението от 15 Септември 2016 г. по дело С-516/14 на СЕС /т. 41 и сл. / СЕС дефинира отново формалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, като сочи, че "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W №siewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp, C-277/14). Подчертава, че принципът на неутралитет на ДДС налага да се допусне приспадането дори и при неизпълнението на някои от формалните изисквания, стига да са изпълнени материалноправните предпоставки, но когато данъчната администрация безспорно разполага с цялата необходима й информация за да установи последните. Подчертано е, че "Данъчната администрация не може да откаже правото на приспадане на ДДС просто със съображението, че дадена фактура не отговаря на изискванията по член 226, точки 6 и 7 от Директива 2006/112, ако тя разполага с всички данни, за да провери дали материалноправните предпоставки, свързани с това право, са изпълнени" и "не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. Това следва и от член 219 от Директива 2006/112, съгласно който всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура". Именно тази допълнителна информация, съдържаща се в представените към фактурите описи, приемо - предавателни протоколи и товарителници, не е съобразена от първоинстанционния съд, независимо, че е систематизирана от вещото лице по приетата ССчЕ и изяснява еднозначно предмета и механизма на част от спорните доставки. В резултат на този пропуск първоинстанционният съд е достигнал до необоснования извод, че спорните фактури не отговорят на изискванията по чл. 114, ал. 1 ЗДДС и чл. 226, т. 6 и т. 7 от Директива 2006/112, респективно, че не са налице формалните предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Изискуемите материалноправни предпоставки за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит за пореден път са посочени от СЕС в Решението от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13. С него се разяснява, че "от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице. " В тази връзка е необходимо да се посочи, че спецификата на икономическата дейност предполага, че документите, които се съставят в отношенията между търговци, в преобладаващата си част са частни свидетелстващи или диспозитивни. Същите не се ползват с материална доказателствена сила досежно своето съдържание, с оглед на което преценката на тяхната вярност следва да се осъществи от съда въз основа на съвкупния анализ на всички относими доказателства. В този аспект и в съответствие с тълкувателно приложимата практика на СЕС първоинстанционният съд правилно е приел, че действителното извършване на доставките подлежи на доказване и преценка от националния съдия съобразно съответните процесуални и материално правни норми. Това е изрично подчертано в т. 31 от тълкувателно приложимото Решението по дело С-285/11 г. В точка 37 от Решението по дело С-78/12 СЕС сочи, че лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като в тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. Същевременно, съставянето на документи /фактури/, които не отразяват реални стопански операции, е указание за участие на самото ревизирано лице в данъчни измами или злоупотреба с право по смисъла на цитираната практика на СЕС. С оглед необходимостта да се изследват фактите и обстоятелствата, релевантни за настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС, първоинстанционният съд необосновано не е кредитирал кореспондиращите по между си доказателства, относими към спорните фактури, заключението на вещото лице по ССчЕ и показанията на разпитаните свидетели. В своята съвкупност те изясняват механизма на част от процесните доставки, включително и предаването на правото на разпореждане със стоките като собственик от издателите на фактурите на получателя, съответно – на резултатите от извършените услуги. По аргумент от тълкувателно приложимото решение на СЕС по дело С - 324/11 неустановеността на материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците да осъществят доставките не би могла да е самостоятелно основание за отказ на претендираното данъчно предимство, с оглед на което изложените в тази връзка мотиви от АССО не обосновават извода, че изследваните стопански операции не са действително извършени. За доставките по фактурите, издадени от "Колмет 2016" ЕООД, с предмет – "гуми", "почистващи материали" и "транспортни услуги" са представени кореспондиращи по съдържание описи, приемо- предавателни протоколи и касови бележки, посочени в табличен вид от вещото лице по ССчЕ. За транспортирането на стоките са приобщени товарителници и пътни листове, сочещи, че транспортът е осъществен от получателя. Броят и марките на притежаваните от него транспортни средства, както и възможността му да осъществи транспорта не са спорни между страните, както и обстоятелството, че основната дейност на ревизирания е извършването на транспортни услуги, с оглед на което и предвид представените протоколи за изразходвани суровини/материали, протоколи за ремонт на МПС и справки за влагане на стоките и за потока на услугите първоинстанционният съд необосновано е счел за неустановено използването на процесните стоки и услуги за целите на извършваните от задълженото лице облагаеми доставки. Тяхното осъществяване е констатирано и от експерта по ССчЕ, а установеният брой на притежаваните от ревизирания моторни превозни средства опровергава извода на ревизиращите, че закупените гуми и почистващи препарати не са били необходими в реалната му икономическа дейност. Несъобразени с тълкуванията на СЕС, обективирани в решението по дело С - 438/2009 г. са доводите в РА и в решението на горестоящия орган относно дерегистрацията по ЗДДС на "Колмет 2016" ЕООД, считано от 23.11.2016 г. Спорът в главното производство, по което е отправено преюдициалното запитване по цитираното дело, се отнася до хипотеза, при която на получателя "Dan-Trak" са издадени фактури с посочване на дължимия данък от "Artem-Studio", което не е регистрирано за целите на данъка, нито е внесло ДДС. В тази връзка СЕС разяснява, че "член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго данъчнозадължено лице, което не е регистрирано за целите на този данък, когато фактурите за тези доставки съдържат цялата изискуема информация по посочения член 22, параграф 3, буква б), и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на издателя на фактурите и на естеството на предоставените услуги. Всъщност, след като разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчнозадълженото лице като получател по търговските сделки е платец на данъка върху добавената стойност, компетентната данъчна администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне данъка по получени доставки, които могат да осуетят упражняването на това право. В този смисъл евентуалното неизпълнение от страна на доставчик на услуги на задължението по член 22, параграф 1 от Шеста директива не следва да поставя под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите съгласно член 17, параграф 2 от тази директива. Член 17, параграф 6 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, изменена с Директива 2006/18, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен от данъчнозадължено лице на друго данъчнозадължено лице, доставчик на услуги, когато последното не е регистрирано за целите на този данък. " Изложените мотиви еднозначно сочат, че липсата на регистрация на доставчика по ЗДДС не може да е самостоятелно основание за отказ на претендираното от получателя данъчно предимство, без да са налице обективни данни, че доставките са белязани с измама, за която ревизираният е знаел или е бил длъжен да знае. В случая, издадените след евентуалната дерегистрацията на доставчика фактури съдържат цялата изискуема информация за цената на доставката и за дължимия данък, както и относно идентификацията на издателя им и естеството на доставените стоки, с оглед на което и предвид регулярните търговски отношения между двете дружества преди 23.11.2016 г. не може да се приеме, че получателят е знаел за дерегистрацията, както и, че правото му на приспадане следва да се изключи на това основание. Противно на приетото от първоинстанционния съд, липсата на препратка във фактурите към съставените описи, спецификации и приемо- предавателни протоколи не опровергава тяхната вярност, а преценката й е обусловена от взаимната подкрепа на съпътстващите доставките доказателства. Посочването на имената на служителите, подписали се от името на доставчика и получателя, също е ирелевантно с оглед разпоредбата на чл. 301 ТЗ и липсата на противопоставяне от търговците на евентуално извършените от тяхно име без представителна власт действия. Според допълнителното заключение на вещото лице по ССчЕ, "Колмет 2016" ЕООД не само, че не се е противопоставило, но и е отразило в счетоводството си процесните фактури, а предаването на стоките по тях и транспортирането им е подкрепено от издадените товарителници, пътни листове и от показанията на разпитаните свидетели. Индиция за реалното им извършване е и установеното плащане по фактурите съгласно издадените касови бонове, конкретизирани от експерта в табличен вид. Налице са доказателства за предаване на правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика на получателя и съответно на резултата от извършените услуги, с оглед на което следва да се приеме, че спорните доставки са реално осъществени. При липсата на обективни данни, сочещи, че доставките са белязани с измама или злоупотреба, за която получателят е знаел или е бил длъжен да знае, правомерността на направения отказ за признаване на претендираното от ревизирания данъчно предимство е изключена. Гореизложеното не е важимо за доставката по фактура № 290/24.09.2016 г., издадена от "Колмет 2016" ЕООД, за която липсват съпътстващи доказателства. Неустановени са останали видът на фактурираната услуга, извършването й и предаването на резултата от нея от доставчика на получателя, поради което не е доказано реалното й осъществяване. След като липсва данъчно събитие, то данъкът по ЗДДС не е изискуем и по аргумент от чл. 68, ал. 2 ЗДДС не е възникнало правото на приспадане. Като не са признали същото в размер на 1 664 лв., ведно със следващите се лихви за забава, органите по приходите са издали законосъобразен в тази му част РА, жалбата срещу която правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд. Относно фактурата, издадена от "Евространс Лоджистик" ЕООД, с предмет транспортни услуги съгласно договор, необосновано съдът е игнорирал представените международни товарителници за извършен превоз на стоки, пътни листове и договор за сътрудничество и съвместна дейност от 02.01.2017 г., установяващи възникналото облигационно правоотношение между страните и изпълнение на поетото по него задължение от доставчика. По аргумент от решението на СЕС по дело С- 324/11 неустановеността на кадровата и техническа обезпеченост на доставчика да извърши транспортни услуги не може да е самостоятелно основание за отказ на претендираното данъчно предимство, поради което развитите в тази връзка от решаващия състав доводи са неотносими, а и не се подкрепят от показанията на свидетеля И. И. – едноличен собственик на капитала и управител на дружеството- доставчик. Същият е разяснил, че дружеството е разполагало с 13 товарни автомобили и е изпълнявало транспортни услуги, които ревизираният не е можел да изпълни поради заетост. Установено е и плащане по фактурата по банков път, което е допълнителна индиция, че спорната доставка е реално извършена. Липсват обективни данни стопанската операция да е белязана с измама или злоупотреба, за която ревизираният да е знаел или е бил длъжен да знае, с оглед на което и при наличието на формалните и материално правни предпоставки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит незаконосъобразно с РА е отказано признаването му. Относно фактурите, издадени от "МС Мол" ЕООД, с предмет резервни части, първоинстанционният съд безкритично е възприел твърдението на приходните органи, преповторено и в решението на горестоящия орган, че към д. п. м. 02. 2017 г. едноличният собственик на капитала и представляващ дружеството – доставчик е починал. Доказателства, удостоверяващи този факт липсват по делото, а фактическите констатации в РА, издаден в ревизия по общия ред, не се ползват с презумптивна вярност. Независимо, че ревизиращите са се позовали на справка в ЕСГРАОН, то разпечатка от тази система не е приложена по преписката, нито е представено цитираното решение на ВрОС за прекратяване на дружеството. В тази връзка решаващият състав е следвало да съобрази, че приходните органи не са длъжностни лица по гражданското състояние на лицата в съответната община или кметство по смисъла на чл. 35 ЗГрР и не е в кръга на службата им да констатират с обвързваща доказателствена сила събитията, обуславящи съставянето на актове по чл. 34, ал. 1 ЗГрР. Поради това съдът е следвало да приложи правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса и да приеме неустановения факт за неосъществен. След като не е доказана смъртта на управляващия дружеството и не е оспорена автентичността на положения за доставчика подпис по реда на чл. 193 ГПК, то по аргумент от чл. 180 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК следва, че фактурите и приложените съпътстващи частни документи са подписани от техните издатели и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Към фактурите са представени кореспондиращи по съдържание и дата приемо- предавателни протоколи, касови бележки за плащане, пътни листове и протоколи за извършване на ремонт на МПС с резервни части, обобщени в табличен вид от вещото лице по ССчЕ, които в своята съвкупност мотивират с необходимата степен на убедителност извода, че спорните доставки са реално извършени. Липсват доказателства, сочещи към обективни данни за недобросъвестност на получателя по доставките, поради което следва се приеме, че с РА незаконосъобразно му е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. За доставките по фактури № 18/09.10.2017 г., № 20/23.10.2017 г. и № 41/30.11.2017 г., издадени от "Кристал Вижън Проджект" ЕООД, са представени приемо – предавателни протоколи, установяващи предаването на правото на разпореждане като собственик със стоките от доставчика на получателя. Събрани са и кореспондиращи товарителници и пътни листове за транспортирането им със собствен транспорт от ревизираното дружество, както и протоколи за извършване на ремонт на МПС във връзка с последващата им реализация. Налице са и касови бележки за осъществено плащане по доставките, което допълнително подкрепя извода за тяхното реално извършване. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено. Обратен извод следва относно доставките по издадените от "Кристал Вижън Проджект" ЕООД по фактури с № 19/13.11.2017, № 39/30.11.2017 и № 40/30.11.2017 г. При липсата на представени приемо - предавателни протоколи за предаване на стоките на получателя, респективно на резултата от услугите, както и на товарителница за фактурираните резервни части правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено наличието на данъчни събития, изискуемост на данъка и възникване на правото на данъчен кредит. Плащането по фактурите не е част от материалноправните предпоставки, обуславящи възникването на претендираното данъчно предимство, с оглед на което законосъобразно с РА е отказано признаване на право на приспадане по тези фактури в общ размер на 3 859, 80 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 453, 62 лв. Гореизложеното сочи, че обжалваното решение е правилно в частта, с която е отменен оспорения РА и в частта, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното дружество относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5 523, 80 лв. по фактура № 290/24.09.2016 г., издадена от "Колмет 2016" ЕООД и фактури № 19/13.11.2017, № 39/30.11.2017 и № 40/30.11.2017 г., издадени от "Кристал Вижън Проджект" ЕООД, ведно със следващите се лихви за забава. В останалата му част обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени и вместо него се постанови друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което оспореният РА в тази му част бъде отменен. При този изход на спора и направеното искане в полза на "Н. В. " ООД следва да бъдат присъдени осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски, възлизащи общо на сумата от 12 593, 41 лв. Следва да се посочи, че този размер е определен при материален интерес, в който не е включена сумата и лихвите за забава по отменената с първоинстанционното решение част от обжалвания РА. Спрямо нея АССО е приел, че е приложима нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК и е възложил разноските изцяло в тежест на ревизираното дружество. Същото не е поискало в законоустановения срок изменение на решението в тази му част, поради което предвиденият процесуален ред за това е останал неизчерпан, а настоящият касационен състав по аргумент от чл. 248 ГПК не е родово компетентен да стори това. В рамките на първоинстанционното и касационното производство от Директора на Дирекция "ОДОП" не е направено искане за присъждане на разноски, а процесуалният представител на "Н. В. " ООД не е заявил, че претендират присъждане им и качеството си на ответник по съответната касационна жалба, поради което горепосочената сума отново не е включена в размера на материалния интерес, съобразно който са определени дължимите на дружеството разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение