Решение № 15397 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9508/2018 г.

Решение № 15397 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9508/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Луксдоор" ЕООД, представлявано от управителя И. П., подадена чрез адв. Ангелова, против решение № 3175/14.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2573/2018 г. по описа на Административния съд – С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0322724/20.02.2018 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП- С., с която на дружеството е наложена ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" – запечатване на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и на процесната заповед. Претендира разноски по делото. Подадена е и частна жалба от "Луксдоор" ЕООД против определение № 4135/03.07.2018 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение в частта на разноските на решение № 3175/14.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2573/2018 г. по описа на Административния съд – С. град. М. за отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъдените в полза на НАП разноски от 500 лв. на 100 лв. Ответникът по касационната и по частната жалби - директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – С. изразява становище за неоснователност на жалбите. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Частната жалба е основателна. С обжалваното решение на Административния съд – С. град е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0322724/20.02.2018 г., издадена от директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП- С., с която на основание чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС е запечатан търговски обект – магазин, находящ се в гр. С., ул. "Пловдивско поле" № 19 и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни. За да постанови този резултат, административният съд е приел, от съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, следното: на 15.02.2018 г. е била извършена проверка на посочения търговски обект, като при проверката е установено, че при извършена покупка на 3 броя врати на обща договорена стойност 480 лв. е било направено плащане от страна на клиент на 28.09.2017 г. Плащането в брой е било прието за сметка на "Луксдоор" ЕООД, за което не е бил издаден фискален бон от наличното и функциониращо в обекта фискално устройство. Установено е, че за извършената доставка и извършените плащания по нея от страна на търговското дружество е бил издаден приемо-предавателен протокол от 28.09.2017 г., като в същия е отразена цялата сума по доставката и монтажа на вратите в размер на 480 лв., отразена е авансово платената сума в размер на 150+ЗЗ лв. и 0. 00 лв. за получаване. При проверката на 15.02.2018 г. от фискалното устройство са били отпечатани за дата 28.09.2017 г. дневен финансов отчет Z № "0566" от 28.09.2017 г. с общ отчетен оборот в размер на 1404 лв. от 1 брой клиент и дневен финансов отчет "Z" № 0567 от 28.09.2017 г. с общ отчетен оборот 0. 00 лв., от който е установено, че посочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон на 28.09.2017 г., нито за пълната стойност на покупката, нито за авансовото плащане, нито за окончателното плащане. За резултатите от проверката е бил съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0322724/15.02.2018 г. Съдът е обсъдил направеното от жалбоподателя оспорване на посочения протокол и искането същият да не се приеме като доказателство по делото поради обстоятелството на заличаване в същия на данните на лицето, извършило покупката. Съдът е приел, че обстоятелството дали протоколът е подписан от лицето – получател на стоката е неотносимо към правния спор, доколкото принудителната административна мярка е наложена за извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и за налагането й има значение единствено обстоятелството дали е било извършено нарушението или не. Съдът е посочил, че извършеното нарушение е установено от представения протокол, съставен на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК, който като официален документ се ползва с обвързваща доказателствена сила, като от страна на жалбоподателя не са представени доказателства относно издаването на фискален бон. Според съда на административния орган не е предоставена възможността да преценява определени обстоятелства, при които да наложи мярката или пък други обстоятелства, при наличието на които да не я наложи, а единствената преценка, която притежава административният орган е тази по отношение на срока на принудителната административна мярка, която преценка е била направена от този орган с оглед на вида на извършеното нарушение, както и с обстоятелството, че нарушението е било извършено за първи път. Съдът е приел, че принудителната административна мярка е наложена с цел предотвратяване от страна на търговското дружество на последващи нарушения, обстоятелство, което напълно съответства на нормата на чл. 22 от ЗАНН. Решението е правилно. Видно от данните по делото, на 15.02.2018 г. е извършена проверка на търговския обект, като при проверката е установено, че при извършена покупка на 3 броя врати на обща договорена стойност 480 лв. е направено плащане от страна на клиент на 28.09.2017 г. Плащането в брой е било прието за сметка на "Луксдоор" ЕООД, за което не е издаден фискален бон от наличното и функциониращо в обекта фискално устройство. За извършената доставка и извършените плащания по нея от страна на дружество е бил издаден приемо-предавателен протокол от 28.09.2017 г., като върху същия е отразена цялата сума по доставката и монтажа на вратите в размер на 480 лв., отразена е авансово платената сума в размер на 150+ЗЗ лв. и 0. 