Решение № 9603 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5934/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. А. Д., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. А. Тоскова, против Решение 3687/11.04.2025 г., постановено по адм. дело 590/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, IX състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 1863/24.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че решението на съда било постановено единствено въз основа на справки, изготвени от самия административен орган, при непълен анализ на съдържащата се в тях информация и при неотчитане на арабско-израелският конфликт, а също и на обстоятелството, че въпреки падането на режима на Башар Асад, обстановката в Сирия била несигурна и небезопасна, включително и за касатора. Предвид това според касатора били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по реда на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочено е също така, че от страна на първоинстанционния съд не било съобразено, че в административното производство липсвала обоснована преценка на възможностите за пътуване и за установяване на чужденеца в Сирия, като според касатора изводите на съда, че по отношение на жалбоподателя е налице възможност за вътрешно разселване по смисъла на чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ бил необоснован и незаконосъобразен. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя: справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. относно общото положение в Сирия, актуалната обществено-политическа обстановка в страната към 18.07.2025 г., състоянието на сигурността в провинция Халеб, актуалното положение на кюрдите и имат ли проблем с новата власт, какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди; и справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково била законосъобразността на Решение 1863/24.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Ю. А. Д. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Ю. А. Д. бил роден на [дата]. в Сирия, [населено място], общ. Дербасия, обл. Хасака, с етническа принадлежност [заличен текст], с религия [заличен текст], семейно положение - женен, образование: основно, професия: земеделец. Прието е за установено, че същият бил напуснал страната си на произход Сирия в края на месец юли 2024 г., влизайки нелегално в Турция, след което на 03.08.2024 г. влязъл нелегално в Република България през зелена граница. При проведеното интервю Ю. А. Д. е посочил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не бил членувал в политически парти, организации или въоръжени групировки, не бил влизал във взаимоотношения с армията или полицията в Сирия, не му било оказвано насилие и не е отбил военната си служба. Причината за напускане на държавата му по произход била войната, липсата на сигурност в страната и опасения, свързани с призоваването му за военна служба. Исканията му към Република България били да получи статут, за да събере семейството си и да живеят спокойно. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС били изготвени: справка с вх. МД-02-3/15.10.2024 г. относно актуалното обществено-политическо положение в Сирийска арабска република към 15.10.2024 г., отношението на властите в страната спрямо млади мъже, неотслужили военна служба и завърнали се в родината, както и относно това дали съществува насилствено присъединяване към кюрдските сили и методи и средства срещу това, и справка с вх. МД-02-77/03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Алепо (Халеб), Хасака, Камишли, Латакия и Тартус след падането на режима на Башар Асад, като е представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също са представени справка с вх. МД-02-159 от 14.03.2025 г. относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия към 14.03.2025 г., както и справка с вх. МД-02-160 от 14.03.2025 г., предоставяща информация за това дали подлежат на наказания лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба, а също и имат ли възможност тези лица по тяхно желание да бъдат освободени от военна служба. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Наред с това съдът е установил разместване на имената на молителя бащино и фамилно - обстоятелство, което, обаче, според съда не можело да опорочи волята на административния орган, доколкото същите били изрично вписани в оспорения административен акт и в представената по делото административна преписка, поради което по безспорен начин се индивидуализирало лицето, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който бил неблагоприятен за него. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност акта. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Ю. А. Д.. Прието е, че молителят е напуснал по собствена воля Сирия, като не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия. Прието е, че въпреки настъпилите значителни промени в обществената и политическа обстановка след напускането на държавата му по произход, то същите не можело да обосноват опасения от преследване конкретно за молителя, като според съда напускането на Сирия, а впоследствие и на Турция, е обусловено от лични причини, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Наред с това според съда заявеният факт в хода на проведеното интервю, че не е отбил военна служба също не представлявал основание за опасение от преследване, тъй като чужденецът не е изложил твърдения, подкрепени с доказателства, че е призован да служи в армията, кога се е случило това, включително и че именно в резултат от призоваването е напуснал държавата му произход. Съдът е приел също така, че Ю. А. Д. не е заявил категорично, че е избягал от военна служба, поради което не са били изследвани изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от цитирания Наръчник. За пълнота е посочено, че чужденецът не бил посочил други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, нито такива, покриващи се с определението за основателни опасения от преследване и попадащи сред изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от цитирания Наръчник. Този извод на съда не се опровергавал и от представената по делото справка с вх. МД-02-160 от 14.03.2025 г., от която се установявало, че в Сирия се обявявала амнистия за всички военни, приети на служба в сирийските въоръжени сили при режима на Башар Асад, че животът на войниците бил в безопасност и те не трябвало да бъдат нападани, че представители на бившия сирийски режим продължавали да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната; че военният персонал, призован за задължителна служба, се явявал в центрове за уреждане на статута си, като освен това и в общодостъпните източници не се съдържали данни за новобранци от сирийската армия, които да са били изпращани в конфликтни зони, където се водели военни действия. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на обективираната в справки, издадени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, приемайки, че в Сирия се наблюдавала съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, насочена към реалистични очаквания за затихване на конфликта при отчитане на сложната хуманитарна ситуация и спорадичните въоръжени сблъсъци без мащабен характер. Според съда не се установявало, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Башар Асад е променило положението в Сирия в негативен аспект, като дори напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по-скоро положителни, тъй като в някои медии се публикували материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които били изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад, а Турция била обявила отварянето на граничните си пунктове със Сирия, за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това. Освен това новият президент на Сирия също бил отправил апел към сънародниците си в тази посока, заедно с обещание за стабилност и спокойствие на сирийския народ. Освен това от общодостъпната информация по медиите се съобщавало за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и други, които осъществявали контакти с новата власт, като предстояло някои държави да отворят посолства в Сирия обстоятелство, подчертаващо волята на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на молителя. Наред с това съдът е приел, че според редица източници Европейският съюз обсъждал спиране на санкциите срещу Сирия, свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ е започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от Сирия, както и че от страна на Турция е направено изявление за превръщането на Сирия в стабилна и мирна страна. Относно военната намеса от страна на Израел в Сирия, съдът е приел, че съгласно някои медии според категоричните заявки на Израел целта на армията на Израел не била мирното население на Сирия, а унищожаването на тежки оръжия, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на Сирия или израелския народ от екстремисти. Наред с това от съдържащата се по делото справка се установявали данни, за броя сирийски бежанци, завърнали се в Сирия, както и за 885 294 вътрешно разселени лица, а генералният секретар на ООН подчертавал необходимостта от приобщаващ преход и обещавал подкрепа от ООН за възстановяването на Сирия и за осигуряване на хуманитарните потребности. Предвид всичко изложено съдът е приел, че спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които сочат справката, вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които имало данни, не представлявали въоръжен вътрешен или международен конфликт, тъй като те не можело да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя, включително и с оглед неговата бежанска история. Според съда ситуацията в Сирия била овладяна до степен, осигуряваща приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице била възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен бил фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната си - да се завърнат в нея, както и положителните към този момент сигнали в поведението на новите сирийски власти. Дори и да се приемело, че в Сирия бил налице въоръжен конфликт, то същият не бил повсеместен, като не можело да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, молителят би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Наред с това съдът е приел, че макар административният орган да е отхвърлил като неоснователно искането на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут, то по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, а също и предвид личната бежанска история на молителя и изложените вече мотиви, съдът е споделил изводите на председателят на ДАБ при МС в тази посока, позовавайки се на приетите по делото справки, които доколкото били издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, представлявали официални свидетелстващи документи, ползващи се с материална доказателствена сила, която чужденецът не е успял да обори с насрещни доказателства в защита на тезата си. Във връзка с последното е прието, че така представените от процесуалния представител на чужденеца и приети за сведение извадки от интернет сайтове, съдържащи статии, някои от които и не били на български език, не опровергавали заключението на съда. На следващо място е прието, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като от страна на молителя не се сочели доказателства в обратния смисъл. Освен това според съда тежката хуманитарна криза в Сирия и района също сама по себе си не представлявала основание за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не попадала в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. На последно място според съда правилно предвид обсъдените бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход административният орган е приел, че в случая липсват и предпоставките за приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulment). Според съда обстоятелството, че чужденецът доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, воден от желание за промяна и причини от личен характер, го правело икономически мигрант, а не бежанец според глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Ю. А. Д.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Единствените мотиви за напускане на Сирия, които изтъква кандидатът за закрила, са войната, общата несигурност в държавата и възможността да бъде взет за военна служба, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Освен това задължението на молителя да отбие наборната си задължителна военна служба също не би могло да обоснове страх от лично преследване, тъй като опасенията му от възможността да бъде взет за военна служба не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. В тази връзка следва да бъде посочено също, че съгласно представена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г., съдържаща информация за това какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди, през февруари 2025 г. няколко източника съобщавали, че назначеният за президент на преходния период Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. В статия на арабски език на Шведският център за информация (SCI) е посочено, че войниците, подофицерите и офицерите щели да се набират чрез интензивни програми, които се отклонявали от традиционните академични стандарти и правила за обучение, като този процес имал за цел да ускори обучението на военни и на служители на силите за сигурност, за да отговори на потребностите на новата държава. Освен това според официални източници на провинция Тартус, която е отрекла слуховете за призоваване и наемане на мъже за военна служба, военната служба в Сирия вече била доброволна. В справката е посочено също така, че преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение, като според различни източници сирийската армия щяла да се превърне в армия от доброволци, в която населението щяло да бъде насърчавано да участва с цел осигуряване на границите на страната. Освен това е изложено, самата наборна служба била легитимно право на държавата и като цяло не отговаряла на изискванията на член 9 от Директива 2011/95/ЕС. Наред с това според сирийски военни представители новата армия се състояла главно от членове на Хаят Тахрир ал Шам и други съюзнически въоръжени групировки, а не от наборници без военен опит. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Ю. А. Д. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай следва да бъде съобразено решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от Ю. А. Д. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, на които се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията от представената в съдебното производство справка, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, съгласно които броят на завърналите в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. - ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Видно от данните от справките - на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Също така за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнасяла суров петрол. Наред с това на 05.09.2025 г. в присъствието на президента Ахмед ал Шараа бил създаден Сирийски фонд за развитие, който бил предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Освен това от данните в справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. може да се направи извод за подобрение на обществено политическата ситуация в Сирия очаквало се създаването на Народно събрание, Федералният съвет на Швейцария, а също и Съединените щати отменяли наложените на Сирия икономически санкции, което било прието за положителна стъпка в развитието и възстановяването на Сирийската държава. На 04.06.2025 г. турският министър на отбраната заявил пред международната информационна агенция, че турското военно присъствие сирийската територия щяло да бъде преоценено след като Сирия постигнела мир и стабилност, както и когато заплахата от тероризъм в региона бъдела напълно премахната. Освен това според същата справка сирийският министър на здравеопазването посетил Турция и подписал Оперативен протокол за Кардиологичната болница в Дамаск и за Онкологичната болница в Алепо, като това споразумение, приветствано от турския министър на здравеопазването бележело важна стъпка в двустранното сътрудничество в областта на здравеопазването, в което сътрудничество Турция допринасяла с опит в планирането и управлението на двете болници. Освен всичко изложено следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самият Ю. А. Д. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Допълнително следва да се отчете и обстоятелството, че предвид наличната информация за актуалното положение в Сирия, неоснователно в касационната жалба се навеждат доводи, че в административното производство липсвала обоснована преценка на възможностите за пътуване и за установяване на чужденеца в Сирия. Тук трябва да се отбележи, че твърденията на лицето не са подкрепени с доказателства, каквито съгласно чл. 4, § 2 във връзка с § 1 във връзка с чл. 8, § 2 и § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г., държавата-членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. По отношение на направените от касатора твърдения, че при постановяване на съдебния акт не е отчетен арабско-израелският конфликт, следва да бъде посочено, че според настоящия съдебен състав съдът пространно е проследил информационните източници, според които въпреки военната намеса в Сирия от страна на Израел, то според заявките на министър председателя целта на армията ѝ е унищожаване на тежки оръжия, които се намират в Сирия, а не мирното население. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 1863/24.02.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Ю. А. Д. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,