Решение № 16293 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8936/2013 г.

Решение № 16293 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8936/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Враца срещу решение № 8 от 15.05.2013 г. по адм. дело № 107/2013 г. на Административен съд - гр. Враца. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. I. От данните по делото е видно, че Илчо Игнатов Илиев, едноличен търговец с фирма "Теди - 20 - Илчо Илиев" и съпругата му Генка Петкова Илиева, която била и работник в предприятието на едноличния търговец, на 26.09.2012 г. пътували с лек автомобил и около 11.40 часа на път II-15 км. в близост до гр. Враца претърпели тежко пътно-транспортно произшествие, в резултат на което едноличният търговец Илчо Игнатов Илиев, загинал на място, а съпругата му, която била работник в неговото предприятие, била ранена - със счупено ребро, без опасност за живота (констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № КАТ-9051 от 3.10.2012 г. на сектор ПП при ОД на МВР - гр. Враца). II. Със смъртта на едноличния търговец, неговото предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е преминало в съсобственост на неговите наследници - преживялата съпруга Генка Петкова Илиева и тяхната дъщеря Теодора Илчева Игнатова (удостоверение за наследници изх. № 29.09.2012 г. на Кметство - с. Горно Пещене, община Враца). При смърт на едноличен търговец, поради универсалния характер на правоприемството, неговите наследници стават продължители на личността в търговското предприятие и съсобственици на търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения (така реш. № 2 по ф. д. № 149/1996 г. на ВКС - V г. о.; в същия смисъл: реш. № 491 от 22.07.2005 г. по гр. д. № 119/2005 г. и реш. № 454 от 4.06.2009 г. по гр. д. № 1607/2008 г., двете на ВКС, ГК, I г. о. и др.). Следователно, смъртта на едноличния търговец не прекратява неговото търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а то преминава в съсобственост на неговите наследници до ликвидирането на тази съсобственост чрез делба (чл. 34 ЗС) или чрез поемането на предприятието само от един наследник или от една част от наследниците (чл. 60 ТЗ). По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита за незаконосъобразен при наличните по делото доказателства изводът на касационния жалбоподател, че "трудовите правоотношения с персонала са прекратени на основание чл. 325, т. 10 от Кодекса на труда (КТ)". Тази разпоредба гласи така: "Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед на личността му". От съдържанието й е видно, че тя е приложима само при трудови договори, които са сключени с оглед личността на лицето - едноличен търговец, а това е фактическо обстоятелство, което подлежи на доказване. Не бъде ли доказано това обстоятелство, предприятието на починалия едноличен търговец, вече като съсобственост на неговите наследници, продължава да съществува, да функционира и да бъде работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда вместо починалия едноличен търговец, а това означава, че предприятието е и осигурител на работниците и служителите и тези негови осигурителни задължения се включват в понятието "съвкупност от права, задължения и фактически отношения", наследени от наследниците на починалия едноличен търговец (настоящият състав на ВАС - VI отд. напълно споделя Разяснение изх. № 96-00-208 от 9.04.2012 г. на НАП относно прилагане на данъчното и осигурителното законодателство при смърт на ЕТ; в този смисъл започва да се формира и съдебна практика по осигурителни спорове - напр. решение от 21.05.2012 г. по адм. д. № 156/2012 г. на Адм. съд - гр. Добрич и реш. № 15438 от 12.05.2012 г. по адм. дело № 9129/2012 г.). В процесния случай преживялата съпруга и наследник Генка Петкова Илиева твърди (в подадената от нея жалба срещу отказа да й бъдат изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност по три болнични листове), че тя е станала правоприемник на фирмата и предприятието на починалия си съпруг, към която фирма е добавено името й (чл. 60, ал. 2 и 3 ТЗ) и в ТД на НАП е подадена декларация за самоосигуряващо се лице с начало на дейност като ЕТ "ТЕДИ - 20 - Генка Илиева" от 26.09.2012 г., "а персоналът е прехвърлен в правоприемащата фирма по чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ, също от 26.09.2012 г." Това твърдение не е било проучено - нито директорът на РУСО, нито административният съд са събирали доказателства за неговата проверка, вероятно защото са го счели за ирелевантно. III. А с жалбата, с която е направила това твърдение, Генка Петкова Илиева е оспорила законосъобразността на три разпореждания, с които длъжностното лице по чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отказало да й бъдат изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност по три болнични листове, които не са представени по делото и не се намират в административната преписка, изпратена от РУСО - гр. Враца за прилагане към делото, но между страните не се спори, че временната неработоспособност на Генка Петкова Илиева е породена от травматичното увреждане, което е получила при тежкото пътно-транспортно произшествие на 26.09.2012 г. Отказът на длъжностното лице и в трите разпореждания е мотивиран така: "Към датата на временната неработоспособност не сте осигурени за риска. Съгласно данните в Регистър на осигурените лица и Регистър на осигурителите началото на осигуряването Ви съвпада с началната дата на временната неработоспособност." С решение № 222/1 от 6.02.2013 г. касационният жалбоподател (директорът на РУСО - гр. Враца) е отхвърлил тази жалба със следните мотиви: "Жалбоподателката е във временна неработоспособност поради злополука - нетрудова от 26.09.2012 г., т. е. от датата на регистрация на новата фирма (...) в качеството си на самоосигуряващо се лице по регистрация г-жа Илиева не е извършвала трудова дейност и не е имала основание за внасяне на осигурителни вноски, т.е. не е осигурено лице и по горепосочените болнични листове няма право на парично обезщетение поради злополука-нетрудова." IV. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Враца е отменил решението на касационния жалбоподател и потвърдените с него три разпореждания за отказ и на основание чл. 173, ал. 3 АПК непрецизно е изпратил преписката на директора на РУСО вместо на РУСО - гр. Враца за решаване на въпроса по същество (непрецизно - защото съдът вече е отменил трите разпореждания, решавайки по същество въпроса за тяхната законосъобразност вместо директора на РУСО). За да постанови този резултат съдът е приел, че Генка Петкова Илиева "е работила по трудово правоотношение с ЕТ "Теди - 20 - Илчо Илиев" до 25.09.2012 г., което обстоятелство се установява от представеното по делото допълнително споразумение към трудов договор, а осигурителният риск е настъпил на 26.09.2012 г. (следователно Генка Петкова Илиева) е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, тъй като дори да не са били внесени осигурителните вноски (за м. септември), то те са били дължими от осигурителя ЕТ "Теди-20 - Илчо Илиев", при което (Генка Петкова Илиева) се ползва от осигурителна закрила при временна нетрудоспособност". V. Касационната жалба изцяло е основана на довода, че на 26.09.2012 г. Генка Петкова Илиева не е била осигурено лице, защото "за самоосигуряващото се лице задължителна предпоставка е лицето да извършва трудова дейност, а на 26.09.2012 г. лицето не извършва трудова дейност, а е във временна неработоспособност, видно от представени копия на болнични листа (освен това) задължително условие за да бъде самоосигуряващото се лице осигурено лице, е да са внесени осигурителни вноски за него в качеството му на самоосигуряващо се лице към датата на настъпване на осигурителния риск - 26.09.2012 г., която предпоставка не е налице." С оглед на тези съображения касационният жалбоподател завършва подадената от него жалба с довода: "Предвид гореизложеното към 26.09.2012 г. - датата на настъпване на осигурителния риск г-жа Илиева не попада в кръга на осигурените лица съгласно § 1, ал. 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО". VI. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя този довод - на 26.09.2012 г. Генка Петкова Илиева не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 3 ДР на КСО. Защото на тази дата тя е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 ДР на КСО, според което правило осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО. Данните по делото категорично сочат на извода, че Генка Петкова Илиева е била задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО по силата на трудовото й правоотношение с ЕТ "Теди - 20 - Илчо Илиев" и то не до 25.09.2012 г., а до 26.09.2012 г. около 11.40 часа, когато тежко пътнотранспортно произшествие отнема живота на едноличния търговец - работодател, а нея я праща в продължителна временна неработоспособност. Необосновано е становището на касационния жалбоподател, че на 26.09.2012 г. Генка Петкова Илиева не е била осигурено лице. Тя наистина не е била осигурено самоосигуряващо се лице, както се каза и по-горе, но в часа на тежката злополука, причинила й временната неработоспособност, Генка Петкова Илиева е била задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, след което е продължила да бъде осигурено лице, но вече по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 2 ДР на КСО, както правилно е приел Административен съд - гр. Враца. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,