Решение № 476 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1374/2012 г.

Решение № 476 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1374/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитник.

Частните обвинители чрез повереника си, са на становище жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна, тъй като при новото разглеждане на делото е назначена повторна авто-техническа експертиза. Механизмът на настъпилото пътно транспортно произшествие е изяснен. Виновното нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП пряко и причинно е обусловило и настъпилия резултат. Съдът е отчел и допуснатото нарушение от пострадалото лице.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 1.06.2012 г., постановено по внохд. № 80/2012 г. на Апелативен съд гр. София е изменена присъда по нохд. № 392/2010 г. на Окръжен съд гр. Враца, като са увеличени наказанията на подсъдимия П. Миленов П. лишаване от свобода на две години и наказанието лишаване от право да управлява МПС на две години, в останалата й част с която подсъдимия е признат за виновен в това, че на 11.12.2009 г. в [населено място] при управление на лек автомобил, в нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. П. престъпление по чл. 343, ал. 1 б. "в" НК, с наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК присъдата е потвърдена.

ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия П. П.:

Доводите с които се иска отмяна на атакуваното решение са:

• въззивния съд не е съобразил и съответно не е изпълнил указанията съдържащи се в Р 520/24.01.2012 г. на ВКС. Във връзка с това в решението на въззивния съд не са преодолени, а напротив пресъздадени са пороците на отмененото решение на Апелативния съд гр. София и те са в две насоки, не е установено по категоричен начин, че намерените на местопроизшествието спирачни следи са от автомобила, управляван от подсъдимия и дали същият автомобил е оборудван с ABS система.

• неубедителен и неиздържан анализ на съвкупния доказателствен материал, довел до непълнота и противоречие в мотивите

• без да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението на режима на скоростта допуснато от подсъдимия и последвалото произшествие, неправилно е прието, че той е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1 НК.

Доводите са неоснователни и не намират основание в проверявания съдебен акт.

В отменителното решение е прието, че са допуснати нарушения при оценка на доказателствата по две обстоятелства от съществено значение за решаване на делото, а именно - спирачните следи оставени /или не/ от лекия автомобил управляван от подсъдимия и наличието или не на ABS система. Прието е също, че не е съобразено обстоятелството за попътно движение на автомобила управляван от пострадалия и промяна посоката му на движение от дясна лента и от там установяване на скоростта на движение, траекторията на движение и момента, в който този автомобил /на пострадалия/ се е превърнал в опасност за движението на автомобила управляван от подсъдимия.

В изпълнение указанията в цитираното по горе решение на Върховният касационен съд, въззивния съд е назначил тройна съдебно техническа експертиза. В съдебно заседание на 9.04.2012 г., след като е представено предварително и след изслушване на вещите лица, заключението на експертизата е прието, без оспорване от страните по делото, като съдът е приел /по повод искане за назначаване на повторна експертиза/, че "заключението е аргументирано, в пълнота и цялост е дало отговор на всички поставени въпроси, което в комплекс с поясненията, дадени в съдебно заседание дава пълен и цялостен отговор на всички релевантни за решаване на делото въпроси ".

По първия въпрос заключението на експертите е - "подробно описаните от дежурния разследващ полицай спирачни следи, определени в огледния протокол като дясна и лява /съответно под № № 4 и 5/ съответстват и могат да бъдат оставени от аварийно спиране на лек автомобил Ф. П. с дк № Вр хх хх ВВ /управляван от подсъдимия П. П./. В тази връзка и констатацията в протокол за оглед на л. 6 от досъдебното производство - "дясна спирачна следа започва на 24,9 м от ориентира и на 3,3 м в дясно от двойната непрекъсната линия и завършва до задно дясно колело на лекия автомобил № 2 /л. а. с дк № Вр 91 42 ВВ/".

По втория въпрос - "напълно възможно е лекия автомобил управляван от подсъдимия да е бил оборудван с ABS спирачна система. Това не означава, че този автомобил не може да остави спирачни следи".

В отговорите на трета и пета задача са изяснени - разположението на автомобилите участвали в пътно транспортно произшествие към момента на удара и механизма на ПТП.

На четвърти въпрос - "скоростта на движение на лекия автомобил Фолксваген Пасат е 84 км./ч непосредствено преди началото на оставените спирачни следи и не е по ниска от посочената. Опасната зона за спиране на автомобила е 73 м при скорост 84 км./ч, при 50 км./ч - 34 м и при 40 км./ч 25 м".

Анализирайки подробно посоченото заключение, както и останалите доказателства по делото, правилно въззивния съд е приел, че механизма на настъпилото ПТП е установен и че при "конкретната му скорост на движение - 84 км./ч вместо разрешените 40 км./м" подсъдимият не е могъл да спре на място, преди мястото на което се е намирал лекият автомобил, управляван от пострадалия. Причинна връзка на допуснатото от подсъдимия нарушение и настъпилия вредоносен резултат е налице, както правилно са приели и инстанционните съдилища, налице е и съществен принос от страна на пострадалия водач.

При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.

По отношение на наказанието липсват съображения на защитата, поради което и не се обсъжда.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а подадената касационна жалба неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,