Решение № 11991 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 648/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на БИЛЛА БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез адв. Димитрова, срещу решение 6463/31.10.2023 година на Административен съд София-град по адм.д. 5869/2023 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Като се позовава на чл. 68д, ал.1, предложение първо от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), твърди, че в случая не били осъществени елементите от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. Твърди, че плодовете и зеленчуците в BILLA със специалния знак BILLA Градини били с минимални или нулеви количества пестициди. Програмата насърчавала родното производство. Но целяла и да се насочи вниманието към асортименти от стоки с небългарски произход. Надписите от рекламната табела не били информация за произход на стоките, а единствено отличавали българските стоки с контрол върху пестицидите като предпочитани от потребителите, за да стимулират продажбата им. Ето защо поставянето на рекламната табела в сектора с плодове и зеленчуци, под която на 23.02.2023 година в магазин на BILLA са предлагани за продажба и стоки с небългарски произход, само формално било действие, свързано със състава на заблуждаваща търговска практика. Потребителят не можел да се заблуди, тъй като рекламните табели не били информация за произход на стоките. Целта била привличане на интереса на потребителя, но не и неговото заблуждаване. Първоинстанционният съд не отчел, че с така определената принудителна административна мярка се засягал принципа за пропорционалност, тъй като въздействието върху потребителя било незначително. Въз основа на подробни съображения в касационната жалба, прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени заповед 453 от 27.04.2023г. на председателя на Комисия за защита на потребителите (КЗП), по отношение на която се претендира, че е немотивирана и постановена при несъответствие между установена фактическа обстановка и изводите от правна страна. Претендира разноски. Ответникът, председателят на Комисия за защита на потребителите, не изразява становище. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Производството пред АССГ е образувано по жалба на БИЛЛА БЪЛГАРИЯ ЕООД срещу заповед 453 от 27.04.2023г. на председателя на Комисия за защита на потребителите. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й, и правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че по същество, спорът между страните се свежда до това налице ли е заблуждаваща нелоялна търговска практика прилагана в дейността на БИЛЛА БЪЛГАРИЯ ЕООД, предвид обстоятелството, че в магазин в секцията за продажба на плодове и зеленчуци, същите са поставени под табела с рекламни надписи Български плодове и зеленчуци, като на етикета на всеки от хранителните продукти е указана страната на произход, която не е България? Въз основа на анализ на приложимото право, АССГ е обосновал извода, че с оспорената заповед на председателя на КЗП е приложена принудителна административна мярка (ПАМ), която по своята правна същност е акт на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъде подчинен на принципа на законност, както по отношение на издаването му, така и на изпълнението му. В случая, приложената мярка според съда е от категорията на преустановителните ПАМ, и като такава има за цел да прекрати продължаването на едно неправомерно деяние, чието извършване е започнало, но не е приключило до момента на прилагане на мярката. Мярката е приложена във връзка с констатирано от контролните органи нарушение на чл. 68в, във вр. чл. 68г, ал.4, във вр. с чл. 68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП (търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща). Елементите от фактическия състав на правонарушението според АССГ са: правонарушителят да е търговец (§ 13, т.2 от ЗЗП); да е налице търговска практика (по смисъла на §13, т.23 от ЗЗП); предлаганата на потребителя информация да е невярна; да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което без нея средният потребител не би взел. Анализирайки всеки от елементите от фактическия състав на приложената разпоредба, АССГ е стигнал до извода, че: 1. Е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като дружеството предоставя невярна информация, с която заблуждава потребителите относно произхода на предлаганите за продажба стоки в нарушение на чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗП (съдебната практика по сходни, макар и неидентични спорове виж. решение 4244/28.07.2020г. по адм. дело 2370/2020г. на АССГ, потвърдено с решение 2904/04.03.2021г. по адм. дело 9126/2020г. на ВАС на РБ, решение 1045/28.08.2023г. по дам. дело 764/2023г. на АССО) 2. Приложената със заповед 453 от 27.04.2023г. на председателя на КЗП ПАМ съответства на целта на закона, формулирана в чл.68б във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 3 от ЗЗП, а именно: да осигури защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време, на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги. 3. При определянето и прилагането на преустановителната ПАМ е спазен принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, като приложената мярка е пропорционална спрямо желания резултат, а посочените в заповедта основания са относими към целите на генералната превенция. Решението е правилно по изложените в него мотиви. Страните не спорят, че жалбоподателят БИЛЛА БЪЛГАРИЯ ЕООД осъществява търговска дейност, изразяваща се в продажба на дребно с хранителни и нехранителни стоки във верига магазини Билла, разположени в цялата страна. На 23.02.2023 година в магазин 405 Билла в гр. Нова Загора с нарочно съставен протокол от същата дата е установено, че в сектор Плодове и зеленчуци е разположена табела с рекламни надпис Български плодове и зеленчуци, отгледани по специална програма за намаляване на пестицидите, BILLA градини, от българското по-хубаво няма. Под рекламната табела са разположени краставици, броколи, пиперки Калифорния, домати - червени и тиквички. В близост до всеки вид зеленчуци е поставена табелка, на която е изписана страната на произход на съответния хранителен продукт, както и друга информация. Всички тези зеленчуци са произведени в държави различни от България, а именно: Гърция, Испания (Италия), Турция. Правилен е изводът на АССГ, че чрез така осъществените факти се реализира състав на нарушение по чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗП, което определя прилагането на преустановителна принудителна административна мярка. Етикетите, които указват чуждестранния произход на зеленчуците, не променят обстоятелството, че рекламната табела с надпис български плодове и зеленчуци, поставена от жалбоподателя върху тях, представя невярна и следователно подвеждаща информация относно произхода на продаваните стоки. Правилен е изводът на АССГ, че въздействието върху потребителя е повлияно от размера на рекламната табела, която е голяма; мястото на разполагането й (над зеленчуците). Тази търговска практика може да повлияе върху вземането на търговско решение от страна на средния потребител, като икономическият му избор би могъл да бъде друг без използването й. Тя е в състояние да повлияе съществено върху поведението на средния потребител. Чрез разположението, големината и съдържанието на посочения надпис, търговецът би могъл да заблуди клиента относно произхода на стоката в насока, че същата е българска, като по този начин повлияе върху търговското му решение да закупи именно тази стока и то от този търговец. Правилен е изводът на АССГ, че Директивата за нелоялни търговски практики има за цел постигането на високо ниво на защита на потребителите чрез цялостна хармонизация на правилата относно нелоялните търговски практики (вж. по-конкретно решения Mediaprint Zeitungs- und Zeitschriftenverlag, C540/08, EU:C:2010:660, т. 27, Citroлn Belux, C265/12, EU:C:2013:498, т. 20, CHS Tour S., C435/11, EU:C:2013:574, т. 47 и Zentrale zur Bekmpfung unlauteren Wettbewerbs, C59/12, EU:C:2013:634, т. 34). Правилен е изводът на съда, че заповед 453 от 27.04.2023г. на председателя на КЗП е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Касационните възражения за формално осъществяване на състава на сочената практика без възможност за повлияване върху търговското решение, се явява неоснователно. Безспорно обстоятелството, че под табелата указваща български произход (л.37 от делото лице и гръб), са подредени само зеленчуци, които традиционно се отглеждат в България, допълнително благоприятства създаването на погрешно впечатление у потребителя относно това къде са произведени продуктите. Като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд