Решение № 3465 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3057/2015 г.

Решение № 3465 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3057/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) на Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу решение № 655 от 18.12.2014 г., постановено по административно дело № 895/2014 г. от Административен съд Пазарджик, с което е отменена негова Заповед № 1006/12.08.2004 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Валентин Ангелов Рузманов чрез процесуален представител и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на деловодните разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е събрал относимите доказателства, въз основа на които е изведен обоснован и законосъобразен извод, че неизвършването на кръвен тест за наличие на алкохол в кръвта на Рузманов не се дължи на негово виновно поведение, а на липсата на организация в лечебните заведения в гр. Септември и гр. Пазарджик за извършване на тази дейност. Безспорно е установен по делото и фактът, че отказът на служителя да бъде изпробван с техническо средство е основателен поради наличие на заболяване. Същият е изпълнил задълженията си по Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, като в сроковете по чл. 3, ал. 3 се явява най-напред в лечебното заведение, намиращо се в населеното място, където е спрян за проверка и при невъзможност да му бъде взета проба посещава такова в гр. Пазарджик. С оглед на това същият е изпълнил задълженията си да съдейства за установяване на факта дали е управлявал МПС след употреба на алкохол или не. Обстоятелствата, поради които този факт е останал неустановен не се дължат не неговото поведение, а още по-малко на виновно такова. При това обоснован и законосъобразен е изводът в решението на АС пазарджик, че обжалваната пред него заповед е издадена при липсата на посочените в нея фактически основания и при неизпълнение на законовите изисквания за издаването му. От събраните по делото доказателства не се установява Рузманов да е извършил нарушенията, посочени в административния акт, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. АПК ГДПБЗН следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 1300 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение