Решение № 12120 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6679/2013 г.

Решение № 12120 от 23.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6679/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Стражица срещу решение № 182 от 08.04.2013 г., постановено по адм. дело № 145/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново с оплакване, че е неправилно поради необоснованост. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което оспорената заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Ответникът - Юри Иванов Йорданов в писмено становище поддържа, че съдебното решение е валидно, правилно и съобразено със законовите процесуални правила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд - Велико Търново е отменил заповед № ДСП 11-0852/11.12.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Стражица, потвърдена с решение № РДСП 14-8/28.01.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП) - Велико Търново, с която на Юри Иванов Йорданов е наредено да възстанови неизползваната по предназначение целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2012/2013 г. в размер на 328,60 лв., ведно със законната лихва. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената в първоинстанционното производство заповед на директора на ДСП - Стражица е издадена от компетентен орган, но е постановена при неспазване на изискуемата форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в нарушение на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и в несъответствие с целта на закона, поради което е незаконосъобразна и е отменил административния акт. Обжалваното решение е правилно, постановено е в съответствие с доказателствата по делото, при правилно тълкуване на относимите към установените факти материалноправни норми. Крайният правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт се споделя от настоящата касационна инстанция. Предмет на производството пред Административен съд - Велико Търново е заповед № ДСП 11-0852/11.12.2012 г. на директора на ДСП - Стражица, с която на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) на Юри Иванов Йорданов e наредено да възстанови целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2012/2013 г. Като мотиви за отказа административният орган е посочил, че ответникът в настоящото производство не е използвал отпуснатата целева помощ по предназначение, тъй като не му е доставено твърдо гориво, въпреки че представя фактура от 18.09.2012 г. за това. В потвърждаващото го решение на директора на РДСП - В. Търново горестоящият административен орган е приел, че на лицето е доставено 2,5 т твърдо гориво, като при извършване на проверката служителите на дирекцията са констатирали, че същото не разполага с гориво, годно да се използва за отопление, което навежда на извод за неизползване на отпуснатата помощ по предназначение. От фактическа страна по делото е установено, че на Юри Йорданов със заповед № 752/27.07.2012 г. на директора на ДСП - Стражица е отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво в натура по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за отоплителен сезон 2012/2013 г. На 04.10.2012 г. в ДСП - Стражица е постъпила фактура № 1000002919 от 18.09.2012 г., издадена от "Спектър - Кулата Трейд" ЕООД - Стара Загора, според която на същия е доставено 2.5 т твърдо гориво. На 13.11.2012 г. е извършена насрещна проверка в дома на Йорданов за установяване целевото използване на отпуснатата помощ, при която е констатирано, че лицето не разполагана с твърдо гориво, а онова, което представя пред длъжностните лица, видимо се различава от пласираното от доставчиците и не е годно да се използва за отопление. При тези данни административният орган е направил извод за неизползване на отпуснатата помощ по предназначение и с оспорената заповед е наредил Йорданов да възстанови получената помощ в размер на 328,60 лв., ведно със законната лихва. Настоящият състав не споделя направеният от първоинстанционния съд извод за постановяване на оспорената заповед в нарушение изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Административният акт съдържа всички задължителни реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаването му. Съгласно чл. 14, ал. 6 от ЗСП лицата, неизползвали по предназначение целевата помощ за отопление, се лишават от правото да получават такава и през следващия отоплителен сезон. Анализът на цитираната разпоредба във връзка с тази на чл. 14, ал. 5 и чл. 14а, ал. 3 от ЗСП налага извода, че разпоредените с нормата последици от неизползване по предназначение на отпусната целева помощ включват както възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва, така и лишаване на лицето от такава през следващия отоплителен сезон. В конкретния случай е разпоредено единствено възстановяване на отпуснатата целева помощ ведно със законната лихва, но непълното изписване на предвидените в разпоредбата на чл. 14, ал. 6 последици не опорочава оспорената заповед. Констатираните противоречия в мотивите на заповедта могат да обусловят извод за незаконосъобразност на акта поради нарушение на материалния закон, но не съставляват основание за отмяната му поради неспазване на изискванията за форма. Изводите на съда за допуснати от административния орган съществени нарушения на административно - производствените правила и издаването на оспорения акт в нарушение на относимата разпоредба на чл. 14, ал. 6 от ЗСП се споделят от настоящия съдебен състав. Въпреки дадените в първото съдебно заседание указания за разпределението на доказателствената тежест между страните по делото съгласно чл. 171, ал. 4 във вр. с чл. 170, ал. 1 от АПК, касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства в подкрепа на констатацията, че отпуснатата целева помощ за отопление не е използвана по предназначение. Фактът, че при проверката в дома на Йорданов не са намерени дърва от вида, който по принцип доставят дружествата - доставчици не води до еднозначния извод, че целевата помощ не е използвана по предназначение и са налице материално - правните предпоставки на чл. 14, ал. 6 от ЗСП. Административният орган не е извършил допълнителна проверка и не са събрани доказателства какъв точно дървен материал е доставен на Йорданов от "Спектър - Кулата Трейд" ЕООД - Стара Загора, кога е станало това, какви са били метеорологичните условия в периода от доставката до извършване на проверката с оглед твърденията на Йорданов, че са изразходвани за отопление на цялата къща с две печки. В мотивите на оспорената заповед е посочено и в хода на процеса са наведени доводи, че дървеният материал изобщо не е доставян, но в същото време представената по делото фактура не е оспорена от представителя на административния орган по предвидения в ГПК ред. Констатациите на издателя на оспорения акт не могат да почиват на предположения. По тези съображения законосъобразно съдът е приел, че административният орган не е спазил разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и служебно не е събрал необходимите доказателства (чл. 36, ал. 1 от АПК), които да обосноват извода му за неизползване от Юри Йорданов на отпуснатата целева помощ за отопление по предназначение, в резултат на което неправилно е приложил разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от ЗСП. Като достига до правен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, съдебният състав постановява обжалваното решение в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното и при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че решението на Административен съд - Велико Търново е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Правните изводи на съда се подкрепят от събраните по делото доказателства, съдебният акт е постановен при спазване на материалния и процесуалния закон и е обоснован, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,