Решение № 11061 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6739/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. С., гражданин на Иран, чрез адвокат М. Недков, против решение 1660/15.01.2025 г, постановено по адм. дело 5863/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването против Решение 6299/27.05.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че неправилно съдът е определил каква е в момента обстановката в Иран, защото не е използвана актуална и вярна информация. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяната на обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юрисконсулт М. Кръстева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Х. С., гражданин на Иран, против Решение 6299/27.05.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна по делото е установено, че Х. С. е гражданин на Иран, [заличен текст] по етническа принадлежност, вероизповедание [заличен текст], семейно положение - женен. Чужденецът напуснал Иран нелегално в посока Турция, където останал месец и половина, след което влязъл в България отново нелегално. На първоначално определената дата Х. С. не се явил на интервюто, в следствие на което е установено, че е напуснал самоволно центъра за настаняване, поради и което производството по предоставяне на международна закрила е прекратено. След извършен трансфер от Германия, Х. С. е върнат в България, вследствие на което подал нова молба за закрила и с него е проведено интервю на 19.04.2024 г., отразено в Протокол УП-11700/19.04.2024 г. Посочил е, че по съвет на семейството си решил да замине за Германия, където имал роднини. Мотивирал молбата си за закрила с това, че в Иран бил задържан два пъти заради участие в протести, през 2019 г. и 2020 г., като през 2022 г., когато в Иран избухват протести във връзка със смъртта на Махса Амини, той и негови приятели чрез интернет договаряли място и час на протестите. Посочил е, че след един от протестите негов приятел бил задържан от полицията, а той се притеснил, тъй като полицията можела да намери неговия телефонен номер. След тази случка напуснал дома си и в продължение на един месец изчаквал да види какво ще се случи с приятеля му. Твърди, че бил търсен в дома му от служители на реда и след като не го намерили, задържали съпругата му и отправили заплахи към семейството му, че ако не го предадат, нищо добро не ги чакало. Посочил още, че напуснал Иран с фалшив паспорт в посока Турция. По време на интервюто Х. С. посочил още, че не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност или заради изповяданата от него религия, не е имал и проблеми с властите в Иран, не му е оказвано насилие, не е преследван, заплашван, арестуван или осъждан. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка в Иран, като също така по делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденеца. С оспореното в съдебното производство Решение 6299/27.05.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на Х. С., гражданин на Иран, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателства като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Иран, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. Прието е, че изложените от Х. С. причини за напускане на страната му на произход, не са правно значими за търсения вид защита, защото не се доказва спрямо него да е осъществено преследване. Той не е имал лични заплахи или религиозни проблеми в страната си на произход от страна на групировка или други субекти. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 6299/27.05.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от жалбоподателя касационни отменителни основания. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, Х. С. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът заявил, че напуснал Иран заради участието му в протести срещу правителството. Правилно административният съд е счел тези твърдения за недоказани. Както е посочено и в оспореният административен акт, след задържането на Х. С. спрямо него не е повдигнато обвинение, а в изминалата близо една година той е живеел в страната си необезпокоявано. Не е без значение и фактът, че чужденецът самоволно е напуснал настанителния център, като целта му е била Германия, за което всъщност той е споделил още по време на интервюто, както и че там има роднини. Следователно, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация, както и е приел в заключение административният съд. Правилно АССГ приел, че така представената бежанска история на Х. С. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни са и възраженията на Х. С., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази му част. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Иран, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Х. С. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не се установява да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че с оглед приложените справки за ситуацията в Иран е видно, че в страната няма въоръжен конфликт, поради което стандартите във вр. с чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт. Липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в конкретния случай се установява включително от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. МД-02-509/25.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Ислямска Република Иран. Според информацията в справката иранските власти не обръщат особено внимание на неуспели да получат убежище зад граница лица, при евентуално завръщане на последните в Иран. Иранците напускат страната в голям брой след революцията през 1979 година и властите приемат, че мнозина ще се стремят да живеят и работят в чужбина по икономически причини. Посочено е още, че отношението към лицата които се връщат, включително лицата които не са успели да получат убежище зад граница, зависи от профила на завърналите се лица преди да напуснат Иран и техните действия при връщането им. Най- голямото предизвикателство, пред което са изправени неуспелите кандидати за закрила при завръщането им, е икономическата реинтеграция и намирането на съдържателна работа в смисъл на трудова заетост. С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт по смисъла на тълкуванието, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС. Следва да се посочи и решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото е доказана и липсата на основанията за прилагане на принципа non refoulment (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В настоящия случай са изложени констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 ЗУБ. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 6299/27.05.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,