Решение № 7553 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6631/2017 г.

Решение № 7553 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6631/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова А. В. Н., гражданин на Руската федерация, е подал касационна жалба против решение № 1899/22.03.2017 г. по адм. дело № 11776/2016 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 10360/21.10.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че с молба № УП 2084/16.02.2016 г. до Държавната агенция за бежанците А. Н., гражданин на Руската федерация, православен християнин, с етническа принадлежност - руснак, поискал предоставянето на закрила. В производство по общия ред с чужденеца били проведени две интервюта - на 01.03.2016 г. и на 02.06.2016 г., в които той изложил причините за напускане на държавата по произход. А. Н. посочил, че проблемите му с властта започнали през 1985 г., когато като офицер от милицията е отказал да сформира група за рекет, вследствие на което бил уволнен от системата на Министерството на вътрешните работи. След това през 2007 г. подал заявление да бъде възстановен на работа, но вместо това бил арестуван и осъден по скалъпени обвинения. Започнал работа като заместник-директор на вечерно училище по право, но и там открил нередности, за които споделил с директорката. Няколко дни след това тя го посъветвала да бяга, защото била съобщила в прокуратурата за техния разговор и оттам заявили, че "ще го сложат на мястото му". Новопашин заминал за Екатеринбург, където започнал да се занимава с адвокатска практика. През 2013 г. срещу него било организирано покушение, прикрито като пътнотранспортно произшествие, защото разследвал смъртта на млад човек в болница. През 2014 г., опитвайки се да разбере какво става с делото за катастрофата, чужденецът получил обаждане от началника на полицията, че ще го намерят и ще го убият. Притеснен за своята сигурност, А. Н. напуснал страната. От правна страна административният съд приел, че не са установени данни, сочещи на основателни опасения от преследване у чужденеца по посочените в закона причини, които обосновават получаването на статут на бежанец по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. А. Н. не изтъкнал факти за осъществено по отношение на него преследване поради етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, съставляващи основание за предоставяне на статут на бежанец. За законосъобразен съдът счел и отказа на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут по съображения, че не е налице някоя от хипотезите на чл. 9 ЗУБ, изискващи наличието на реална опасност от тежки посегателства срещу лицето, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В решението си отбелязал, че въпреки известните случаи на проблеми с върховенството на закона в Руската федерация, в конкретния случай няма данни за осъществено спрямо чужденеца преследване по политически причини. Осъждането му, за което той представил препис от присъда, било за криминално деяние - умишлено причиняване на тежка телесна повреда. Липсвала обществено известна информация, че руски граждани са имали проблеми при завръщането си в страната по причина, че са поискали статут на бежанец или хуманитарен статут. Поради това административният съд отхвърлил жалбата на чужденеца. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Административният съд е анализирал относимите обстоятелства и доводите на страните, и е направил съответстващи на фактите правни изводи. Съдът законосъобразно е приел, че А. Н. не се нуждае от търсената закрила, тъй като не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, всяка от които форми на преследване съставлява основание за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ, както и не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9 ЗУБ, за да получи хуманитарен статут. В отговор на довода на касационния жалбоподател, че той не е длъжен да доказва обстоятелствата, съставляващи бежанската му история, следва да се отбележи предписанието на чл. 75, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, според което в случаите, когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си, дал е задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни. В разглеждания случай такава преценка не може да се направи. Обясненията на кандидата за статут не биха могли да се определят като последователни и непротиворечиви. Той не е представил някои документи, с които би следвало да разполага и с които би могъл да подкрепи разказа си. Същевременно представените от него документи опровергават съществени моменти от историята му. А. Н. не е представил писмени документи, от които да е видно, че е служил в милицията. Представил е военен билет, издаден през януари 2007 г., което опровергава твърдението му, че е поискал да бъде възстановен на служба в милицията през 2007 г., но му било отказано. Същевременно, в интервюто, проведено на 2.06.2016 г., А. Н. е заявил, че е служил в армията от 1978 до 1980 г. Кандидатът е твърдял, че има висше юридическо образование и че е практикувал като адвокат. В представената от него присъда на Руската федерация № 1-229/2008 г. обаче е отразено, че работи в "Уралски радиотехнически техникум" като учител по начална военна подготовка и учител по физкултура. Случаите, за които съобщава, заявявайки, че е бил жертва на репресии и посегателства, имат криминален характер, което само по себе си изключва прилагането на специализирана закрила. Изнесените факти за отправени спрямо него заплахи от страна на представители на държавни институции, поради това, че разкривал престъпни деяния, не са поднесени убедително и детайлно, за да се въприемат като достоверни. Разказът му обхваща продължителен период от време - повече от двадесет и пет години, през които, по негови твърдения, е бил сериозно застрашен от посегателства. Въпреки съществуващия риск обаче, като се има предвид, че е напуснал страната през 2015 г., той не изнася факти, че е търсил закрила в държавата по произход, ползвайки съдебна защита или защитата на национални и международни правозащитни организации, както и не обяснява защо не е сторил това. Дори да се приеме, че е пострадал не при пътен инцидент, а при извършено срещу него покушение, причината, която съобщава, е от криминално естество. В противоречие с твърденията на кандидата, че бил съден по изфабрикувано обвинение, е и представената от него присъда. Според присъдата, е осъден за причиняване на тежка телесна повреда на жена, с която поддържал лични отношения. Прави впечатление, че Новопашин не е обжалвал присъдата, въпреки изявлението му, че обвинението е изфабрикувано. Индикация за липсата на реално съществуваща опасност от посегателства срещу личността му е и фактът, че ако той действително е имал проблеми с държавните власти, то през 2013 г. нямаше да му бъде издаден паспорт, с който да напусне страната легално и безпроблемно. При отсъствието на сочените касационни основания за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд