Решение № 12261 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9222/2016 г.

Решение № 12261 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9222/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Ц. И., против решение № 687 от 05.07.2016 г., постановено от Административен съд София - област, Седми състав, по адм. д. № 215/2016 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че е налице годен за обжалване индивидуален административен акт, тъй като процесното писмо има характер на покана за доброволно изпълнение на публично вземане, което не засяга пряко правата и законните интереси на жалбоподателя. Касационният жалбоподател оспорва и изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на процесния акт и твърди, че с нарочно писмо с изх. № 01-0800/4342 от 16.06.2015 г., в изпълнение на процедурата, уредена в Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци"(отм.); , административният орган е уведомил жалбоподателя за констатациите на сертифициращия орган за наличие на нарушения при провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка и му е предоставил възможност за възражение в срок от 10 работни дни от получаването на въпросното писмо. Моли Върховния административен съд да обезсили обжалваното решение като недопустимо, алтернативно да отмени същото като неправилно и претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът – Кметът на община Правец, оспорва касационната жалба с писмен отговор, подаден чрез упълномощен адв. Д., както и чрез упълномощен адв. Л., която в съдебно заседание пледира за отхвърляне на касационната жалба и за присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото е верен крайният извод на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на процесния акт. Според участващия по делото прокурор административният орган не се е произнесъл с мотивиран акт за приемане или отхвърляне на възражението от 02.11.2015 г. от община Правец срещу уведомително писмо изх. № 01-0200/7349/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което общината, като възложител на обществена поръчка е уведомена писмено за установени нарушения във връзка с издаден доклад и констатации на сертифициращият орган при извършен сертификационен одит на ДФЗ за финансовата 2014 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 687 от 05.07.2016 г. е отменено уведомително писмо за доброволно възстановяване на изплатени средства по заявка за плащане № 23/313/00026/301 от 20.12.2013 г. и заявка за плащане на ДДС към нея, съгласно договор за финансово подпомагане № 23/31300026 от 22.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Със същото решение ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на община Правец разноски по делото в размер на 3 650 лв. За да достигне до този резултат Административният съд София - област е приел, че оспореният акт, съгласно определение № 4061 от 07.04.2016 г. на ВАС, Първо отделение по адм. д. № 3968/2016 г. пряко рефлектира върху правната сфера на бенефициера, поради което и в качеството си на индивидуален административен акт същият е годен предмет на обжалване. Първоинстанционният съд е приел, че процесното писмо е немотивирано, тъй като липсват фактически основания за издаването му, в нарушение разпоредбата на 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е установил, че в случая с уведомително писмо изх. № 01-0200/7349/23.10.2015 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", изпратено до кмета на община Правец, по реда на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Методологията, общината е уведомена писмено за установени нарушения във връзка с издаден доклад и констатации на сертифициращият орган при извършен сертификационен одит на ДФЗ за финансовата 2014 г., като е приела за основателна констатацията за извършено нарушение, посочена е категорията на нарушението, нарушените нормативни разпоредби, мотивиран е избрания метод за определяне на корекцията, включително нейният размер. Съдът е посочил, че с направено възражение от 02.11.2015 г. община Правец, в качеството си на бенефициер е упражнил правото си за представяне на мотивирано възражение срещу налагането на финансовата корекция, като ДФЗ не се е произнесъл с мотивиран акт за приемане или отхвърляне на възражението съобразно с изискването на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Методологията и не е уведомил писмено бенефициер за издадения акт. Оттук е изведено заключение, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като налагането на финансова корекция представлява единна процедура и липсата на която и да е от предвидените нейни части, опорочава процедурата като цяло. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо постановено. Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на обжалваното решение, защото въпросът за допустимостта на производството и на първоинстанционната жалба вече е разрешен с влязъл в сила съдебен акт - горепосоченото определение № 4061 от 07.04.2016 г., постановено от Върховния административен съд, Първо отделение, по адм. д. № 3968/2016 г. С това определение е отменено прекратително определение на първоинстанционния съд и изрично е посочено, че атакуваното уведомително писмо от 25.01.2016 г. съставлява крайният индивидуален административен акт в административното правоотношение между страните, който имплицитно съдържа в себе си окончателното волеизявление на административния орган, респективно - волята му за налагане на финансова корекция, поради което точно този акт пряко рефлектира върху правната сфера на бенефициента. Дадените от Върховния административен съд указания са задължителни за първоинстанционният съд и същият в изпълнение на горепосоченото определение е разгледал предявената жалба, провел е съдебното производство и се е произнесъл по съществото на спора с постановяване на съдебно решение. Според настоящия съдебен състав обжалваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена обстановка и след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение точно е отразено, че дейността на управителния орган и други оторизирани по Регламент /ЕО/ № 1803/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. /Регламента/ органи се осъществява по процедура и правила, предвидени в националното законодателство, доколкото такава специфична процедура не е уредена в приложимото право на ЕС. Правилно е констатирано, че Постановление № 134 на МС от 5.07.2010 г., на основание чл. 7а от Закона за нормативните актове във връзка с чл. 98 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1260/1999 г., е приета Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" /Методологията/. Първоинстанционният съд законосъобразно е установил, че редът за налагане и извършване на финансови корекции е регламентиран в чл. 13 от Методологията, който предвижда, че органът следва да уведоми бенефициера за съществуващо съмнение за нарушение, за което предстои да бъде наложена финансова корекция, като мотивира писмено подхода, който е избран за определянето й и посочва нейния размер. В срок 10 работни дни от датата на получаване на уведомлението бенефициерът може да представи на договарящия орган коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира искане да не се налага финансова корекция или да се намали нейният размер. В срок от 5 работни дни от получаването на искането договарящият орган писмено мотивира неговото приемане или отхвърляне. В случай, че искането бъде прието, договарящият орган не налага финансова корекция или коригира нейния размер, за което писмено информира бенефициента, а ако отхвърли искането, договарящият орган пристъпва към налагане на финансова корекция. В процесния случай от представената по делото административна преписка липсват данни органът да се е произнесъл с мотивиран акт за приемане или отхвърляне на възражението на община Правец от 02.11.2015 г. срещу налагането на корекция по смисъла на на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Методологията. Съществен процесуален пропуск, съставляващ отменително основание, е констатираната от първоинстанционния съд липса на мотиви относно приемане или отхвърляне на възражението по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Методологията и липсата на писмено уведомяване бенефициера за издадения акт. В случая установеното нарушение на административнопроизводствените правила има съществен характер, защото лишава общината от правото да ангажира съответните доказателства, за да опровергае причините за финансовата корекция. Настоящият съдебен състав намира за обоснована тезата на първоинстанционния съд, че установеното нарушение е довело до нарушени основни принципи на АПК, съдържащи се в разпоредбите на чл. 7 и чл. 9 АПК, касаещи принципите на служебното начало и на обективната истина. Установеното от първоинстанционния съд нарушение е съществено и самостоятелно основание, изискващо отмяна на административния акт с връщане преписката на административния орган със задължително указание за спазване на законовите изисквания, визирани в чл. 59 от АПК. От процесното писмо не може да се установи какви са причините за налагане на финансова корекция включително относно нейния размер, каквото е изискването на чл. 13, ал. 5 от Методологията, като в същото не се съдържат и мотиви, обосноваващи приемането или отхвърлянето на възражението от община Правец, в нарушение разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Методологията. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 2 400 лв. - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението, защото то е съответстващо на фактическата и правна сложност на процесния правен спор. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение