Решение № 13687 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 188/2015 г.

Решение № 13687 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 188/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по глава ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. Д. А., против решение № 140/20.11.2014 г. на Административен съд Д., постановено по адм. д. № 452 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение с вх. № 32-57463/05.06.2014 г. на началника на Митническо бюро Д. към ЕАД № 11BG002009H0011451/03.09.2011 г., с което е извършена корекция на декларираната от него тарифна позиция, преизчислени са държавните вземания и са определени дължими за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания, съобразени са взетите под отчет и вече заплатени публични държавни вземания и са определени за доплащане мито в размер на 317.03 лева и ДДС 63.40 лева. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Доводите му са за опущения на съда при преценката на заключението на СТЕ и формираният въз основа на това правен извод за внесените по ЕАД стоки, като такива с качеството осветително тяло за целите на класирането им в позиция 9405 от Комбинираната номенклатура. Настоява за извършено от него коректно деклариране на стоките в позиция 8541 от КН. В условията на евентуалност поддържа приложимост на класирането с код [ЕГН] със ставка на митото 2.7 %, вместо избраното от митническия орган и възприето от съда класиране с код по Т. [ЕГН] със ставка на митото 4.7 %. Според него отликата в подпозициите на позиция 940540 е материалът на стоката – пластмаса за кода по решението на митническия орган и други материали по код [ЕГН]. Като противоречащ на материалния закон определя изводът на съда за приложимостта по време на ползваната от администрацията обвързваща тарифна информация, както и квалифицирането на процесните стоки като идентични с такива от последващ внос със същия титуляр на режима. Отказва да приеме за себе си неблагоприятните последици от пропускът на митническите органи да извършат идентифициране на стоките към момента на прилагане на митническия режим. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендира деловодни разноски. Ответникът – началникът на МБ Д., чрез повереника си юрисконсулт Ш., отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено деклариране от [фирма] с ЕАД с № 11BG002009Н0011451/03.09.2011г. за оформяне на режим допускане до свободно обращение на стока № 2 светодиоди – 1 000 бр., с тарифен код [ЕГН]. По ЕАД износител е китайското дружество „Ю.” Л.. Към декларацията е приложена фактура № О11N023-011N010А/14.07.2011г. След приключване на митническите формалности, е издадено разрешение за вдигане на стоката. С оспореното пред АС Д. решение началникът на МБ Д., след повторна проверка по реда на чл. 78 от Регламент (Е.) на Съвета № 2913/92г., е приел, че стоките следва да бъдат класирани в код по Т. [ЕГН]. Позовавайки се на чл. 6; чл. 201, § 1, б. “а” и „б“; чл. 214, § 1, чл. 221, § 1 и чл. 232 от Регламент № 2913/92 г.; чл. 54, ал. 1 ЗДДС и чл. 59 АПК е отказал да приеме декларирания Т. код и е определил нов Т. код. Митническият орган е разпоредил корекция на кл. 33 от декларацията и на кл. 47 относно ставката на митото – 4.7 %, вместо 0 %, определил е нови размери на мито и ДДС и задължение на титуляра на режима да довнесе мито в размер 317.03 лева и ДДС 63.40 лева. Фактическо основание на разпоредената правна промяна е установеното несъответствие в описанието на стоката по ЕАД с това по фактурата към декларацията и договора за доставка между вносителя и „Ю.” Л.. По договора стоките представляват осветителни тела за вграждане и открит монтаж, светодиоди на плаки, а във фактурата стоката е посочена в метри с определен брой светодиоди на метър и цвят. Според митническия орган стоките LED /светодиодна/ лента и LED /светодиоден/ кабел са в обхвата на обвързваща тарифна информация с посочени в решението му номера. За да отхвърли оспорването, АС Д. е приел, че утежняващият административен акт е издаден от компетентен митнически орган, в предвидената форма, при спазване на административнопоризводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обсъдил е относимостта и съобразяването от администрацията на процесуалните правила на чл. 84а и сл. от Закона за митниците. Съдът е обсъдил признаците на спорните позиции и подпозиции от КН – посочената в ЕАД и тази по решението на митническия орган, като е възприел описанието на стоките по заключението на СТЕ. На заключението е основал установяването, че светодиодната лента по търговска фактура № О11N023-011N010А/14. 07.2011 год. към ЕАД № 11BG002009Н0011451/03.09.2011 г. представлява изделие, съставено от светодиоди и съответен брой резистори, трайно запоени върху гъвкава монтажна платка. Тя не следвало да се разглежда като завършено изделие-осветително тяло, но можело да се използва като светлинен източник, монтиран в осветител или отделно. При изслушването в открито съдебно заседание експертът е посочил, че лентата не е осветително тяло, но е завършено изделие. На граматическо тълкуване на описанието на стоката от позиция 854140 е основал заключението си, че към нея се отнасят само единичните светодиоди. Позовал се е на правилата за тълкуване на КН. Посочил е издадена обвързваща тарифна информация за светодиодните ленти и значението и за спора с позоваване на разпоредбата на чл. 11 от МК. Аргументи в полза на избраното от митническите органи тарифно класиране е черпил и от извършената поправка на декларирането по друга ЕАД на жалбоподателя – поправката е била инициирана от Е. и съдържанието на поправката за идентични на процесните стоки се изразявала в промяна на тарифен код [ЕГН] в код по Т. [ЕГН]. За хипотезите на допустимото преразглеждане на предходни митнически декларации с оглед резултатите от последващ контрол на идантични стоки съдът е цитирал решението на С. по дело С-571/12. В решението е отречена релевантността за тарифното класиране на определенията по Регламент № 244/ 2009 и Регламент № 874/ 2012 на Европейската комисия. Решение е правилно. Още в Решение от 20 октомври 2005 г. по дело O. F., C-468/03, R., стр. I-8937, точка 63, С. е интерпретирал разпоредбата на чл. 78, § 3 от МКО в смисъл, че неверните и непълни данни, установими при последващата проверка на декларацията, са както фактическите грешки, така и грешките по правото. Към това решение препраща и решение от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08. При отчитането на новите данни /верни и пълни/, възниква правомощието на митническите органи да “уредят ситуацията” /по терминологията на чл. 78, § 3 от МКО/ при спазване на съответните разпоредби, включително и като поправят декларацията по своя инициатива в съответствие с чл. 78, § 1 от МКО. Касаторът е извършил митническо деклариране по смисъла на чл. 4, § 17 от МКО в писмена форма, съобразена с изискването на чл. 62, § 1 от МКО и във вида на формуляра по чл. 205, § 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2454/93 НА КОМИСИЯТА от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. В съответствие с НАРЕДБА № Н-17 от 13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и Приложение № 38 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ посочването на тарифния код е част от необходимото съдържание на ЕАД /вж. чл. 8, т. 26/. Това включва тарифния код в обхвата на проверката по чл. 78, § 3 от МКО и на правомощието по § 1 от разпоредбата за поправка на митническата декларация. Процесуалната уредба на последващият контрол на декларирането се съдържа в раздел ІV от гл. ХІV от ЗМ. Производството за последващ контрол е единно за двете проявления на контрола – проверката на декларацията по чл. 84, ал. 1 от ЗМ и проверката на търговски документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки по чл. 84, ал. 2 от ЗМ. Последващият контрол по чл. 84, ал. 2 от ЗМ е предметно идентичен с този по чл. 78, § 2 от МКО. Спазването на съществените елементи от процедурата е установено от инстанцията по същество – последващият контрол е възложен по реда на чл. 84в от ЗМ и е изготвен доклад по чл. 84л от ЗМ. Вън от предпоставките на последващата проверка е спорът относно позицията от комбинираната номенклатура, в която следва да се класира внесената от касатора стока и следващият от това размер на мито и ДДС. П. уредба на института на комбинираната номенклатура се съдържа в Регламент (ЕО) № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Комбинираната номенклатура е създадена на базата на Хармонизираната система (вж. преамбюла на регламента), която е въведена с Международна конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (в сила за РБългария от 01.01.1992 г.). Номенклатурата на Хармонизираната система е приложение към Конвенцията по Хармонизираната система… и според чл. 1, т. 2, б. “а” от Регламент (Е.) № 2658/87 на Съвета представлява част от комбинираната номенклатура, която пък е въведена като приложение към регламента. Според чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 2658/87 правомощие на комисията е да приема ежегодно регламент, възпроизвеждащ цялостната версия на Комбинираната номенклатура, заедно с митническите ставки в съгласие с член 1, така както се получават вследствие мерките, приети от Съвета или Комисията. Регламентът се публикува не по-късно от 31 октомври в Официален вестник на Европейските общности и се прилага от 1 януари следващата година. С оглед момента на поставяне на процесните стоки под митнически режим приложим е Регламент (ЕС) № 861/2010 на Комисията от 5 октомври 2010 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Относимите към спора правила са тези от гл. 85 и гл. 94 от приложение № І към Регламент (ЕС) № 861/2010 на Комисията. Към позиция 8541 от КН са отнесени „Диоди, транзистори и подобни полупроводникови елементи; фоточувствителни полупроводникови елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели; светодиоди; монтирани пиезоелектрически кристали“; подпозиция 40 е за "Полупроводникови фоточувствителни елементи, включително фотоволтаични клетки, дори монтирани в модули или сглобени в панели; светодиоди“ ; подпозиция 90 /седмата и осмата цифра/ е за "други". Позиция с код по КН 9405 е за " Осветителни тела (включително прожекторите) и техните части, неупоменати, нито включени другаде; рекламни лампи, светлинни надписи, светлинни указателни табели и подобни артикули, притежаващи постоянно фиксиран светлинен източник, и техните части, неупоменати, нито включени другаде"; подпозиция 40 на 5 и 6 цифра сочи други осветителни тела, а подпозиция 39 на 7 и 8 цифра е за други от пластмаса. Другите осветителни тела от други материали са към подпозиция 99 или с код по КН 94054099. Ставката на митото на стоките с код по КН 94054099 е 2.7 %, а на тези класирани с код 94054039 – 4.7 %. За стоки с тарифен код [ЕГН] не се дължи вносно мито. Обвързващата националните съдилища практика на С. в преюдициалните му заключения сочи критериите за класиране на стоките по позициите от комбинираната номенклатура. Така според т.т. 27, 28 и 29 от Решение на Съда (пети състав) от 11 януари 2007 година по дело C-400/05 (B.A.S. T. BV срещу Staatssecretaris van Financien) решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по КН, както и в забележките към разделите или главите. Обяснителните бележки във връзка с КН, изготвени от Комисията, а тези относно ХС — от Световната митническа организация, значително подпомагат тълкуването на обхвата на различните позиции, без обаче да имат правнозадължителна сила. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо за този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. В същата посока е и решението по Дело С-486/06 BVBA V. L. срещу B. S.. Изискване за тарифното класиране на светодиодите в позиция 8541 и подпозиция 40 на тази позиция е да не са монтирани в модули. Внесените от Е. светодиоди и съответен брой резистори са трайно запоени върху гъвкава монтажна платка. Възможността светодиодната лента да се използва като самостоятелно изделие или като част от осветително тяло е от значение за тарифното класиране в позиция 9405. Обективна характеристика от значение за тарифното класиране на стоката с код 9405 40 39, която я отличава от стоката с код 9405 40 99, е да е съставена от пластмаса. Твърдение и установяване за такъв състав на внесените от [фирма] светодиодни ленти липсват. В тази връзка, обаче, съдът правилно се е позовал на последващия контрол на декларирането по ЕАД № 12BG002009Н008027/27.09.2012 г. на същия икономически оператор. В съответствие с т. 31 от решението на С. по дело С-571/12 резултатът от този контрол може да се отнесе към конкретните стоки. За установяването на идентичността на стоките по ЕАД № 12BG002009Н008027/27.09.2012 г. и стока № 2 по ЕАД № 11BG002009Н0011451/03.09.2011 г. може да се съди от описанието им в търговските документи и инициативата и съгласието на икономическия оператор с тарифното й класиране по втората по време ЕАД с код 9405 40 39. В съответствие с процесуалния закон е извършена преценка на доказателствената стойност на ОТИ. Без жалбоподателят да е титуляр на ОТИ и при действието на чл. 12, § 2 от Митническия кодекс и чл. 11 от Регламента за прилагане, тази информация не е обвързваща за митническия орган /така т. 40 от решението на Съда по дело С-153/10/. Но издадената на трето лице ОТИ може да се цени като доказателство, доколкото е източник на съмнение относно правилното прилагане на КН /вж. т.т. 42 и 43 от цитираното решение на С./. Н. е касационното оплакване за издаване на ОТИ във време следващо вноса. Както сам касаторът сочи част от ОТИ го предхождат. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на ответника по ктасация се следват деловодни разноски в размер 300 лева на основание чл. 143, ал. 2 АПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо отделение,