Решение № 376 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14015/2017 г.

Решение № 376 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14015/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат С. Евтимов, пълномощник на "МОНИ 2014" ЕООД против решение № 1801 от 3.11.2017 г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 2469/2017 г. С него се отхвърля жалба на "МОНИ 2014" [населено място], против ревизионен акт № Р-02000217000604-091-001/19.06.2017 г. издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 204/17.08.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Нарушението на процесуалния закон не е касационно основание освен в хипотезата на съществено нарушение на съдопроизводствените правила каквото фактическо и правно основание жалбата не съдържа. Ответникът, директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Бургас не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от В. Георгиева, в качеството й на управител на МОНИ 2014 ЕООД [населено място] срещу ревизионен акт № Р-02000217000604-091-001 от 19.06.2017 г. издаден от В. Радева и В. Атанасова, органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 204 от 17-08. 2017 г. на директора на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП. С него в тежест на търговското дружество МОНИ 2014 ЕООД са установени допълнителни задължения за вноски за ДОО в размер 5817. 60 лева, за ЗО в размер на 2629. 44 лева и за ДЗПО в размер на 1643. 40 лева, всички за периода 1.01.2014 г. - 31.12.2016 г. определени на основание чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 3 от КСО и лихвите. При извършване на ревизията е установено, че дружеството е извършвало дейност по застрахователно посредничество и търговия със семена и препарати за селското стопанство. Установено е в ревизионното производство, че с договор за възлагане на управлението от 12.12.2013 г. управлението на дружеството е възложено на едноличния собственик В. Георгиева за което не получава възнаграждение. Установено е, че за целия ревизиран период 19.12.2913 г. - 1.06.2016 г. в дружеството няма наети лица по трудови или граждански правоотношения, като единствено осигурено лице е едноличния собственик на капитала в качеството й на самоосигуряващо се лице. При ревизията е установено от пълномощно от 27.12.2013 г., че управителят на дружеството е упълномощила съпруга си П. Георгиев да представлява МОНИ 2014 ЕООД, като видно от съдържанието му го е упълномощила да представлява дружеството пред държавни и общински органи - НАП, НОИ, Митници, БАБХ, МВР, прокуратура, ДНСК и др., и банкови институции, доставчици и клиенти, с право да подписва, получава и подава съответните документи, Освен представителни функции, пълномощното дава право да извършва и сделки по управление на дружеството от името и за сметка на управителя и да извършва всякакви разпоредителни действия с имуществото на МОНИ 2014 ЕООД. При наличие на това пълномощие органът по приходите е установил, че пълномощникът редовно и по занятие е изпълнявал функциите, които му предоставя пълномощното, упражнявал е активна трудова дейност чрез обектите на търговеца от негово име и за негова сметка като подписвал фактури и подписвал договори, правил е преводи по сметката на търговеца, изпълнявал е командировъчни заповеди. При констатациите в ревизионното производство е изведен фактически и правен извод, че П. Георгиев е придобил качество на търговски пълномощник по смисъла на чл. 26-29 ТЗ, поради което дружеството е следвало да сключи трудов договор за търговски пълномощник за която длъжност е определен код 24215029 по НКПД-2011 и на чл. 6, ал. 3 КСО от дружеството се дължат вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО в размерите определени с ревизионния акт. Съдът е възприел изцяло изводите на административния орган и отхвърлил жалбата, като е приел, че пълномощникът П. Георгиев е осигурено лице по чл. 4 КСО и за него се дължат вноските, начислени с ревизионния акт. Решението е неправилно. Безспорно е по делото, че управителят на МОНИ 2014 ЕООД е упълномощил П. Георгиев с широк кръг от правомощия, изпълнявани от упълномощения без да е уговорено възнаграждение. Тази дейност на пълномощника, включително и в хипотезата на чл. 26-29 ТЗ за да е трудова съгласно разпоредбите на КТ следва да е подчинена на разпоредбите на чл. 61 и сл. КТ като за това следва да се сключи трудов договор и да е започнало неговото изпълнение. Тази дейност, извършвана без трудов договор от пълномощника, ако изпълнява изискванията на съдържанието на трудово правоотношение е в компетентността на контролните органи на инспекцията по труда, съгласно разпоредбите на чл. 405а КТ. Те са единствените компетентни органи да установят, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 61, ал. 2 КТ и да обявят съществуването на трудово правоотношение с постановление. Други органи, контролни органи, включително такива на НАП, нямат компетентност да установяват съществуването на трудово правоотношение, още по малко имат компетентност да свързват тези констатации с последици за осигуряване. Дължимостта на вноските за ДОО, ЗО и ДЗПО следва от качеството на осигурените лица, а такива лица са само тези в кръга на хипотезата на чл. 4 КСО. Видно от разпоредбите на чл. 4 КСО в тях не са посочени като такива лица, действащи по пълномощие от името и за сметка на управителя на търговско дружество по силата на пълномощно по ЗЗД. Дори дейността да се квалифицира като на търговски пълномощник по чл. 26-29 ТЗ тези лица не са посочени като осигурени лица само на това основание, ако не работят и по трудово правоотношение. Или, изводите на административния орган и на съда, че задължението за осигуряване следва от квалификацията на дейността като трудова, или от качеството на пълномощника са в разрез с доказателствата по делото и материалния закон. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и тъй като не се налага събирането на доказателства на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което обжалвания ревизионен акт бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на делото се дължат разноски на касатора в общ размер на 275 лева за двете инстанции. Воден от горното, Върховен административен съд шесто отделение