Решение № 11225 от 7.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) против решение 3474 от 25.05.2022г. постановено по адм. дело 5382/2021г. по описа на Административен съд - София-град, с което по оспорване на ЧЕЗ Разпределение България АД (жалбоподател с правоприемник Електроразпределителни мрежи Запад АД), е отменено Решение Ж-283/14.04.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката са дадени задължителни указания на електроразпределителното дружество и комисията е осъдена да заплати разноски. Касаторът КЕВР твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно тълкува понятието урбанизирана територия. Изтъква, че за поземлен имот с идентификатор 72343.503.5179 са издадени Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство с изх. УТИД04-36-94/1/20.11.2020г., Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство с изх. УТИД04-36-95/1/20.11.2020г., скица УТИД-0401-276/26.08.2020г. и скица 15-748833-18.08.2020г., в които изрично е посочено, че имотът е в границите на урбанизирана територия махала Скрибътна, м. Скрибътна, гр. Тетевен и за него има изготвен подробен устройствен план с 459/16.07.2020г. ПУП-ПРЗ. Поради това касаторът твърди, че за процесния имот е приложима разпоредбата на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу решението на КЕВР. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Т. Маринов не взема становище по касационната жалба. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад АД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от ЧЕЗ Разпределение България АД (жалбоподател с правоприемник Електроразпределителни мрежи Запад АД) срещу Решение Ж-283/14.04.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката са му дадени задължителни указания, както следва: 1. В седемдневен срок след получаване на решението да издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба 6, Глава пета, Раздел II, при условията на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ и с преференции по чл. 31 и чл. 32 ЗЕВИ на Т. Маринов за присъединяване на ФЕЦ 30 kWp, предвидена за изграждане в поземлен имот с идентификационен номер 72343.503.5179, м. Скрибътна, гр. Тетевен; 2. В седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1 ЧЕЗ Разпределение България АД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. За да постанови посоченото решение, КЕВР е сезирана с жалба с вх. Е-11Т-00-2/27.01.2021г., подадена от Т. Маринов срещу отказ на електроразпределителното дружество, обективиран в Становище с изх. 1203800951/24.09.2020г., с което на основание чл. 56 от Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи, е предложено присъединяване без преференции по чл. 31 и чл. 32, във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗЕВИ, с мотив, че поземленият имот не отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) не попада в урбанизирана територия по смисъла на § 5, т. 8 от ДР на ЗУТ. Отказът е формиран по Заявление на Т. Маринов с вх. 1203800951/18.09.2020г. за присъединяване като обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, находящ се в ПИ с идентификационен номер 72343.503.5179, м. Скрибътна. гр. Тетевен, общ. Тетевен, като заявената мощност на предвидената за изграждане фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ е до 30 kWp. и обектът ще бъде изграден върху покрив на съществуваща сграда и върху имота. Комисията за енергийно и водно регулиране е издала атакуваното Решение Ж-283/14.04.2021г., след като на проведено заседание от 14.04.2021г. е разгледалd събраните документи и въз основа на скица 15-748833-18.08.2020г., издадена за процесния поземлен имот, в която е записано трайно предназначение на територията урбанизирана и Удостоверение от Община Тетевен УТИД-04-36-94-(1)/20.11.2020г., в което е записано, че за поземления имот има одобрен с влязла в сила заповед на кмета на Община Тетевен 459/16.07.2020г. ПУП-ПРЗ и видът на територията на поземления имот е урбанизирана е взела решение, че обектът отговаря на условията на чл. 24, ал. 1 ЗЕВИ и жалбата на заявителя е основателна. В хода на съдебното производство е получено Писмо изх. 546/22.02.2022г., с което заместник-кметът на Община Тетевен е предоставил информация, че територията, представляваща съвкупност от поземлени имоти около ПИ с идентификатор 72343.503.5179, м. Скрибътна, гр. Тетевен, не представлява урбанизирана територия, за нея няма одобрен подробен устройствен план /регулационен план/, поземленият имот е с променено предназначение на земеделска земя съгласно чл. 50, ал. 6 от ППЗОЗЗ, като има статут на урбанизирана територия, но не попада в строителните граници на Зона за отдих Скрибътна, гр. Тетевен, обл. Ловеч, респективно в границите на регулационен план на зоната за отдих, одобрен със Заповед 285/1991г. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон. След преглед на нормативната уредба чл.7 и чл. 8 ЗУТ, § 5, т. 6 ДР на ЗУТ и § 1, т. 8 от ДР на ЗАТДРБ, съдът е приел, че урбанизираната територия е обективно обусловена от строителните граници и не се влияе от предназначението на отделните поземлени имоти. Съдът е отчел, че процесният имот е извън строителните граници на населено място, а урбанизирана територия е по-тясно понятие, тъй като включва само имотите в строителните граници на населените места. Въз основа на това е прието, че не намира приложение разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, въвеждаща конкретно изискване към вида територия, в която се намира сградата, върху която ще се изгради ФЕЦ, а не към предвидения начин на трайно ползване на имота, който в случая е ирелевантен. Крайният извод на съда е, че недвижимият имот не попада в територия, заключена в строителни граници, очертани в общия устройствен план, поради което не може да се счита за имот, разположен в урбанизирана територия и спрямо него не е възможно да се приложи правилото на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като допустимо, но неправилно. Решението е необосновано, като част от съображенията на съда в мотивната част са противоречиви. Крайните изводи и волята на съда за отмяна на решението на КЕВР са ясно изразени, но противоречат на установените по делото факти и на материалния закон. Между страните не е налице спор по фактите, а само относно обстоятелството урбанизирана ли е територията, на която попада въпросният имот. За приложението на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ е необходимо изпълнението на кумулативните предпоставки, предвидени в него. Една от тези предпоставки е, сградата, върху която ще се изгради ФЕЦ, да се намира в урбанизирана територия. По делото са събрани доказателства, от които се установява, че въпросният имот попада извън границите на населеното място, но е урегулиран и попада в урбанизирана територия съгласно чл. 7 от ЗУТ. Това следва от предоставена Скица на поземлен имот 15-748833-18.08.2020г. за процесния поземлен имот, в която е определено трайно предназначение на територията: урбанизирана, както и от Удостоверение от Община Тетевен УТИД-04-36-94-(1)/20.11.2020г., в което е записано, че за поземления имот има одобрен с влязла в сила заповед на кмета на Община Тетевен 459/16.07.2020г. ПУП-ПРЗ и видът на територията на поземления имот е урбанизирана. Дори в събраните в хода на съдебното производство доказателства Писмо изх. 546/22.02.2022г. се установява, че ПИ с идентификатор 72343.503.5179 е с променено предназначение на земеделската земя и същият има статут на урбанизирана територия. Това изрично следва и от скицата - извадка от КККР, в която е посочено, че имотът попада в урбанизирана територия. Прегледът на публично достъпни в интернет КККР на м. Скрибътна, гр. Тетевен, община Тетевен, област Ловеч също показват, че имотът е отразен графично и цветово като такъв в урбанизирана територия. Съгласно чл. 13, ал.1 т.1 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, териториите с еднакво трайно предназначение, границите на които се изобразяват в кадастралната карта, са, между другото, урбанизирани територии (селищната територия на населеното място и селищни образувания) - определени с устройствен план съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон съгласно отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), или са такива по начин на трайно (фактическо) ползване, доколкото то не противоречи на закон - в територии без устройствени планове. Одобрените КККР за имота представляват влязъл в сила административен акт, с който съдът следва да се съобрази. Събраните писмени доказателства сочат, че имотът попада в урбанизирана територия. Следователно за него е приложима разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон при разрешаването на спора между страните, поради което решението му следва да се отмени изцяло, а по същество да се отхвърли жалбата на електроразпределителното дружество срещу оспореното решение. С оглед изхода от спора, ответникът ЧЕЗ Разпределение България АД (жалбоподател с правоприемник Електроразпределителни мрежи Запад АД) следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горните съображения, и на осн. чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд