Решение № 6968 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2485/2014 г.

Решение № 6968 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2485/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Кюстендил срещу решение № 262 от 30.12.2013 г. по адм. дело № 229/2013 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Спорът между страните е по въпроса от коя категория - първа по т. 66а (работници от технологичния транспорт /автомобилен и ГТЛ/, обслужващи участъците на мини и кариери за добив по открит способ на руди, въглища, нерудни изкопаеми и инертни материали) или втора по т. 53а (шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона) от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отменен с чл. 1 на ПМС № 75 от 31.03.1998 г., обн., ДВ, бр. 39 от 07.04.1998 г.) - следва да бъде зачетен осигурителният стаж на Сашо Евтимов Христов от с. Мламолово, придобит от него (положен) за времето от 08.01.1985 г. до 01.10.1996 г. на длъжността "шофьор на "Белаз", "Краз" и "Татра" в транспортното предприятие "Бобов дол Транспорт" ЕООД. С решение № РД-12-55 от 28.05.2013 г. касационният жалбоподател е приел, че този осигурителен стаж е от втора категория по т. 53а ПКТП (отм.), защото липсват безспорни писмени доказателства, че лицето е работило в технологичния автомобилен транспорт при открит рудник "Христо Ботев" на Мини "Бобов дол". С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Кюстендил е отменил решението на касационния жалбоподател, като е приел, че събраните по делото доказателства обуславят извода, че през целия спорен период Сашо Евтимов Христов е изпълнявал трудовата функция, уговорена с транспортното предприятие - работодател, с автомобили "Белаз", "Краз" и "Татра" на открит рудник "Христо Ботев" по силата на договор между това предприятие и миннодобивното предприятие, като с посочените автомобили постоянно и единствено е превозвал скална маса (откривка) и въглища от рудника до табана, респ. до ЦОФ (за въглищата) и следователно трудовата му функция може да бъде определена като технологичен автомобилен транспорт, съгласно чл. 66а ПКТП (отм.). Този извод следва да бъде споделен. Съдебната практика по спорния между страните въпрос съдържа известни колебания, но като краен резултат е възприето следното разрешение: Изпълняваната работа на длъжност "шофьор" в предприятие на автомобилния транспорт не може да бъде квалифицирана като работа на работник на длъжност в технологичния транспорт (автомобилен и гуменотранспортни ленти) на Рудник "Христо Ботев" към Мини "Бобов дол", освен при доказване, че трудът е полаган по силата на договор за превоз на товари от 04.01.1998 г. между мината и "Автотранспорт Бобов дол", според който товародателят възлага, а превозвачът приема да извършва превоз на товари на площадката на рудник "Христо Ботев", съгласно направени заявки - решение № 12906 от 18.12.2007 г. по адм. д. № 7708/2007 г., решение № 3113 от 10.03.2010 г. по адм. д. № 15037/2009 г., решение № 9244 от 24.06.2011 г. по адм. д. № 15829/2010 г., всичките на ВАС - VI отд., решение № 35 от 31.01.2012 г. по адм. д. № 431/2011 г. на АдмС - Кюстендил (необжалвано) и др. Касационната жалба е неоснователна. Касационният жалбоподател и ръководеното от него ТП на НОИ следва да установят съществува ли договор за превоз на товари (напр. от 04.01.1998 г. - данни за такъв договор има в реш. № 12906 от 18.12.2007 г. по адм. д. № 7708/2007 г. на ВАС - VI отд.), по силата на който във всичките изброени по-горе случаи шофьори на товарни автомобили "Белаз", "Краз" и "Татра" са изпълнявали функции на технологичен автомобилен транспорт към открития рудник "Христо Ботев" на Мини "Бобов дол" ЕАД. Административният акт, подлежащ на оспорване пред съда, е решението на директора на ТП на НОИ по чл. 117, ал. 3 КСО, което според чл. 117, ал. 5 КСО се изготвя по правилата на АПК. А според чл. 8, ал. 2 АПК (принцип за равенство) при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,