00 лв. за получаване. При проверката на 15.02.2018 г. от фискалното устройство са отпечатани за дата 28.09.2017 г. - Дневен финансов отчет Z № "0566" от 28.09.2017 г. с общ отчетен оборот в размер на 1404 лв. от 1 брой клиент и Дневен финансов отчет "Z" № 0567 от 28.09.2017 г. с общ отчетен оборот 0. 00 лв., от които се установява, че посочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон на 28.09.2017 г., нито за пълната стойност на покупката, нито за авансовото плащане, нито за окончателното плащане. Следователно в хода на проверката е установено неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, което покрива хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Луксдоор" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. За констатираното нарушение на реда за издаване на документ за продажбата, чл. 186 ЗДДС предвижда освен налагане на имуществена санкция или глоба, и налагането на принудителна административна мярка "запечатване на обекта за срок до един месец". Този вид нарушения на обществения ред се характеризират със значителна обществена опасност, тъй като нарушават установения правов ред за отчитане на извършените продажби, водещо до избягване от заплащане на данъци. Именно поради тази значимост законодателят е предвидил при констатиране на такова нарушение, освен издаване на наказателно постановление, така също и налагане на принудителна мярка чрез запечатване на търговския обект. В тази насока с оглед на данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че органът по приходите е обосновал срока за налагане на принудителната административна мярка. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – С. - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдени в касационната жалба на "Луксдоор" ЕООД и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП – гр. С. сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По частна жалба на "Луксдоор" ЕООД против определение № 4135/03.07.2018 г., постановено по същото дело, настоящият състав намира същата за основателна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на "Луксдоор" ЕООД за изменение в частта му по отношение на разноските на решение № 3175/14.05.2018 г., постановено по адм. д. № 2573 по описа за 2018 г. на Административен съд - С. град. С. е преценил, че искането по чл. 248 от ГПК досежно размера на присъденото с решението по същество юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Съдът е приел, че следва да бъдат съобразени мотивите, съдържащи се в решение № 10 от 29 септември 2016 г. по к. д № 3/2016 г. на Конституционния съд, в които изрично се посочва, че при правна защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направения разход, което не означава, че такъв не е бил направен, не може да бъде направен или че априори не е адекватен на минималното възнаграждение на адвокат, според скалата на Наредба № 1/09.07.2004 г. Съдът е посочил, че юрисконсултското процесуално представителство пред съд е идентично, предвид съдържанието му и осъществяването му пред съдебен орган, с адвокатското представителство по дела, което обуславя използването на сходен критерий при разпределянето на разноските на страните за адвокатско, съответно юрисконсултско процесуално представителство. С тези мотиви първоинстанционният съд е оставил искането на частния жалбоподател по чл. 248 от ГПК без уважение. Определението е неправилно. Неправилно е прието от административния съд, че направеното искане за намаляване на присъденото юрисконсултско възнаграждения е неоснователно. Размерът на разноските е следвало да бъде определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в приложимата редакция към момента на постановяване на решението (ДВ, бр. 8 от 2017 г.). Нормата предвижда в полза на юридически лица или еднолични търговци да се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. За административните дела е приложима нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като ограничението по чл. 78, ал. 8 от ГПК е размерът на юрисконсултското възнаграждение да не надхвърля предвидения в тази норма максимум от 200 лева за една инстанция. Като не е съобразил това съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което решение № 3175/14.05.2018 г., постановено по адм. д. № 2573 по описа за 2018 г. на Административен съд - С. град, в частта на разноските, бъде изменено, като "Луксдоор" ЕООД бъде осъдено да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,