Решение № 4204 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5019/2010 г.
ВАСIII отделение24.03.2011 г.докладчик т Йорданка Костова
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Пламен Велков Иванов от гр. Видин срещу заповед № К-899/28.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Осъжда Пламен Велков Иванов от гр. Видин да заплати на Министерството на вътрешните работи 450 (четиристотин и петдесет) лева разноски за съдебното производство. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 4204 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5019/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Пламен Велков Иванов от гр. Видин против заповед с рег. № К-899 от 28.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издадената заповед и иска нейната отмяна. Жалбата е обоснована с твърдения за опорочаване формата на заповедта - непосочване правното основание на ЗМВР и ППЗМВР на което е наложено дисциплинарното наказание, т. е. конкретните нормативни разпоредби, които са нарушени от жалбоподателя; че не е извършил визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина което му е вменено; в заповедта не е обсъдена формата на вината и вида на наказанието, което е несъответно на дължимото поведение. Ответната страна -министъра на вътрешните работи, чрез своя процесуален представител - юрк. Петкова оспорва жалбата като неоснователна. С оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение намира за установено следното: Жалбата е редовно подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт, в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалвана заповед министъра на вътрешните работи е наложил на Пламен Велков Иванов, в качеството му на длъжностно лице - началник на Сектор "Икономическа полиция" към отдел "Противодействие на престъпността" при ОД на МВР-Видин дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Фактическо основание за налагане на наказанието дисциплинарно-наказващия орган е посочил, че в това му качество, в периода 23.12.2008 г. - 18.02.2009 г., при работа по преписка, рег. № ЗМ-366/23.12.2008 г. по описа на ОДМВР - Видин, инициирана по постановление № 846/20.12.2008 г. на Окръжна прокуратура Видин, не е изпълнил служебните си задължения във връзка с проверка на данни за извършени закононарушения от длъжностно лице на РВМС - Видин, като с действията си е затруднил дейността на Окръжна прокуратура - Видин и е злепоставил лице, за което е посочено да бъде запазено името му до приключване на проверката. Това поведение на жалбоподателя е квалифицирано като деяние, съставляващо нарушение, затруднило дейността на други държавни органи или организации. За установяването на фактическата обстановка, органа изцяло се е позовал на данните, събрани в проведено дисциплинарно производство, съдържащи се в справка рег. № 117/11.01.2010 г. по описа на Дирекция "Инспекторат" МВР. Дисциплинарното производство е започнало с издаването на представената по делото заповед с рег. № Iз-2255/7.12.2009 г., с която дисциплинарно-наказващият орган е предприел първите действия за установяване на нарушението, чрез назначаване на комисия за проверка на постъпили предварителни данни - писмени сигнали - вх. № 4043/21.08.2009 г. и вх. № 387/12.08.2009 г. по описа на дирекция "Инспекторат". След приключване на проверката назначената за целта комисия е изготвила и представила справка рег. № 117/11.01.2010 г. Същата съдържа подробно обсъждане на събраната в хода на проверката информация, предлагайки на наказващия орган да се приемат за основателни изводите в Постановление от 2.07.2009 г. на Апелативна прокуратура - Видин, че проверката възложена на Пламен Велков Иванов във връзка с цитираните по-горе сигнали е непълна и постановлението от 20.12.2008 г., с което е била възложена проверката е останало без изпълнение (шест пункта с изчерпателни указания не са били изпълнени), което е довело до постановени откази за образуване на досъдебно производство и прекратяване на преписка № 846/2008 г. на Окръжна прокуратура - Видин. С действията си по съобщаване името на лицето дало информацията на проверяваното лице, е злепоставил същото при изрично посочване, че следва да запази името му до приключване на проверката. В дадените писмени обяснения пред назначената комисия Пламен Велков Иванов подробно е отговорил на поставените му от комисията седем въпроса като е заявил, че възложената му проверка е извършена пълно и всеобхватно на база твърденията на лицата дали първоначална информация, но в последствие отказали да предадат конкретни данни и материали/документи. С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. Жалбоподателят Иванов не оспорва, че е работил по преписката възложена му с постановление на Окръжна прокуратура Видин от 20.12.2008 г. и, че е дал мнение за прекратяване тъй като от събраните в хода на същата не е установил данни за извършено престъпление от общ характер. Според обясненията на наказания, поддържани и в жалбата пред съда, няма неизпълнение от негова страна на служебни задължения. От своя страна, административния орган, възприемайки констатациите от обобщената справка, е приел, че главен инспектор Пламен Велков Иванов, в качеството му на началник на сектор "Икономическа полиция" към отдел "Противодействие на престъпността" при ОД на МВР-Видин, не е изпълнил служебните си задължения, като при наличие на данни за икономически злоупотреби при СМР на директора на РВМС - Видин и грубо и системно нарушаване на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) при дадени му шест конкретно указания за проекта същият не е изпълнил същите и преписката поради това е била прекратена от Окръжна прокуратура, с което е нарушил служебните му задължения визирани в длъжностната му характеристика и с това е затруднил работата на Окръжна прокуратура; както и че е дал гласност на името на лицето дало информация, което е следвало по изрична молба на същото да бъде запазено. Съдът изцяло кредитира извода на административният орган, че Пламен Велков Иванов не е изпълнил служебните си задължения - възложената му проверка по заявителския материал, рег. № ЗМ-366/23.12.2008 г., инициирана по постановление № 846/20.12.2008 г. на Окръжна прокуратура - Видин е непълна и че неизпълнението на конкретно възложените въпроси (шест пункта с изчерпателни указания) в постановлението от 20.12.2008 г. не са били извършени. Доказателство за това е отменяването на постановлението на Окръжна прокуратура за отказ за образуване на досъдебно производство, както и факта на несъбиране на образуваните преписки по заявителските материали срещу директора на РВМС - Видин (№ 846/08 г. и № 312/08 г.) за общо и съвместно разследване по тях, което е довело до разединяване на материалите и данните за извършени закононарушения от уличеното лице. Също така не може да бъде споделен довода, че не е злепоставил лицето, заявило готовност да даде данни и информация за деянията на директора на РВМС-Видин. Това е така защото данните по делото установяват, че явяването на лицето в МВР за даване на показания е било предшествано от разговор за това с уличеното лице, при това негов административен началник - директор, работодател. Последвалото поведение на това лице за отказ от даване на информация също потвърждава изводите на административния орган за действия по злепоставяне на същото от страна на жалбоподателя, извършващ проверката. Що се касае до твърденията за порок във формата на заповедта, в смисъл на непълни мотиви относно фактическите и правни основание за издаването й, то същите не могат да бъдат споделени. Наказващия орган е индивидуализирал нарушителя, конкретизирал е нарушенията и ги е обосновал с изготвената справка. Доказателство за мотивиране на заповедта е факта на оспорване от Пламен Велков Иванов на всички приети от органа фактически и правни констатации в оспорената заповед. Другото поддържано основание за отмяна, че заповедта не била мотивирана е голословно. Дисциплинарно-наказващият орган изрично в оспорваната заповед е препратил към справка рег. № 117/11.01.2010 г., от чието съдържание е видно как е обсъден събрания в хода на производството доказателствен материал и въз основа на кои доказателства е установено дисциплинарното нарушение. Неоснователни и бланкетни по своя характер са твърденията, че наказанието е наложено за невиновно поведение. В предвид установеното при проведеното дисциплинарно производство твърдението е голословно, както и това за нарушаване принципа на законност, съразмерност и истинност, включително и немотивиране срока на наложеното наказание като съответно на неправомерното поведение с оглед длъжността и категорията на служителя. Жалбоподателят не посочва и не търси доказване на определени факти, които са относими към случая, а с отричане на приетото за установено цели опровергаването му. Твърдението за нарушение на процедурата за провеждане на дисциплинарното производство е бланкетно, без конкретни доводи и също е неоснователно. Съдът при служебна проверка за законосъобразност на заповедта и изискванията на чл. 246 от ППЗМВР не констатира нарушения както на процесуално-правни така и на материално-правни норми на ЗМВР и ППЗМВР. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР след снемане на писмени обяснения при проведена съобразно изискванията на закона процедура. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи такова в размер на 450 лева, който размер е съответен с разпоредбата на § 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. В предвид на приетото за установено жалбата ще следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховния административен съд, трето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 228, ал. 2 ППЗМВР