Решение № 10000 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1685/2012 г.

Решение № 10000 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1685/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Русе срещу решение № 66/09.12.2011 г., постановено по адм. дело № 120/2011 г., по описа на Административен съд - Русе. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му. Ответниците-Веселин Русанов Великов и Даниела Здравкова Великова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд - Русе Даниела Здравкова Великова и Веселин Русанов Великов са обжалвали заповед № РД-01/369/09.02.2011 г. на кмета на Община Русе, с която е одобрен план за регулация и застрояване и работен устройствен план на кв. 89 за урегулиран поземлен имот № VI-639, плана на гр. Русе, предвижда се запазване на съществуващите сгради паметници на културата по улично регулационните линии към улици "Александровска" и "Черно море" и частично по двете странични регулационни линии. Отбелязано е също, че във вътрешната част на УПИ VI-639 и до вътрешните му регулационни линии се допуска нова обществено обслужваща сграда на 2, 3, 4 и 5 етажа с височини Н=9,10м., Н=11, 90м., Н=14, 70м. и Н=17, 50м., подземен паркинг до уличнорегулационната линия към ул. "Черно море" и до вътрешните регулационни линии до имота с вход от рампа ситуирана в габарита на ул. "Черно море". Рампата ще обслужва и подземно ниво на театрален комплекс. В обема на застрояването се предвижда трафопост с мощност достатъчна за обслужване на имота. ПУП се приема при условията на становище с изх. № 33НН 0546/09.08.2010 г. на Министерство на културата. Съдът е приел, че в производството по издаване на административния акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в отразяване като съществуваща на част от несъществуваща сграда със статут на паметник на културата в изработения опорен план. Според съда допуснатото нарушение -отразяването на несъществуваща постройка- като краен резултат е довело до нарушение на чл. 35 ЗУТ, тъй като част от новопроектираното строителство по южната граница на ПИ 639 не преповтаря обема на съществуваща сграда, а е нова постройка, за която не е спазено отстоянието не по-малко от 3 метра от застрояването до вътрешната граница между ПИ 639 и ПИ 640, последният собственост на жалбоподателите. Поради това съдът е отменил заповедта на кмета като е изпратил делото като преписка на органа за продължаване на съдопроизводствените действия по създаване на ПУП от фазата на изработване на опорен план при спазване на задължителните указания на инстанцията по същество. Решението е необосновано и противоречащо на материалния закон: Видно от доказателствата по делото и представената и приета без резерви от съда техническа експертиза, отстоянията между новопроектираното строителство и границата на имота на жалбоподателя са спазени съгласно условията на чл. 35, ал. 2 ЗУТ. От назначената и приета съдебно-техническа експертиза се установява, че не са налице нарушения при одобряване на процесния ПУП, нито същият е в разрез с нормативната уредба на ЗУТ и разпоредбите на Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Независимо от неоспореното заключение на вещото лице, съдът е достигнал до други изводи, които не кореспондират на събрания доказателствен материал по делото. Всъщност опорният план не отразява несъществуваща сграда от северната страна на ПИ 340, тъй като южната страна на ПИ 639 не се покрива със северната такава на ПИ 640. На опорния план несъществуващата част от постройката е отразена именно от западната страна на ПИ 640. В този смисъл не е налице приетото от първоинстанционния съд противоречие между опорния план и застроителния план. Опорният план като част от застроителния е в синхрон като текстово и графично изображение. Доказателство за това е и обяснителната записка към част архитектура. Предвид изложеното фактическата констатация на съда, че в опорния план е отразена като съществуваща несъществущата застройка, е необоснован, тъй като не се подкрепя от доказателствата по делото. Поради това изводът на съда за наличие на отменително основание спрямо оспорения административен акт е материално незаконосъобразен. Това налага отмяната на обжалваното решение. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови ново решение по съществото на спора в смисъл на отхвърляне на жалбата. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение